19ти път те няма

Мило Тамагочи, вече 19ти първи юни мина, а теб още не са те подарили. От толкова време чакаме да се срещнем и все не се получава. Тази година кой беше? Кой беше виновен може би… Аз ли не слушках? А може ти да си сгрешило нещо? Пиша ти това писмо, та поне да знаеш как мина празникът без тебе.

Диана не искала да ляга рано и затова 4 минути след полунощ ми честити празника. Тати пък бил нощна смяна и се прибрал в 7 и 30. Много е луд. Звънна на мама да й каже, че се е прибрал :) Да, бе. Те нали си живеят сами вкъщи и имат навика да стават от леглото заедно, та трябвало да я събуди :) Мъже! Мама се премести в мойто легло и цял час сме си говорили разни смешки и получих истински първоюнски масаж. После тати звънна да ми честити празника, аз звъннах на сестра ми, поздравихме се и с бебе Теди и майка й, с Рони и цял куп хора :) Даже един колега :) Аз старателно си ги записвах на ръката за да мога да ти ги покажа после. На палеца имах голямо Д за Диана – цялото усмихнато. После Х за мама, на средния Ц за тати… Ама не мога да пиша с лявата ръка и като свършиха пръстите, продължих надолу по ръката. Десетата буквичка беше Р. Ама не Р като Рони, щото тя е Вероника, нито Р като раци, риба или нещо друго мокро и студено. Р като Радо. Да, мило Тамагочи, Радо. Не стига, че се чухме, ми и се видяхме. Изпратих мама на влакчето и вече се чудех дали пък Радо няма да те подари. Накарах го да тичка и да ми донесе чувал с подаръци. И какво?

Получих си чувалчето :) Я да видим от къде да започна… Предлагам да подредя подаръците по азбучен ред:

  • Бяла торбичка :) – грамаааааадна – явно той си е мислел, че като е такава „миниатюрна“, няма да ми е лесно да си намеря подаръците. Е, не позна :) ;
  • Жълта папка с нарисувано коте – сериозно – банановожълта папка (листчето отстрани е ненадписано и мога да напавя хиляди неща с нея), пък котето е едно такова черничко и и без мустаци. Май е бебе като тебе (а така ми се иска да си при мене и да си те гледам как растеш);
  • Книжка със задачки – не знам, още не съм я докоснала даже. Само знам, че е някаква стара книжка с математически загадки. Ти обичаш ли математиката?
  • Котешка книжка – книжка за коте. В папката. Книжка за всичките котета, всъщност. Винаги съм се чудела ти какво точно животно си. Дали пък не си някое котаче?
  • Оранжево-зелена гривничка, прибрана в ярко жълта опаковка – кончето е жълто и е тооооолкова хубава. Мисля да я вържа на врата на плюшеното тигърче и така ще спя с двете едновременно. ТИ знаеш ли, че си имам тигърче? Много е тихо и добре се грижа за него. Ти само ли си лягаш?
  • Трева – ми да =) Тоя рошав Радо ми вързал подаръка с тревичка. Поне жълта беше :)

Предполагам, че ти щеше да харесаш и неговия поадрък. За него имаше жълта торбичка, вътре – пъзел с маймуна, картинка на маймуна и най-важното – шоколадови пръчици :) В раничката на гърба бях скрила жълта-жълтичка ябълка и суха паста. Абе, детски ден. Тая маймуна не те подари, но пък нищо, догодина пак ще те чакам. Приготвила съм ти място на ключодържателя.

По план се придвижихме към Скай Сити (да, не е небесен град, но поне е син мол, а не сив). Толкова пъти съм ходила там по работа, че чак не очаквах да ми хареса. Исках да играем на нещо, чието име не знаех, но на което мога да победя 10-11годишни момиченца. Радо каза нещо като eър хокей. Картинката е такава:

Масата беше същата, но хммм „нещата отгоре“ не бяха жълти :( Отначало се изплашихме, че всяко дете е имало същата идея, защото цялата зала беше препълнена и даже имаше някакъв рожден ден в единия ъгъл. Дали пък няма да пристигнеш за рождения ми ден?

С Радо пихме кой кафе, кой горещ шоколад (всекиму според възрастта) и докато се бях обърнала, ми изсипа шоколадови пръчици в чашата. После ми натика и шоколадче в устата и направо се разтопих. Вероятно децата са видяли колко много искам да играя на играта, защото най-накрая ми я оставиха. Наистина не помня колко игри играхме, но резултатът е ясен – Радо не е момиченце на 10-11 годинки.

