Тя, голямата

О, да! Гея наистина съществува! Имам чувството, че у жената тя е сложила най-голямата сила. Ама най, най, най-голямата. Ето ви една приказка…

Имаше едно време една Яна. Беше доста рошава, много неразбрана, но най-много беше инат във вярата си в себе си. После срещна мъж. Ама не точно мъж. Не знам мъжката дума за фея. Все едно я отключи с поглед и Яна взе да цъфти. Вече имаше кой да й праща смс-и нощем и да я кара да иска да се събуди на другия ден (същото вършеха и един папагал, Шаман кинг и Югио). Пак си беше рошава, но имаше нов глас. В него се открояваха нови оранжеви и червени нотки. Яна вече знаеше коя иска да е. И знаеше и че може. Скоро откри, че е.

Ставаше все по-спокойна. Познатите й решиха, че голямата промяна е лоша и я оставиха сама. Но кой е сам, когато живее в сърцето на мъжка фея?! Милото си стоеше вкъщи и се къпеше в любов и слънчеви лъчи, случайно (или по-скоро не) минали през оранжевите й пердета. Скоро открихме, че Яна е повече от жена. Вече беше жена със смисъл! И с рошава коса :) . Много се разхубави – ще кажеш, че цялото щастие на света е събрано в очичките й. Стана една такава мекичка и лицето й все светеше – гледаш я, гледаш я и си мислиш как едновременно е деликатна, но и най-силната – у нея беше животът. Не се бъзикам. Много ми се разхубави Янчето!

И тъкмо си мислех, че повече няма накъде и тя роди. Цял голям мъж. Ама, не. Освен него, тя прероди и себе си. На следавщия ден ми се обади да се похвали и по телефона звучеше нов човек. Не знам от къде беше намерила сили да се усмихва и да говори с грижа (ама верно все едно обича целия свят и иска и може да го спаси). Излъчваше някакво пределно спокойствие, удовлетворение, желание да сподели щастиеот си, както и още по-твърда вяра в себе си. Яна постигна себе си, че и се надмина. Понеделник след изпита ми по механия я изписахме заедно с бебе Божидар и я видях :) – драаааааааааааан!!! Това малко като да вървиш, да вървиш, да намериш 5 стотинки на земята, да се надевеш да ги вземеш и докато се изправяш, да се блъснеш в климатик :D Яна беше тсанала още едно ниво по-красива и някакси по-сложна. Вече не мога да я определям само с една дума. Беше се сресала, ама мисля, че са я накаали. Не помня на кого се опитвах да обясня как Тони говори за Яна и я гледа и как тя говори за него и го гледа, как едновременно е много слаба и как с един поглед ти казва „Всичко е наред – много съм тука“… Нирвана, бре!

Абсолютно нов човек. Все едно да си направен от пластелин и по някое време да ти добавят нов цвят. Ти си щастлив, доволен… После обаче те слагат до печката, ти стигаш зъбки, каляваш си характера и излизаш със същия брой цветове, но смесени толкова сложно, че даже Светлина не може да ги раздели ;)

Те това исках да кажа! Как ставаш майка и хоп – ставаш най-силната, най-щастливата, най-красивата, най-най! Ако утре Яна ми каже, че може да лети, веднага ще й повярвам!

––––––––––––––––––––-

Т`вя мъжете напаво прекаляват! Как не ги е срам да си тръгват рано сутрин и да ми развалят съня?! Искам си един частен/личен/мой си мъж, когото да си гледам вкъщи и да ме слуша, срещу заплащане в натура (мусака).

