Светлина- блогерът

Така де – ровя си аз редовно из блоговете, но имам навика да ровя из повече места, отколкото мога да запомня, отделно че рядко к оментирам. И какво се получава? В главата ми куп неща се събират и не могат да излязат. Друг аспект на това да имаш блог е да си проверяваш статистиките и спамовете (айде някой да ми обясни защо и при мене и при Яна коментарите на Кекла излизат като спам). Та, сега ще ви покажа какво точно седи зад кулисите ми:

  • Намерен цитат: „Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“ – Магну – тоз не го познавам, ма явно е умен и затва ми се измъква ;)
  • Намерено цитатче от „Питър Пан“: “Quick as thought he snatched a knife from Hook’s belt and was about to drive it home, when he saw that he was higher up the rock than his foe. It would not have been fighting fair. He gave the pirate a hand to help him up.
    It was then that Hook bit him.
    Not the pain of this but its unfairness was that dazed Peter.It made him quite helpless. He could only stare, horrified. Every child is affected thus the first time he is treated unfairly. All he thinks he has a right to when he comes to you to be yours is fairness. After you have been unfair to him he will love you again, but will never afterwards be quite the same boy. No one ever gets over the first unfairness; no one exept Peter. He often met it, but he always forgot it. I suppose that was the real difference between him and all the rest.
    So when he met it now it was like the first time; and he could just stare, helpless. Twice the iron hand clawed him.”
    “Peter Pan” by J. M. Barrie
  • Едно коментарче (някъде си) на някойси Борис: „Сигурно е много яко да имаш, такъв мъж до себе си. Човек който успява да гледа в душата ти. Вечер да приспива жената в теб сутрин да събужда детето… Сигурно е яко и той да има до себе си жена като тебе, чувстваща се достатъчно сигурна и свободна, позволяваща да й гледат в душата, без страх,че там може да има чудовища. Най-хубавото нещо е, ако е възможно, тези отношения да бъдат запазени за винаги. Точно това бих му пожелал за рождения ден…“
  • Статистика за моя личен блог:
  • Търсене Преглед
    докера 3
    коментарчета 2
    югио игра 1
    komentarcheta 1
    искрено и лично по бтв 1
    търся си любовник 1
    Смисълът на живота е да търсиш стенейки 1
    елисавета багряна 1
    гъбена яхния 1
    mecho puh filmcheta online 1

Дай сега да разкажа и какво ми хрумва като си видя търсенията. Обикновено намирам, че са ме търсили по „югио“, „игри за големи“, „кегел“ и вяскакви там перинеуми, вагини, уинкс картинки. Обачееее. Тоя път и аз бях изненадана. Някой искрено и лично си търси любовник стенейки. Ми много хубаво. Аз съм свикнала да стена, като си намеря любовник, а не преди това, ама пък може тая стратегия да е добра. Като в „Алиса в Огледалния свят“ – охкаш и чак след това се убождаш :) Макар че откъде да знаеш дали да охкаш или да ахкаш? Виж, да беше мъж, да знаеш да охкаш година-две предварително, пък то любовник. Ми нищо де – охкаш седмица, ахнеш два-три пъти предварително и хоп – готово. Намираш го после, изпираш му чорапите, готвиш една лазаня, гладиш му ризата, смазваш му мотора (може и в друг ред) и го пращаш да се прибира вкъщи.

После идва ред на Елисавета Багряна и гъбената яхния. Аз съм убедена, че тая яхния в блога ми се споменава само в смисъл на убиец на мъже, пък доколкото съм запозната с Багряна… ми то по-голяма жена няма, бе! И какво излиза? Оръжието против мъже се нарича „жена“. Без коментар. Днес съм доволна от блогването. Без да съм очаквала нещо намерих куп полезна и вярна информация. Естествено не помня къде. Ма нищо, де. Нали важното е да се дава живот на думите. Поне така мисля. Или пък съм обикновен графоман :)

––––––––––––––––––––––––-

Две мои хм… познати набор 87 са бременни (едната даже женена). Голяма работа, че аз умирам по няколко пъти на ден. Ще видите вие, аз също ще имам деца! И много, много ще ги обичам. Тогава вече ще съм истински щастлива.

Advertisements

13 Коментари on “Светлина- блогерът”

  1. Жени каза:

    И на мен търсенията са ми много забавни, а си спомням, че Vira беше пуснала пост за това ;)
    (гледа опулено) Това за 87 не звучи добре, но като се замисля бивша съученичка също чака бебе (88 съм). За мен дори мисълта за такова нещо е прекалено далечна- има време…

  2. Svetlina каза:

    Мен и снощи ми се караха, ама аз си стоя на твърдението, че не ми е рано за деца/семейство (набори сме с тебе). Иначе ей сега отивам да видя Диана какво е писала за търсенията. Знам ли… омръзна ми да готвя за един, да пазарувам за един, да живея за един.