След това те потърсих в „Хиполенд“. Това е един голям магазин за играчки. Стояли сме няма и час и Радо вече откачаше. Сигурно му влияят зле детските песнички. Между другото, кажи на тоя, който те донесе при мен, че там продават грамаден гумен слон (мекичък). Намерихме си водни балони или балони за вода и мисля скоро да ги употребим. Е, ако се познавам достатъчно добре, по-скоро ще ги употребят върху мене, но и така е забавно. Така искам да ме беше видяло предната седмица, когато се пъхнах под душа с дрехите…

Еххх, бях чула, че в Коколандия са давали безплатни балони и исках да мина да видя има ли останали и за мене. Беше валял дъжд, но се надявах все да е останало нещо за старото ми сърце. Хихи, децата са безсмъртни. Никакъв дъжд не може да ни развали празника. Трябваше да се сетя, че не ги е изгонил от катерушките и въжетата. Изсипах много вода във врата на Радо, той сипа на мене, ухапах го… Не знам къде си в момента. Но много се надявам да иамш мокри дървета. Едно съм сигурна – нямаш си кой да ти изтърси водата на гърба. Вярно, можеш да стоиш с часове с отворена уста под някоя вишна или череша и да чакаш да ти падне в устата, но просто не е същото. Чакам, чакам те от  толкова време.

Навръщане минах покрай 16ти блок. Вече 6-7 месеца с Ани живеем в съседни блокове и всеки път, когато минавам от там, надничам да я видя. Всички ми се смеят, че вероятността е малка, но днес наистина я видях.

Прибрах се. Сега ще хвана тигърчето и ще му прочета книжката. После сигурно ще чета и по химия, защото мама си отиде и вече нямам какво да правя. А от тази вечер се връщам към някои свои предишни психо-здравословни навици. Това е. Днес поставих едно пречистващо начало. Много съм доволна. Надявам се някой ден да мъркаме заедно.

Твой приятел вечен

весел Светлинчо

––––––––––––––––––––-

По всичко личи, че сряд ана изпита ще бъда с рокля. За всичко е виновна мама!


13 коментара on “19ти път те няма”

  1. Бобо казва:

    веселяшка история :) искам и аз тамагочи!

  2. Svetlina казва:

    Аз от доста години съм се абонираал и все не става. Ще чакаш на опашката :)

  3. Svetlina казва:

    А на пощата си намерих картичка с това:
    Светлинке, Светлинке,

    Как бързо отмина детството…
    Сякаш бяха преди дни
    игрите на криеница,
    глъчните рояци деца,
    гонещи се боси по улиците,
    скачащи на въже
    или строящи замъци в пясъчниците…
    Няма вече игри на сляпа баба,
    няма народна топка и закачки!
    И другарчетата вече ги няма –
    порастнаха и се пръснаха
    незнайно къде по света…
    Само аз съм още тук…
    Крия се в дрехите за големи,
    но в тази игра на криеница
    няма как да се заплюем
    и всичко да започне отначало –
    детството не може да се върне!
    Затова ти пожелавам –
    никога не го пускай
    да си тръгне от теб!

    с поздрав, Климент

    Можете ли да си представите, че точно днес с Дамян си говорихме за Климент и за това колко ни липсва?! На първи юни стават чудеса!

  4. vilford казва:

    Скъпо, Светлинче!
    Чета си тук разни блогове и се питам: „Дали, ако на някого са подарили хубава книжка със загадки и те се окажат от онези интересните, този някой ще иска да пошушне на ушенцето на една добра леличка някои от тях?!? А пък лелката обещава като не успее да ги реши, да обяви пред всички – Аз не съм по-умна от едно хлапе (в частност Светлинчето.“ И кой знае до кога ще се чудя, ако някой не ми отговори….

  5. Svetlina казва:

    ХИхихи, дай време да я отворя. Ама първо котешката книжка. Утре е ден за учене, но в междучасията ще прочета котетата и обещавам до вечерта да имаш поне една задачка. Като не решихме къщичките, други ще пробваме :)

    А книжлето е само назаем, та обмислям да си подаря един ксерокс на жълта хартия =)

  6. Радо казва:

    Ех Светлинке, как успя да напишеш нещо толкова весело по тъжен начин? :)
    Иначе другото верно. И пастата ти – паста, и *аймуната ти http://img341.imageshack.us/img341/2539/picture151mu1.jpg цяла прогимназия :)
    Благодаря за *аймуната, милото пожелание на другия лист, което е толкова мило, че ще си го запазя за себе си, ябълката, пъзела, идеята, организацията, обиците, опашката (особено горният ластик, който се оказа практичен :) ), стискането на зъби около чорапите, поздравите от Миро и Рони (които връщам двойно).
    Ама ти не си права – първи юни не е желирани бонбони, подаръци и невротични мами. Не е в боята по лицата на хлапетата, нито омърляните с шоколад пръсти или отчаяните и объркани погледи на татковците между розовите рафтове на Хиполенд.
    То е толкова логично – нали си дете, докато има на кого да си дете. Та и празникът е точно това – да бъдеш дете на някого. Някой да ти обърне специално внимание, да ти направи подарък, да те заведе някъде, да изпълни (ако ще и с нерви) прищевките ти, че и да те поглези. Да ти покаже, че има кой да се грижи за теб и ти все още имаш право да си безгрижен.
    А ние даже го направихме взаимно.