Advertisements

15 коментара on “Тя, голямата”

  1. vira111 каза:

    Тази история – прекрасна история – за самопрераждане и намиране на себе си ми е позната, преживяна. Изпитах обаче всичко това едва втория път, явно първия не съм била достатъчно зряла. Помниш ли, че след като ви видях, написах за Яна, че е един зрял човек – точно това, което си описала се излъчваше от нея. Как точно долавяш някои неща – в смисъл, че при мен трябваше да измине много повече време от живота ми, за да започна да усещам и забелязвам точно такива важни детайли :D

  2. Svetlina каза:

    Мисля, че когато на човек много му се спи / много е изморен*, най-важните неща сами му се открояват. Разбира се, има и изключения от првилото. Примерно вчера сутринта на пробуждане пред погледа ми имаше само някакви тензори на напрежения, посочни косинуси и май компоненти на ъгловата скорост при ротация :) ДА СЕ ПОХВАЛЯ – ВЗЕХ МЕХАНИКАТА С ПЕТИЦА, ТОЧНО В ДЕНЯ НА ИЗПИСВАНЕТО НА БЕБЕТО=РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ТАТКОТО :d

    Диана, не знам какво да ти кажа. Ти пък имаш качеството да помниш. Ама хубаво помниш. Товае като да ти дам един вестник, ти да го прочетеш целия и накрая да ми кажеш точно две изречения в преразказ, а пък след сто години да се окаже, че точно те са ми трябвали. Всъщност в оня коментар точно върху думата „зрял“ се зачудих. Свикнала съм хората да казват колко много се смея, но нямам навика да чувам, че Яна е зряла. Обикновените хора не могат да видят извън числовите данни. А пък да знаеш колко много хора смятат, че бременността преди 25 години е признак за незрялост… Настръхва ми косата!

    *аз май хронично съм така :(

  3. Мицева каза:

    аз… таковата… трогната съм!
    мнгж и шнтирисно да си видиш приз жчшти но другите… сещам се как веднъж ме беше определила като многопластов и многоцветен кристал…

  4. Мицева каза:

    мале, мноого съм зле… превод на второто изречение:
    „Много е интересно да се видиш през очите на другите…“

  5. deni4ero каза:

    :D всичко е много хубаво, само едно не ми хареса – защо вече Яна не е рошава? Не бива така, сега рошавите станахме по-малко. Не … не бива …
    Честито за механиката :) идва ли почивката вече? Остана ми малко мусака, бтв, ако ти се прескача до нас …

  6. vira111 каза:

    :D
    Светлинке, ти ме подтикна към размишления. Ще напиша нещо за тази памет :D

  7. Svetlina каза:

    Мома Светлинка снощи е късно легнала – мусака е готвила.
    Мома Светлинка днес още не е станала, ама почти стана, че сесия е захванала.
    Дърво и камък се пука от зор, но Светлина няма да остане неука.
    Днес е отказала поредната работа*, за да може да се птребори със сесията.
    Ех, Деничеро, от 3-4 дни се чудя дали да не пулбикувам нещо. Ми с тая русата глава като ми седна на едната страна на везната иииииии ща-не ща ще трябва да го напиша :D
    Мома Светлинка много се радвала на правописа на Мицева в първия коментар.
    Мома Светлинка не знаела дале слюдата е кристал, ама важното е МИцева да се усмихвала.
    Мома Светлинка бега да си изпълни дълга към Блондина Дебелайкова!

    * неделя, понеделник и вторник отказах да си гледам детето, а цялата следваща седмица отказах да раздавам листовки на най-доброто според мен място.

  8. […] Светлина написа: „Диана, не знам какво да ти кажа. Ти пък имаш качеството да помниш. Ама хубаво помниш. Това е като да ти дам един вестник, ти да го прочетеш целия и накрая да ми кажеш точно две изречения в преразказ, а пък след сто години да се окаже, че точно те са ми трябвали.” […]

  9. Svetlina каза:

    Мдаа, доволна съм :) Направих на Яна коментара в болд :)

  10. […] 28, 2008 in лиготии Обещах на Деничеро да свърша една отдавна отлагана работа. […]

  11. Мицева каза:

    гадина такава…

  12. Мицев каза:

    Eй, СветлинА, страхотно написано. Много хубаво и истинско! Благодаря ти! Зарадва мен, а пък за Яна – нямам думи ;))

  13. Svetlina каза:

    Всичко в името на лозовите сърмички!

  14. deni4ero каза:

    хахахахаха … подкупна любов …

  15. […] ми на топка. Друг метна багажа на рамо и го пренесе. Трети ми подари чаршафи. Четвърти ме разходи из новия […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s