Въпроси с много отговори

Студено ли ти е?

А можеше ли да те стопли светкавица?

Сухи ли са ти очите?

Сигурна съм – някъде те чака чаша бира. Нали?

Играе ли ти се на детство?

Не се тревожи – големите също се смеят. И никой не умира прав.

Изморен ли си?

От себе си или от своя свят? Кой избор смееш да предизвикаш?

Гледаш ли напред?

А посока ли виждаш или цветове?

Историята или изразяването виждаш във филмите?
А вечер в леглото гледаш или виждаш?
Понякога искаш ли да ме убиеш заради натякнатите уроци?

А мислиш ли, че аз през цялото време искам да съм жива?

отговорите…

изморена съм, изморена от порасване, от прекалена вяра в себе си, от влагане на много в много, от казване на здрасти на всеки срещнат, от неказване на здрасти на всеки приятел, от всички казани и помислени чао и лека нощ.

изморени сме от постоянните изпити, от непосотянните изпитващи, от това, че трябва сто процента от времето да БЪДЕМ, изморени сме от срещите със самите себе си, от всичко, освен от сблъсъка с останалите объркани.

начинът…

брауново движение, мамка му.

причините…

приливно-отливните навици на липсата и присъствието на боровинки, бизони, живот, смърт, животи, смърти, числа, интеграли, азбуки, акордеони

––––––––––––––––––

Харесах си рокля – беличко и черничко, памучна и може да лети като се въртиш. Ще си я нарисувам тия дни.


10 коментара on “Въпроси с много отговори”

  1. Deneb_50 казва:

    МАЛКО ОТГОВОРИ НА МНОГО ВЪПРОСИ
    Светкавица може така да те разтресе,че и ти да светнеш.
    Мисля си,че светът е уморен от мен.
    Не искам да си играя на детство,а на ново да го изживея.
    В леглото -усещам,а нищо не виждам,ако е нощ.
    А аз още не съм си харесал шотландска поличка,защото си имам едно на ум от българският поп-фолк ;-))))

  2. vira111 казва:

    Само чета мълчаливо и си мисля, защото и аз съм уморена. Но днес отговорите ми биха започнали така: Студено ми е. И светкавица не може да ме стопли…

  3. Мицева казва:

    На мен ми е жега… Гори ми отвътре!
    И съм уморена да бъда силна… Добре, че имам рамо на което да си поплача, когато вече нямам сили да бъда силна…

  4. Павка казва:

    Изморени сте, и ви е тъжно, и ви се плаче…
    И трябва да БЪДЕТЕ, и трябва да оцелявате, и трябва да се доказвате…
    И в лутането си да откриете себе си…

    А Животът тепърва започва…

  5. Svetlina казва:

    Анатоли, не помня кой беше, ама наскоро ми каза, че големите искат да са малки, а малките искат да са големи, затова… „Играе ли ти се на детство?“ – то животът и без това е игра, ма чак наскоро открих, че е игра на въртележка :)

    Останалите… ъммм, още съм изморена… със или без връзка, не знам какво да ви отговоря…

  6. Deneb_50 казва:

    Играта е живот,но животът не е игра-играта понякога свършва със смях,понякога със плач, а животът -уви, почти винаги с второто

  7. […] в обобщение на последните ми няколко публикации (цък и цък) мога да кажа: Анатоли, ние сме гадни, не сме гадни хора, […]

  8. Радо казва:

    Че то е казано, животът е гаден, ама кой те кара да го живееш. Пък средно и нагоре интелигентните го разбират не само в буквалния смисъл. Много хора се изморяват да бъдат – тровят живота на семейството си, в частност – на сестрите си, палят къщите на тези, които са на пътя им, мълчат и гледат скромно когато са в компанията на мъжете си, не вдигат телефона – илюстрирани примери колкото искаш. Зле ли им е? Не. Това помага ли ти с нещо? Не. Клетката е вътре в теб. Ключът – и той. Мисли за алтернативите.

  9. Svetlina казва:

    Ей на – точно днес се сетих, че даже и заприка звах на едно приятелче за планът за тениска. Нали колега ми подари жълтата си тениска и обещах да я избродирам. Бях си харесала от някакъв сайт следното: отзад на рамото почти стои птиче. На враат му верижка. И тя върви, върви, докато не откриеш, че отпред на тесинката тя е свързана с отоврена клетка. Май не е до бра алтернатива да те пусант да видиш света и да знаеш, че пак ще трябва да се върнеш в клетката. Друга алтернатива…. ми моеж да си оцветиш клетката и да си мислиш, че е хубава, даже уникална и тва е. Седиш и мислиш.

  10. Радо казва:

    Значи поуката е „не се опитвай!“? Ти не гледаш ли американски филми бе момиче? :)
    И то това с клетките е малко неопределено. Понякога чоплиш, чоплиш пречката, накрая я чупиш, излизаш, почесваш се по врата и се връщаш обратно.
    Отделно- мисълта да знаеш, че ключът е в теб (дори за сбърканяци като теб, които не пият бира) е успокояваща.
    Ти май ще си единственият човек на света, който е изхабил макара конец до края :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s