УРАГАН!!!

Предупреждавам! Не за всеки, не за всички!!!

Мааааааалиииии! Идея си нямате какво ми става! Просто откачам вечe. Пролет, вятър, много мисли, много неща за вършене, много аромати за надушване и изчувстване, много звуци се опитват да ме надупчат като сирене… Дали обаче някъде там има едrн Рокфор (онзи от „Чип и Дейл“), който да полети след мен? Любимата английска дума на Яна е chaotical (моята е [ънемъни] – койта е гледал „Търсенето на Немо“, знае за какво иде реч). Мммм, мисля, че любимата дума на Яна вече си има нов синоним – Светлина. Ужас е просто – тичам насам-натам, шматкам се, свършвам нещо наполовина, свършвам още двайсетина половинки, връщам се да довърша първото, лягам да спя, бълнувам, събуждам се, бъркам датите, забравям кога съм яла, уча, къпя се, много се къпя, явно имам какво да измивам, много е, гледам половин филм, слушам половин песен, рисувам драсканици на Пейнт, чета блогове, не коментирам, дослушам песните, почвам нови, решавам какуро, сресвам се (ако си бях вкъщи, щях да кажа, че се вчесвам, ама не съм, нали), не мога да заспя, после не мога да се събудя, искам да се виждам с хора, инкогнито съм в Скайп, невидима в ICQ, телефоните не звънят, радвам се на глухарчетата с дългите дръжки пред университета, пише ми се, не пиша, яде ми се, пия вода, решавам курсови, съквартирантката се е уплашила от мене – къде ти да види чак такива мисления и дори не ми ползва олиото, говоря си с колегите, след пет минути съм се зазяпала през прозореца и ми се плаче, следващите 3 часа тичам, ама наистина тичам, даже летя, летя от радост. Какъв е тоя навик на чатърите вместо „здрасти“ да казват „как си?“?! Гледат прекалено много английско кино! А аз се чувствам длъжна да отговоря. Така се получават изречения от сорта „Щастлива съм, по дяволите, щастлива съм. Трябваше да ме остави, за да разбера, че съм била щастлива заради себе си, не заради него.“, рязко контрастиращи с „Жива съм. Обаче вече не ми се слуша музика. „. И да знаете какво хубаво духа навъъъъъъън!!! Опитвам се да спя. И сънувам. СЪнувам какво ли не – все обикновени неща от живота. Няма вече мечки, които да ме гонят, няма умрели братовчедки, нееее. Само произичен живот имам. Само прозаичен живот съм си направила. И все си лягам в поза на зародиш. В последната книга, която прочетх в тая поза умря най-умният от шаманите, най-недъгавият от мъжете, най-обичащият аутсайдерчето. Предната вечер бях на гости до късно и беше много хубаво. Всяка вечер с водка напоследък ми се отразява хубаво. Питаха ме дали искам да остана да спя там или да си дойда в стаята при съквартирантката. Носех си пижама и все пак избрах да се прибера. Беше ме страх да остана да спя в чуждо легло. Беше ме страх от себе си. Кой знае какъв щеше да е поредният сън. Прибрах се, но се оказа, че съм сама в стаята и пак се свих на кравайче. Тая седмица не изпитвам студ. Спя с тънката завивка и то по навик, а не от необходимост. Спя леко. БУди ме всичко. Особено мислите ми. Спя и продължавам да мисля. Имам чувството, че някоя нощ ще се пръсна. А през деня е друго… Толкова е спокойно през прозореца – на зелените листа не им прави впечатление вятърът, добрата стара музика от дисковете ми ми прави компания, но много често я спирам, за да си почина. В петък имах гости. Мойто Никииииииии. Присъствието ми много ме успокои. Дори спах опъната като струна. Което всъщност не ме спаси от сънищата. Как искам да е винаги до мен! Другия петък пак ще идва. Надявам се да остане време да си поговорим пак. С него понякога дори не си споделяме случки. Седим си заедно и ни е добре. Няма нужда да говорим. Или пък да говорим по някаква тема. Свикнали сме присъствието на другия да ни топли и да ни дава сигурност. Свикнала съм да се грижа за някого, но и се нуждая от нечие мълчаливо „бъдене“. Уча. Много уча. Ама 20 минути по едно нещо, 17 по друго, след ващите 13 по трето. Добре поне, че има какво да уча. Днес се научих и да правя звездички от хартия. Сигурно ще намеря време и да изпера и да си подредя гардероба, че и за курсовата по механика. Много е зле положението. Рядко се сещам да ям. И духа. И исках да напиша толкова по-различна публикация. Исках да напиша и обява за нов мъж. Мъж с фурна, мъж, който не само може да играе белот, но и го играе с мен, мъж, който не само може да говори и мисли, но и го прави с мен, ако може и мъж с брада. Анатоли може и да е прав като казва, че за мен подходящите са минимум пет години по-стари. А ако аз съм ураган, той какъв трябва да е – боабаб?! Какво ще да е това чудо, което да ме укроти?! А аз толкова искам да се спра…

