Червен абзац

Може ли такова нещо? Ти му звъниш да му кажеш, че нямаш нет, а спешно ти трябва и понеже той е по-близо, да иде да ти го плати и десет минути по-късно ти ще му върнеш парите, че и ще го черпиш. Той казва, че до час, час и половина ще ти направи услугата и ти спокойно си довършваш работата. Ама нет няма. Изтърка ми се надписът от копчето да натискам рефреш, докато с другата ръка набирах двата номера на колегата, когото до днес наричах „братче“, когото бях добавила в списъка с безплатните си телефони и на когото помагах по всичко и всячески. Снощи други от групата ми казаха, че на контролното по математика той преписал една задача от мен, друг – друга, ма моичкият не се съгласил да даде някой да я препише. Или пък ми казаха как не искал да си даде курсовата на една к олежка само да я погледне (много се смаях, щото тая курсова аз му я напарвих, само срещу един хляб, нали си обичам братчето). И днес?!! Вивател щели да предадат на… Я, ве! Единият телефон не го вдига, другият изключен, веднага след като обеща да ми направи услугата. По едно време беше вк лючен, ма даваше заето. Айде, все си мислех… мъж е, овен е, малък е, от моя край е (=глупавичък е)… ма не – тва си е нагло! Едно е да ти върже тенекия и да го чакаш 2 часа за вечеря, друго е да ти обещае нещо спешно и да се покрие! Много съм ядосана!!!

Като споменах вечерите и закъсненията… Последното мъж какво ми причиниииии… Трябваше да дойде на рождения ден на блога, но пропусна, вечерта се прибрах, наготвих (имаше и месо и два вида салати и всичко) и зачаках. По някое време си сипах и ядох. На леглото. Пред скайп. Чаках го да се появи поне там. Оправданието. Оправданието беше, че настроението му е било да тича. И това го каза, щото го заговорих. Там бил и си се криел и така. Аз да вися с приготвената вечеря и да се чудя колко важна беля може да е станала, че да не се обажда. 10 дни по-късно е единствената в годината нащ на музеите и той е обещал да идем на музей. Два дни предварително е опитвам да се свържа, да уговоря нещо, абееееее поне да му чуя гласа. Карай. И тая нощ изкарах сама. Оправданието. Била съм му намеквала, че не го искам. Сигурно.

Другите по света. Всеки от колегите ми в даден момент е прецаквал доверието ми. А в друг момент пък ми е помагал. Така е и с познатите. И особено с роднините. Особено. Дали не е време да се осъзнаем и да кажем, че „човешко отношение“ не е да се държиш мило, учтиво или подобаващо? Човешкото отношение е да се постараеш да покажеш и двата края на сопата си на всички около себе си, човешко е да накараш другите да спрат да са наивни и да вярват сляпо в честността на света и по-конкретно в твоята честност. Дали не предаваш нечие доверие с подсъзнателната идея, че така той ще очаква по-малко от теб за в бъдеще и на теб ще ти е по-леко? Има логика – малък си и си честен и знаеш, че друигте са честни. Малко порасваш и почваш да шмекеруваш, което те учи и до злоупотребата с израза „не е честно“. Ставаш още по-голям… шмекер. Вече целта ти е да накараш другите да пораснат и да станат като теб – светъл пример на успял човек в такова напреднало общество. Така, че… в обобщение на последните ми няколко публикации (цък и цък) мога да кажа: Анатоли, ние сме гадни, не сме гадни хора, щото хората явно като порасват нарочно си стават гадни, даже не нарочно, а по правило. Сигурно така завършваме спиралата на същестувването – в корема на мама ни е леко и лесно и някъде след средното образование започваме да се усещаме, че точно тая лекота ни липсва и се юрваме да си я търсим. Светлина, да, може такова нещо (за въпроса в началото иде реч)!

–––––––––––––––––––––-

Само при мен ли уърдпрес е пощурял и виждам ерър 404 по сто пъти на ден?

Advertisements

12 Коментари on “Червен абзац”

  1. Радо каза:

    Ех… да казвам ли какво си, задето не се сети за един друг дето девет часа днес беше на 3 минути от мястото където си плащаш нета!?