  3. Жени каза:

    От една гледна точка си права- мен майка ми ме е родила на 22… От друга, ако ме беше попитала преди две години, щях категорично да ти кажа, че изобщо не искам деца. Сега нещата стоят по по-различен начин- знам, че искам един ден да имам детенце, но един ден- просто още не съм готова ;)

  4. Svetlina каза:

    То е ясна процедурата – детето трябва да те поиска. Ти можеш да си мислиш, че си готова, ама то самО ще си те избере и ще дойде, точно когато си трябва. Не се тревожи за такива работи :)

  5. vira111 каза:

    Леле, колко сте млади!
    И двете ще имате деца, точно когато му дойде времето. И то ще дойде!
    Аз съм едновременно млада и не толкова млада майка. Първото си дете го родих на 24, второто – на 33. На първото, като ходя по родителски срещи, се чувствам точно на мястото си. А на второто (в градината) – ужас! Някакви млади майчета, не можеш да вземеш думата от тях! В градинките покрай блоковете – същата работа. Та така, оплаках ви се ;)

  6. Svetlina каза:

    Ми не сме млади нарочно. Пък и то така само отстрани изглежда. В седми клас ходих на родителска среща на сестра си (годинка по-малка) и родителите на съучениците й ми изглеждаха като баби и дядовци. А уж мойта мама късно е зараждала – чаааак на 27. Та думата ми беше, че тея работи не се мерят с числа…
    Обаче това за покрай блоковете ме изненадва. Мислех, че бабите пасат днешната младеж, пък може да са техните млади детегледачки – не е трудно, я вижте аз как се справях ;)

    ПП: Наистина се надявам това време да дойде. Така ми е тъжно сама да си рисувам с новите пастели. А тая седмица ми подариха и цветни кламери… Отделно, че днес си откраднах бяло тебеширче от университета :(

  7. Жени каза:

    Ааа, млади, млади, ама имам една случка- доказателство, че това е само от твоя гледна точка: Чакаме с приятел на будка за закуски и пред нас няколко хлапета във 2-3 клас- ръсят бисер след бисер и ние съответно им се хилим. Изведнъж едното се обръща към приятеля и му казва: „Какво се хилиш, бе дядка?“…

  8. vira111 каза:

    Да, наистина не се мери с числа – ето аз се чувствам на 28 и така е от дълго време. Не, сериозно, доста години все казвах, че съм на 28 и то съвсем неволно.
    Ама това за дядката :mrgreen: вярно, че като си на долната граница нещата горе ти изглеждат така, ама като си по средата и нагоре, какво :D

  9. razmisli каза:

    Ако не беше така талантлива в толкова други неща, щях да кажа, че си създадена само да бъдеш детска учителка :) Ще бъдеш на същата фантазия с децата и в същото време ще им я развиваш :) Но не се коси за деца сега. Всъщност да бъдеш детска учителка е съвсем различно от това да си мама. По-голямата част от мама професията е рутинна, а без нея не може. Прави те много възрастен за кратко време. Не бързай.

  10. Svetlina каза:

    Колкото повече не се реша и колкото повече се нося измачкана и с кални крачоли, толкова повече ме хвалите :D Това за детската учителка ми е било доста време мечта, но я пазех в тайна, защото майка ми е учителка и милион пъти е заричала мен и сестра ми да не ставаме учителки – в тая професия имало много нерви и малко хляб. А с какъв трепет съм минавала покрай магазините с дрехи за „млади госпожици и начални учителки“ (аз така си ги наричах)…

    За да стана мама, трябва да се намери поне биологичен тати, а засега са ми дефицит. Не бързам, но търсенето е в ход. Ако има желаещи – нека се обадят :)

  11. razmisli каза:

    Това е много вярно и даже мислех да ти го пиша, но после забравих. Нали казат, че като се жениш за някой ти всъщност се жениш за свекърва, свекър и цялото му семейство. Оказва се, че е истина :) Не само, че ще имаш сериозни отношения с неговото семейство, но може да разбереш доста неща за възлюбения опознавяйки семейството му. По същия начин, когато раждаш дете, ти се „сдобиваш“ и с татко му. Независимо дали таткото е само дарител на сперма в някоя банка, или си традиционно семейна, или си самотна майка и планираш таткото да е завинаги извън картинката, ти се сдобиваш с него чрез детето. Каква ирония, а? Като то расте ще виждаш неговите черти да се материализират в детето, пред очите ти. Мисля, че е много справедливо така – и в същото време потвърждава теорията ми. Така че, да, трябва процес на селекция и интервюта :)

    (Днес съм доста скептичка към света… извинявай :) )

  12. Svetlina каза:

    ХАхахаха – извинена си разбира се :D

  13. Мицева каза:

    О, Вира, имала си сблъсък със „супер-мамите“! Честито! Дано си имала късмет да не ти се мотат пред погледа и ушите по-рано от детската градина! Че мен от сега са ме запреследвали и скоро май ще започна да раздавам правосъдие с някое хладно оръжие в ръка…

    И аз да се причисля към младите майки – на 22 съм! Понякога се стресирам, ама пък не се съмнявам, че точно сега му е времето!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s