Минутка за музика

Добре, де. Исках да е „час по музика“ или „час за музика“, но ми е ясно колко малко място заема истинската музика в нашата така любима работна седмица. Пък и публикацията е не само за музиката, а и за времето, което забравяме, че може да употребим за себе си. И за магията на най, ама най-човешкото свойство – споделянето на устни мисли :)

Имам си аз в рошавата глава няколко идеи за публикации и се оплаквам на Диана, че не знам откъде да започна. Тя каза, че началото само щяло да си дойде и верно. Секунди след разговора отварям блога й и я откривам. Нея. Темата. Днес ще пиша за музиките, душите, хората, времената на хората.

В шести клас дойде нова учителка по музика. Много добра приятелка на мама, но винаги ме е плашела – една такава висока и не спира – винаги бърза за някъде, говори бързо, дори се усмихва бързо. За първа тема беше избрала да си говорим за нашето отношение към музиката. Ама нали това се развива в североизточна България, пък аз не съм точно от там и става една весела шарада. Въпросът беше дали музиката може да лЕкува. Аз чух „лИкува“ и така цял час :) Да знаете как светеше лицето на новата госпожа. Тя говореше за своя свят. Току запее нещо, просвири мелодийка и ни пита как сме се почувствали. Аз през цялото време усилено се мъчех да разбера как въобще задава тоя въпрос. Ми много ясно, че музиката може да ликува. Обаче ме унесе вълната. Стана ми едно такова хубаво. Съвсем се отнесох. По някое време дочух някаква историйка за човек, излекуван с песен и всичко си дойде на мястото. Само дето вече нямаше смисъл да ми се задава въпросът. Толкова широко се усмихвах, че отговорът ми личеше по лицето :) .

Днес (доволно много години по-късно) се питам какво точно е музиката и защо ни действа толкова специално. На Диана съм казала „Хамлет беше казал нещо в смисъл, че словата са от дъх, а пък дъхът е от живот. Ами, песните са повече от слова. Те са слова с настроение. Даже заразни слова. Е, зависи кой пее…“. Пък може и да не зависи. Все пак важен е приемателят. Един предавател/излъчвател може и да предава по един начин само, но всяко приемане на сигнала е субективно. Това май прави всяка песен специална за специален човек. Някой си е направил труда да изпее два реда, да подръпне струни на китара или просто да нареди чанове на терасата. Аз може и да не го чуя. Но със сигурност има човек, който се нуждае точно от тази мелодия. Разбира я. Не е нужно да е авторът. Просто песента е живот и като такъв си има цел, смисъл, магия, красота. Както и духовен близнак.

Обаче напоследък съм и инженер. Ако трябва да се придържаме към корпускулярно-вълновата теория, ще е добре да приемем, че всяка вълна е и система от частици, а всяка система от частици – и вълна. Тогава ние, хората, сме и вълни с някакъв резонанс, някаква дължина… А пък песните имат в себе си и нещо материално. Нещо като симбиоза. Те са взели нещо от нас, ние – нещо от тях и ако единият изчезне, част от другия също се губи. Както вече не можем да слушаме Бийтълс без малко тъга в погледа. Забравиш ли собствената си песен, вече си осакатен. Не си напълно себе си. Страдаш. В този смисъл музиката наистина лекува. Допълва те. Тя е нещото, което те прави личност, което те идентифицира. Някъде там има мелодия, която отговаря на твоите вълни, която преминава в стакато, всеки път когато някой те обиди или видиш красива полянка, понякога е алегро, понякога анданте, друг път е тихичка като свирнята на щурче преди разсъмване… Твоята музика също не може без теб. Все едно й се е загубила партитурата.