  2. deni4ero каза:

    за уърдпреса – не си! И при мене е така на определени постинги, за другото – после.

  3. Deneb_50 каза:

    Хей,поспри се,почини,
    в този свят красивото забележи
    и гадостите в него,с усмивка отмини.
    А ти го и можеш

  4. Svetlina каза:

    Радо, аз отде да знам, че ще седиш девет часа и ще се чудиш за причина да се измъкнеш до Манията? Освен тва… абе, ей, колко услуги вече ти дължа – ми ти почти цялата ме притежаваш вече!
    Аммм, почти се разревах, докато отворя тая публикация. Много зор, бе! Ама си струваше – сега знам, че Анатоли и Деничеро също са на моя хал и се поуспокоих. Гледам, старото поколение вярва в мене – миии да взема да се пробвам да оцелея, а?

  5. Жоро каза:

    Това е защото:
    а) връзките ти са на кирилица.
    б) освен това браузъра ти може да не е добре настроен.
    в) може доставчикът ти да има зле конфигурирано прокси.
    г) може и самият уърдпрес да се е прецакал.

  6. Svetlina каза:

    Яяяяяяяяяя, направих го на латиница и взе че проработи от първия път. Ма нядали е от това, щото не ми се отварят и други блогове. А пък доста си работят. Не виждам как да е иотговор б) щото браузърът вчера си ми беше същият. Не знам какво е прокси, ма и доставчика не съм сменяла. Май ще да е последното.

  7. Жоро каза:

    Ами ако и другите блогове са били с линкове на кирилица? Разбира се, когато видиш в браузъра адрес, който има много проценти в него ;)
    б) – браузъра може и до сега да не е бил добре настроен, просто ситуациите за които не е настроен да не ги е имало.
    Ако искаш лекции – не вземам скъпо – само 13 лв на час ;)

  8. Павка каза:

    Ооо, стига с тези сложни думи (компютърни, имам в предвид)! А някои блогове наистина се отварят мн трудно. Мислех, че проблема е при мене.
    А за оцеляването – вярваме в такива, като тебе!
    И не е въпроса да оцелеш, а да Бъдеш!
    Хайде, стягай се!!! Сигурно всички, които те познават знаят, че можеш!

  9. jenfel каза:

    Нали знаеш защо на вълка му е дебел врата? ;)

  10. Жоро каза:

    Много правилно изказване от страна на jenfel. Аз отдавна гледам да не разчитам на никого…

  11. Svetlina каза:

    E, не е много забавно да си единак. Ние децата обичаме да се събираме на тълпи, да си обявяваме таралежови войни и на всеки пет минути да сменяме отбора :) Но като константно си запазваме състоянието УСМИВКА. Та и аз така. Каквото и да ми се стовари на главата, аз се стремя да съм усмихната. Даже май не го правя нарочно. В момента съвсем сама си седя и се мъча да уча за 12 часовия изпит по механика, абсолютно убедена, че съм единствената в групата, която има желание да чете, а не да пише пищови. Вече дори не роптая, че нямам наблизо себеподобни. От друга страна пък не мога да пропусна факта, че оняден **** ми помогна с ученето. Аз си имам два конспекта, 2 хартиени учебника и 2 сайта по механика и трябваше да се определи кое от къде да се чете. Даже и забавно беше да ровим из бумагите =)
    Софтуеристът в мен ми говори, че това, че едикойси ми е помогнал, не значи, че съм разчитала на него. Ноооо… вероятно това е начинът – не разчиташ на никого и се радваш искрено на всяка помощ, защото 1) е неочаквана и 2) вълшебна :)
    Просто така се получава напоследък. В блога пиша, когато имам време, а от три седмици „свободно време“ за мен значи „минутите между преумората от писане/учене/тичане насам-натам и тежкото заспиване за още 4-5 часа“. И се получават едни такива изморени публикации. НО бебо Боби се роди, скоро ще изписват Яна, утре бащата на бебо има рожден ден… светът се усмихва, празнува, ликува :) Поредното ми обещание-мечта е да се наспя и да напиша отпочинал пост :) Звездите прогнозират това да се случи към четвъртък, петък или другия понеделник :D

  12. vira111 каза:

    Ще стискаме палци звездите да са прави :D


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s