  7. Svetlina казва:

    Eхххх, много съм добричка. Днес няма да се карам за разни скоби и запетайки.
    Радо, ако ти се ПРИЩЕ, пак ще те ухапя. И в „Хиполенд“ пак ще те заведа :) .
    Интересното е, че и в Шумен на ластичките казват ластици. Оххх, ти пък как успя в 5 изречения да кажеш 50 неща??? Втората ти ябълка изядох, докато четох коментара. Добре се справи с предназначението си. Пъзелът има защо да го пазиш. Надявам се някой ден да можеш сам да го сглобяваш :P Това за обиците обаче е толкова мило, че някой ден ще ти пробия дупки. Обещавам поне да опитам!!!

  8. Svetlina казва:

    „Ама ти не си права – първи юни не е желирани бонбони, подаръци и невротични мами. Не е в боята по лицата на хлапетата, нито омърляните с шоколад пръсти или отчаяните и объркани погледи на татковците между розовите рафтове на Хиполенд.
    То е толкова логично – нали си дете, докато има на кого да си дете. Та и празникът е точно това – да бъдеш дете на някого. Някой да ти обърне специално внимание, да ти направи подарък, да те заведе някъде, да изпълни (ако ще и с нерви) прищевките ти, че и да те поглези. Да ти покаже, че има кой да се грижи за теб и ти все още имаш право да си безгрижен.
    А ние даже го направихме взаимно.“

    Миналата година за мен първи юни беше денят на първото ми истинско голямо интервю. Бях пътувала 400км, за да се запозная с едно момиченце, което след това 7 месеца гледах. Нямах си балони. Тя имаше два, по едно време риташе топка с един дребосък, мама й беше взела за подарък точно помпичка за балони като на Диана… А аз си седях там пораснала и се хилех на ум. Защото никой не знаеше, че този момент и аз празнувам и че ми е готино, дори само като я гледам. Празникът не е само да бъдеш дете на някого. Празникът е и да усмихнеш някого, също така да се огледаш за другите деца, да се замислиш дори. Ох, не ща сложни мисли. Съквартирантката пак се напръска с гадния парфюм и се събудих от него :(
    А ти наистина заслужаваш да ти кажа още нещо: не само „още имаш право да си безгрижен“, но и с удоволствие бих ти помагала да си осъществяваш правото редовно. Като част от тази мисия сигурно е добре да спра да ти говоря за 13ти ;)
    Айде, бегам да уча по нещо, че вече е втори юни и най-добрата приятелка на мама има рожден ден, пък е учителка :D

  9. vira111 казва:

    Скъпа моя стопанко, (най-после мога да кажа тези думи), вчера си стоях в магазина, окачено на кукичка, и очаквах с голяма надежда някой да ме купи и подари на теб. Значи сме мислили един за друг през цялото време. Защо така стана, че пак се разминахме?
    Гледах и тъжния поглед на кръглата тавичка отсреща. Нали и нея я пожела да я напълниш с черешов пай (или друг пай беше).
    Ех, тези приятели! Да знаеха колко е лесно само да ни съберат!
    Сега продължавам да си вися самотно тук и да ревнувам от котешката книжка и другите подаръци.
    А откъде разбрах всичко ли? Защото някой ме видя, след като беше прочел какво си написала. И така ме погледна, че разбрах…
    Скъпа моя стопанко, кога ти е рожденият ден?

  10. Svetlina казва:

    Интересно къде се затри тоя коментар на Диана :) Аз да си отговоря, пък може да се появи отноов :) .
    Рожденият ден е на 7 ноември, когато всички празнуват Октомврийската революция и/или рождения ден на бащата на Дамян и/или рождения ден на класната ми от 3 клас :)

  11. Svetlina казва:

    Я, намери се =)!
    Ама това със стопанката верно ли?! Ухаааа. Не стига, че днес преядох, ми и вече има кого да храня :) . Направо ще копирам част от разговор снощи:
    [00:48:31] **** каза: :(
    [00:48:35] **** каза: egati tujnoto
    [00:48:56] =) каза: не плачкай
    [00:49:00] **** каза: chuvstvam se kato nqkav egati gadniq che ne ti kupih tamagochi :|
    [00:49:00] =) каза: кажи си на кака болката
    [00:49:09] =) каза: хахаххахаха
    [00:49:18] =) каза: ми дори яна не знаеше, че искам тамагочи
    [00:49:25] **** каза: smei se ti
    naistina me nataji :|
    [00:49:25]=) каза: това ми е желание от трети клас някъде
    [00:49:38] =) каза: ми тва е авансово за четвърти юли
    [00:49:49] **** каза: Мило Тамагочи, вече 19ти първи юни мина, а теб още не са те подарили. От толкова време чакаме да се срещнем и все не се получава. Тази година кой беше? Кой беше виновен може би… Аз ли не слушках? А може ти да си сгрешило нещо? Пиша ти това писмо, та поне да знаеш как мина празникът без тебе.
    [00:50:32] **** каза: mlukvai :)samo da si posmqla da napishesh oshte neshto takova!
    strah me e che mojesh da me nakarash da ti kupq vsichko s takiva dumi (think)

  12. Snap казва:

    Здравей. Можеш ли да оставиш някакъв начин за връзка с теб – било то по e-mail или skype? Харесвам блога ти много и мисля, че имам един позакаснял първоюнски подарък за теб :)

  13. Svetlina казва:

    Готово – аз ти виждам пощата и IP :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s