Лесните хора

Напоследък чета поредица книжки. Много хубави. Ама не ми се говори за това. Историята е друга…

След две почти безсънни студентски нощи отивам на лекции. ВАдя книжка номер 6 и почвам да чета. Една колежка обаче ме придумва да не караме и аз грабвам каквото мога и изтичваме от залата. Цял ден се шляем насам-натам и вечерта в пристъп на паника откривам, че книгата я няма! Ама наистина я нямаше! Е, почнах седма с мисълта, че така и така колежката-собственичка-на-книгите ще ме убива, поне да умра, знаейки края на истарията. Стигам аз до средата на седма и колежка ми носи шеста книга. НАмерена!!! Аз умирам от кеф, захвърлям седма и се врщам към шеста.

И почва мисленето….


В седма книга едно дете се знае, че е умряло, а главната героиня е излязла от любовен триъгълник, но по доста странен начин. В шеста книга тя беше с Ранек, в седма – с Джондалар. По принцип и давамта са влюбени в нея, тя е привързана и към двамата, но веднъж вече е била с Джондалар и се е разделила с него. И моето въображение веднага си мисли как така е умряло детето. Айде, болно беше, що да не умре. А как така е оставила годеника си + се е сдобрила с бившия? И почват да ми се привиждат разни бедствия, катастрофи, катаклизми… Заключавам аз, че най-лесната и правилна развръзка е Ранек да умре. Защото, видиш ли, според мен щял много да страда без неговата Айла. А и няма да е драматично повествованието. О, мислех си и колко гениално е да го убием, щото нямало друг начин да се избяга от толкова заплетената ситуация.

Хващам аз шеста книга и какво виждам?! В деня на сватбата на Айла и РАнек, Джондалар, който вече му е сатнал добър приятел, й я отстъпва и си тръгва, но тя вижда, че го няма и осъзнава, че не може да живее далече от него и хуква да го гони. По-късно се връщат да обясни на РАнек и да го накара да живее с еди-коя-си. Следват страници с размисли на изоставения годеник за това как има много жени, които е обичал и може да обича, но Айла е била Тя. ТЯ му връща годежния подарък, той го държи в ръката си и мисли=чувства… И понеже тава въпрос за хомо сапиенс от вемето на мамутите, мислите му са едни такива… сложни, но изказани с прости думички…

Е, добре де, защо този вариант не ми хрумна? Толкова ли ми се е стереотипизирало съзнанието от гледане на филми? Какъв писател/разказавч бих била аз, ако така се оправях със сложните ситуации?

Дрегото добре: Е, а защо смятах, че смъртта е по-добрият изход, по-лесният, по-безболезненият от едно счупване на сърцето? Как така реших, че най-малкото зло, което можеше да се с лучи на така симпатичния ми герой, е смъртта? Леле, станала съм момиче. Сериозно.

Книгата предполага възможност на хора като Ранек да се оттеглят да служат на Богинята майка или на духовете, да водят само духовен живот. Дори имше изброени примери на такива, които в любовта си към длъжността си, се променяха, забарвяха болките си, ставаха мъдри и живееха дълго. Ранек и без това беше резбар с усет за нематериалното в материята. Ама не – на мен като единствен изход ми хрумна смъртта.

Аз ли съм се сбъркала нещооооо? А уж не гледам телевизия. Не чета списания. Порасвам ли? Или пък може само на думи да вярвам, че духът става по-силен след всяка загуба… ШЕСТ книги! Товаса над хиляда страници, които аз съм изживяла с този човек, но нееее, аз съм готова да го убия. В името на сюжета. Щото русата, висока, синеока Айла не може да не е с русия, висок, синеок Джондалар. Май съм станала жертва на някакви идиотски сетреотипи. Подсъзнателни. Дори съм доволна, че ги открих. Сега може да се боря с тях. Поне да опитам.