––––––––––––––––––––––

Държа да ви помоля да се включите в избора на символ на България! Е, не че много хора ще са стигнали до последния ред, де ;)


14 коментара on “УРАГАН!!!”

  1. vira111 казва:

    Той животът си е само прозаичен, по-точно битието, не животът. Ние си го доукрасяваме с останалото. Ама понякога става много красив, а друг път… :D
    Яж и пий витамини!
    Ако ти си ураган, той няма да е баобаб, а сигурно торнадо, иначе скоро ще му избягаш :P :D

  2. vira111 казва:

    Оглеждай се за урагани, исках да кажа!

  3. vira111 казва:

    Уф, не за урагани, а за торнадота :D

  4. Svetlina казва:

    Хих – те да се оглеждат, аз ще си ям яхния леща :D
    Мммм, знам, че не обичаш да си Vira111, но ти забарвих името :( И все пак, благодаря ти, не е забавно да си самотен ураган…

  5. vira111 казва:

    Диана. :D

  6. Svetlina казва:

    Драго ми е :D, Диана, тук Светлина :)

  7. Ena2812 казва:

    Dobre, trudno shte se razberem s filtrite

  8. Ena2812 казва:

    [URL=http://img385.imageshack.us/my.php?image=dsc01406wv1.jpg][IMG]http://img385.imageshack.us/img385/9015/dsc01406wv1.th.jpg[/IMG][/URL]
    [URL=http://img385.imageshack.us/my.php?image=dsc01406wv1.jpg][IMG=http://img385.imageshack.us/img385/9015/dsc01406wv1.th.jpg][/URL]

  9. Svetlina казва:

    Специално при мен коментар само от линкове е спам, както и пет поредни коментара от един автор или коментар с повече от пет линка. Очабе навреме видях и спасих два коментара. Другите два пак ли са били от тебе, защото вече са безвъзвратно загубени :(

  10. Svetlina казва:

    Въх, забравих да благодаря за жълтурчетата :D ГОЛЯМО мерси, който/която и да си :-*

  11. deni4ero казва:

    аз се присъединявам към Диана (вира) за торнадото. Преди си мислех, че противоположностите се привличат, но се оказа доста болезнена реалност. Сега си имам същия боабаб и нещата си дойдоха на място. И стига с тия тъжни мисли, ще ти загрозят усмихнатото жълто :)

  12. razmisli казва:

    Мъжете не са задължителни в живота :)
    Важното е да си щастлива сама със себе си, а ако се сблъскаш случайно с някой на улицата, може да го поканиш в това щастие :)

  13. Мицева казва:

    сега си престави онова човече от КИП което се въргаля и се хили…

  14. Svetlina казва:

    А после да си представя ли и онова слънце, дето се хили на човечето?


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s