Зоя с кодовото име Зоичка

Вчерашният ми ден може да се обобщи само с именцето Зоя. Нищо повече. Е, ясно е, че сега някой би попитал коя е тая Зоя и как така мога да приравнявам един ден на човешко същество. ПЪрво – децата са повече от човешки същества, второ – мога всичко, трето – тия дни ме наболява сърцето и сериозно обмислям да ида на лекар.

Всъщност из блога ми пише какво съм правила вчера, но случайно или не при простото изброяване на свършените дейности нея не я споменавам. Представете си сега картинка:

  • автобус плува/плава/топли хората из/в/от дъжда;
  • момиче гледа светлините през прозореца;
  • малко момиченце с лице, изрисувано като пеперуда, сяда до нея;
  • майката/каката на момиченцето стои права и ги пази/гледа/закриля/окриля/топли под крило.

Зоя си седеше на твърдата седалка с опънати крачета, държеше си миниатюрната дамска чантичка, гледаше изморено, но все още любопитно, прибираше се вкъщи. А тая пеперудка на личицето й! Беше направена по шаблонче, а цветовете бяха пръснати отделно и така малко се разминаваха – едновремнно нерелана и леко тъжна гледка. Пеперудата беше осакатена, но само за да направи едно момиченце красиво. Приличаше на малка фея. Горска фея. Със зелено на бузките. Толкова кротко си седеше и просто БЕШЕ ТАМ. Съществуваше си и толкова. На никого не се натрапваше, нищо не искаше да каже, Зоя е просто Зоя.

Момичето си седеше с намокрени крака, държеше си малката недамска чантичка, гледаше изморено, но все още любопитно, прибираше се в… мястото, което й се налагаше да нарича „вкъщи“. Прическата й отново беше променена, а в другата й ръка стоеше торбичка с водка. Не е честно да вали само навън. Защо никой не забелязваше, че вали и в нея? Защо никой не виждаше, че… няма зелено на бузките? Приличаше на трол. Трол, който сутрин стои срещу изгрева и се опитва да намери границата на силите си. Трол, който често си вкаменяваше по някоя фаланга, само и само да усети за миг допира на слънчев лъч. Трол, който е загубил своята фея. Приличаше на всичко, но не и на трол, тръгнал да търси феи. Тролът беше просто трол.

Да, обаче заедно те бяха трол и фея. Момичето се усмихна широко, каза на Зоя, че е много красива, каза й, че ще й подари нещо, което трябва да присъства във всяка чанта и бръкна в своята. Извади от там кутийка с най-разноцветни тебешири и й я подаде. Мъничето не знаеше как да реагира, но мама й се усмихна и заедно ги прибраха в чантичката на Зоя. Тя се опитваше да поризнесе правилно „благодаря“ и „тебешири“ и по идея на мама бръкна да даде подарък на странната кака. Даде й пъстро листче от тефтерче и тролката си го прибра в книгата – нямаше намерение да му позволи да се измачка, защото според феята в една чанта трябваше да има и това. Според НЕЙНАТА фея.

Повозиха се мълчаливо и усмихнато (нищо че тролката я болеше от усилието да си подреди лицевите мускули в тази гримаса). На една мокра спирка мама каза „Зоичка, хайде“ и Зоичка тръгна. Мама каза нещо и за другото дете – „Довиждане“ – те пак ще се виждат, Зоя пак ще пърха около изморения трол, мама пак ще ги пази. Нищо, че не е нейната мама. На следващия ден Зоя щеше да нарисува слънце с тебеширите си и да се усмихва. На следващия ден нямаше да вали. Или на по-следавщия. Феите не познават календара. Техните усмивки идват и си отиват по други правила. По никакви правила. Всъщност – по необходимост идват. И пак по необходимост си отиват. По-скоро долитат, де.

Сега в мен има само един бял тебешир – откраднах си го от кабинета по математика. В кутийката на Зоя пък точно такъв липсва. Точка по въпроса. Бялото може и да събира всички цвутове в себе си, но никога, ама никога не е искало да бъде самО. Сигурно и Зоичка ще се сеща за него…

––––––––––––––––––––––––

Чак на третото си посещение в зоопарка открих, че там има зайци. И зайчета. И зайченца.


4 коментара on “Зоя с кодовото име Зоичка”

  1. Svetlina казва:

    Тайно и престъпно открадното от ай си кю:

    Deneb_50 (13:44:34 6/04/2008)
    Имало,някога някъде,един трол,който бил много различен от събратята си и съсестрите си. Не стига,че бил по дребен от тях,но бил и страшно любопитен,даже посписвал някога в тролските медии,не,че не правил бели,но неговите по-вече били от майтап,отколкото да навреди на някого.Даже обичал да наблюдава изгрева,въпреки риска да се вкамени отчасти.Обичал също да прави подаръци,даже на същества,които не приличали на него. Та,по тази причина,останалите го гледали с голямо подозрение,омръзнало му на съществото(ср.р.)да го гледат с подозрение и решило въпреки риска да остане една сутрин и след като слънцето изгрее,въпреки,че изпитвало страх ,от това което ще се случи.Какво било учудването му,че не се вкаменило,решило да се поразходи всветлината на деня,неуверенно тръгнало по една пътечка,която го извела до едно прекрасно езеро,въпреки страха си,то решило да се огледа в него,какво било учудването му,че от водата го гледали две добри очи,трябвало му доста време,докато разбере,че са неговите.

  2. Deneb_50 казва:

    И усетило съществото ,сърбеж по гърба си и цялото си тяло.Погледнало се пак във водата и какво да види,козината му била окапала,а под нея се виждала красива кожа,на гърба му се появили две прекрасни прозрачни крила,ееее само ушите му станали малко по –дълги,ама то в света не може съвсем всичко да ти е наред.(Е,не знам дали в тролският,нашият или някой въображаем)
    Ако питате в какво се е превърнало и аз не знам,даже уикипедия,мълчи,дори и авторите фантасти.

  3. Svetlina казва:

    Аз май не ща да знам в какво се е превърнало (отново ср. род ;) )

  4. Жени казва:

    Много красиво и тайнствено, и вълшебно. Благодаря, че ми направи края на деня такъв ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s