Е, щеше да ми е къде-къде по-лесно да кажа, че за мен няма по-голяма мъка от любовната и затова смъррта е за предпочитане, ма неееееее. Не мисля, че това щеше да е цялата истина. Станала съм… някаква. Кръв трябва да се лее. Мерките трябва да са радикални и еднократни. Трябва да се дава пример. Абсурд! В кой филм някой оставя любимата си да замине с друг?

Трябва да си пирзная и още нещо. Като разбрах, че е мъртво, си отдъхнах. Веднага си помилих, че така на Айла й е било по-леко да замине.

Откога взех да търся лесните начини?

Вчера Яна нещо ми говореше за това как са се промениил хората през тази година. И тя, и аз, и Тони, и всичките ни познати. Ама по-различен начин. Ставаше въпрос и за едно конкретно момиче. РЕшихме, че повечето са се променили в нейна посока – станали са алчни, завистливи, егоцентрични… Ами, че то и сляп би го забелязал!! Явно това е някаква обща тенденция и аз не към я пропуснала. Развалям се. Как бързо осъдих на смърт бедния Ранек… И как се радвах на смъртата на детето, за да може Айла да е не щастлива, а да й е лесно…

Напоследък дори си мажа филийки вместо да си готвя. По-лесно ми е…


–––––––––––––––––––––


Колко е определен интеграл от нула?



Advertisements

26 Коментари on “Лесните хора”

  1. vira111 каза:

    Колко е определен интеграл от нула – не знам, но въпросът ми се вижда по-лесен от онези, които задаваш по-горе – за промените, за стереотипите… Да, по-лесно бих намерила отговор за интеграла :D
    Ами това е порасването – веднъж започне ли, не спира. Но мога да те успокоя, че човек не се променя много в същността си. Поне така се надявам.
    Като изживява трудни моменти, се калява или си причинява непоправими травми за цял живот. Краят на всяка любов е краят на света, иначе не е било любов.
    А ти си човек с идеали и няма опасност да се превърнеш в нещо, което не искаш да бъдеш – така мисля и го вярвам!

  2. deni4ero каза:

    Аз пък си мисля, че съвсем логично си помислила. Щото, я ми кажи, колко жени,респективно мъже, биха си зарязали на олтара човека, хукват след приятеля му/й и той (изоставения) ги оставя ей така само с едните мисли? Дрън-дрън шикалки. Много хубаво си го помислила. Все пак си човек на науките освен диво хлапе ;) Да дадем дан и нея :)

  3. Niili каза:

    мързелът е хигиена на разума, според мен! и няма лошо в това понякога човек да търси лесните начини – за да се съхрани. :-D колркото до айла – е, какво да очакваш от героиня на полу-искорически, полу-порнографски роман, която през половината време я се ч*ка, я се хвърля в някакви еба-а-а-ати и акциите, така неприсъщи, според мен, на кротичкия кроманьонец?! не си трови душицата с глупости. порастваш! :-D в готиния смисъл на думата! какво по-хубаво от това?!

  4. Svetlina каза:

    ХИхихи, на тва му викаха „кървава дан“ май – убих човека, ееей…
    Пък знае ли се – може да съм решила, че моята героиня не е толкова жестока и че не би наранила човек така лудо влюбен в нея :)
    Хмммм, май вечер съм малко мрачна ;) Малко само ;)

  5. Svetlina каза:

    Въх, май още някой е чел книжката :D Нийли, поздрави, колежке :)

  6. Мицева каза:

    СветлинА! Забравяш нещо съществено… Това е просто книга! Ей това ти е грешката… В реалността нещата са коренно различни! На кино колко герои съм изтрепала и по колко съм ревала…
    Реалността обаче е в последния абзац, особенно частта със завистта и егоцентризма…

    И за това се вкарваме в разни филми… Щото човек се уморява и понякога просто иска да му е лесно и да престане да бъде силен… Просто хора сме, това е…

  7. razmisli каза:

    Във филма (книгата) Жул и Жим някой оставя любимата си на приятеля. И най-трудният избор е когато наистина имаш избор. http://en.wikipedia.org/wiki/Jules_and_Jim
    Убиването на даден герой е лесният начин да се разреши един проблем. Не мисля, че непременно е признак на клиширано четене, може самата конвенция на книгата да го подсказва. Ако става дума за времето на мамутите аз лично изобщо не бих си помислила за такава, по-различна развръзка. Може би пък да е била загатната от самия контекст, не знам. Но годежен пръстен по онова време? Е… Може самата книга да не следва никаква логика, дори и свтоята собствена ;)

  8. Svetlina каза:

    Ооооо, когато ми кажат СветлинА, ми се карат. Верно си е, че напоследък съм уморена. Да не искаш да кажеш, че съм си нормална?

    Размисли, това, че книгата е френска, значи ли, че има „френски“ хмммм ласки? МЕн незнайно защо ми звучи по като детска книжка. Е, може да е щото правя асоицации с „Макс и Мориц“, „Зоя и Шура“, „Тимур и неговата команда“, „Емил и детективите“, „Тимон и Пумба“…

    Хей, мерси, че ми обяснявате, че не съм клише. Едно такова… олеква ми. Освен това защо точно ония егоцентици и завистливци (и блондинки и футболисти) не се усетят, че да си клиширан значи да си завържеш камък на врата и да вървиш с приведена глава, виждайки само собственото си изкривено отражение? Нали имаше думичка „печатарско клише“ – тежко, мръсно…

  9. Мицева каза:

    Карам ти се като ти кажа СветлинО! :( Айде да не се обиждаме, а!

  10. Svetlina каза:

    :-*
    (цун по муцун)

  11. Радо каза:

    Хайде сега – от нищо нещо. Разбирам да ставаше въпрос за истинска случка, а то…
    Първо може книгата да си е виновна. Ако действието до тоя момент се е развивало така, че да ти подскаже, че нещо такова може да се случи каква е твойта вина? Пък и защо ти поемаш отговорност, че така си си подредила пъзела? Все пак историята не идва от твоята глава, кой знае в какъв ред са измисляни тия събития. То е като да поправяш чужда оплескана програма – по лесно да почнеш отначало.
    И друга голяма разлика между книгите и реалността. В книга една смърт се описва с няколко страници най-много заедно с оплаквачите. Докато една нещастна любов може да повлече цяла сюжетна линия. По същата причина и във филмите става така. Сигурен съм, че ако в един филм имаше време да се развият всички действия от девет дебели книги щяха да се срещат и такива варианти. Което ме подсеща за още едно нещо което обичат да споменават във филмите – бръснача на Окам – още един фактор, който те оправдава като… хм, човек на науката.
    Освен това – френските книги са малко специфични – нищо не се оставя просто така, всяка дреболия се ровичка и стрива. Все са сложни и тромави. Нормално е да ти се ще да ти се поолекоти историята, особено след не знам колко хиляди страници.
    Знаеш, че и за другите неща около теб, които спомена има обяснения.
    Та… усмихни се, за сега си в безопасност :)

  12. razmisli каза:

    Да, по френски маниер е… с много ласки ;)
    А има и Пол и Виржини, Фани и Александър, Окасин и Николет…

  13. deni4ero каза:

    „Реалността обаче е в последния абзац“, казва Мицева, аз бих казала – по-скоро в най-последното изречение, на което чакам пустия му отговор. Само не се впускай в дълги обяснения, щото ще ме изгубиш насред мислите ми :)

  14. Жоро каза:

    Естествено, че е нула!

    Всички се променят. Живота ни променя, независимо колко се пазим от факторите, които смятаме за основни – като медиите например. Всъщност, те са само вторични фактори, производни… нещо като да изпиеш каса бира и да върнеш бутлките, с парите да вземеш 5 бутилки например – втора производна, с парите от бутилките още 1 – трета производна… Медиите прибират производните – не чак толкова податливи на влияние хора, но все пак податливи… Живота е това, което наистина променя и при измеренията които той придобива в днешно време – няма как да не ни промени по подобен начин – просто няма как да се предпазим от него… Когато се умориш, започваш да търсиш лесното… или просто други източници на енергия :)

    =============================

    груба грешка е да използваш й вместо ударено и!

  15. Svetlina каза:

    Деничеро, дръж се, днес папах свинско и като се наспя другата неделя, веднага ще ти представя още един вариант на реалността :D

    Намерих сииииииииииии!!! Занм си аз – когато конят ти падне у рЯката, свиркаш на човек, който още не е загубил вяра в теб (примерно не те е виждал откак си пораснал) и той ти помага. При това с кеф. Класен, мерси за помощта. Надявам се тази седмица да намеря време и да се наспя, но определено признавам, че нощта ми с вас, прекарана пред скайп и компилатора беше нааай-забавната!

    ––––––––––––––––-
    Понеже ми каза за интеграла, Жоро, няма да ти се сърдя за грешното членуване. Наминавай по-често и ще те отуча от навика, я виж Радо какъв пирмерен е станал =)

  16. Svetlina каза:

    Радо, току що ми излекува причините (май наистина трябва някой да ме рита, докато заспивам над лекциите или някой учебник) =)
    На Размисли исках да кажа, че тея от втория коментар съвсем пък не ги знам, ама ме подсетиха за гениалната мисъл, че има и „Том и Джери“ – те това вече са клишета, но аз съм ги порпуснала при споменаването на двойките по-горе. Освен това са и сигурно най-известната телевизионна двойка, ама… Абе, тази вечер решавам, че не съм чак такъв роб на медиите и по-скоро Мицева е права за сюжетното подтикване + радовите мисълки за преумора.

  17. Deneb_50 каза:

    А къде е туй ударено И,уддрях досега И и Й,ама все неударени излизат,макар ,че си потроших клавиатурата и сега пиша на екранната клавиатура ;-))))

  18. Svetlina каза:

    Аз пък да се похваля, че не знаех, че „on screen keyboard“ се казва „екранна клавиатура“, ама човек се учи, докато е жив, нали :)

  19. […] Оказа се, че тоя месец не само трябва да пестя от храна, ами и да намеря пари, които надвишават заплатата ми. Затова експлоатирам единственото, което имам и мога да твърдя, че си е лично мое. Заела съм се усърдно да правя курсови работи по техническа механика и съпротивление на материеалите. Верно, тарифата ви е ниска, ама пък имам толкова много клиентела, че не остава веме да спя. Като зомби обикалям по коридорите на университета и съвсем съм забравила да се реша. Няма шега – спя по 3-4-4,5 часа на денонощие, редувам математика, информатика, механика… Не пропускам да ида и в ХТИ за заверки, че и спортувам. Горката госпожа по спорт – предния път като се пребих им беше дала найлонова торбичка да си я напълня с лед от едно заведение и да си го сложа на главата Обаче не изоставам и с книгата! […]

  20. Жоро каза:

    Обречена кауза, така и не научих правилото за членуване още в 3-4-5-6-и клас – когато там се учеше. А съм и голям инат! ;)

  21. Svetlina каза:

    :) пети :)
    Сега ако кажеш и че си зодия овен, повече няма да си играя с тебе :)

  22. Жоро каза:

    Не, ама съм едно друго също толкова тъпо животно. Няма да познаеш от първия път – гарантирам!

  23. Svetlina каза:

    Няма и да опитвам – скорпион си :)

  24. Жоро каза:

    Да, но опита. И сгреши :D

  25. […] в обобщение на последните ми няколко публикации (цък и цък) мога да кажа: Анатоли, ние сме гадни, не сме гадни […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s