Сещаш ли се за вярването, че пространствата на съня, смъртта и забравата са едни и същи? Сега си помисли за всичките пъти, когато си мълчал, а ти се е искало да крещиш от болка или вълнение, за пътите, когато си казвал на детето си да спре музиката, за далечния месец, когато за последен път слуша песните от детството си. Колко малко трябва, за да убиеш една мелодия! А те също могат да страдат! И тъй като никоя мелодия не е само твоя, раната й води до нараняването на всеки, чиято душа е свързана с нея.

Не се опитвай да търсиш своята мелодия. Важно е да уважаваш всички мелодии. Аз лично подозирам, че моята е някакво поточе. Планинско такова. Пука, пука, блъска с в камъни, троши лед, понякога самО замръзва,пак се разтопява, прегръща мостчета, случва се да изкоренява храсти, но все не спира. Точно така. Много искам моята песен да е клокочеща. И имам някакво подозрение, че я споделям с поне една детска градина. Толкова пъти съм подскачала и танцувала без звук и без да разбирам какво правя…

***

Сега за времето :)

Просто си мислех, че малко хора в наше време могат да отделят цял час в мислене за музиката. А трябва. И как всъщност за нищо духовно, за нищо, направено от СЛОВО, не намираме време. Как си стоим сами в телата си и ни е страх да поровим. Все не ни стига време – трябва да работим, за да си изплатим ипотеката, да бързаме да направим семейство преди 30 годинки, да се гримираме за дискотеката… Даже някои отделят време за сменяне на датата на календара. Но време за човешкото у нас, за мислещото начало, за чувствата, за думите, които нараняват или лекуват… Е, това може да почака. Нали живот трябва да се живее. Да оставим мисленето на другите или за старческия дом, когато ще можем да се занимаваме с всякакви глупости. Пък и толкова философи е имало, струва ли си и ние да мислим по тез въпроси?!

Някога учителят ми по философия твърдеше, че животното гледа все надолу към паничката, а човек гледа и напред и нагоре. Аз опонирах, че като вдигнем паничката нависоко, животното ще погледне и нагоре. Чак сега се сещам, че истински човешкото трябва да е гледането навътре – самовзирането. Някой от нас отделял ли е достатъчно време да седне сам със себе си, да се вслуша в мислите си, да се опознае, да чуе поточето си? Предполагам, че понякога и минутка е достатъчна. Часът на едикого си. Куп телевизионни предавания с това име. А минутката за разговор с душата? Секундата за танц със себе си?

Ако толкова пък ни е страх да гледаме дълбоко в сърцето си, защо поне не се вслушаме в мелодиите около себе си. Не говоря за голямата Мелодия на Вселената, а за звуците на живота. Вятър клати листата на дървото пред прозореца, комшията крещи, че е взел изпит, далечно радио ме поздравява с китарно соло… Сега и аз ще пусна радио и ще оставя мислите ми да запеят. Не е никак трудно, мисля.

***

Въбоще да попитам:

хора, хорица, давате ли си време за живеене?

***

За предаването на слово

За предаването на дъх

За предаването на дух

Намерете приликите: целувка, песен, писмо, серенада, пожелание, поздрав, мисъл, обида, междуметие. Общото е там. Отсреща. В огледалото. ЧОВЕК се нарича. Пък ние искаме да го убиваме. Да спазва етикет, да ходи на работа и да мисли за данъци, да чати, да катери върхове.

Ами, това е от мене. Стига толкова мислене. Отивам и да чувствам малко ;)

–––––––––––––––––––––-

Някой знае ли място, където да се съберем и да рисуваме с акварел по ръцете си? Обещавам да занеса кадастрон, на който да ги отпечатаме!

Advertisements

24 Коментари on “Минутка за музика”

  1. vilford каза:

    За първи път попадам на твои сериозни писания. През повечето време докато чета се усмихвах тъжно или само усмихвах, там където сравненията бяха особено оригинални. А като стигнах средата си пуснах музика. Но най-хубавото, на това което си написала е, че всъщност няма какво да се добави.
    :)

  2. Svetlina каза:

    Хихи, ще бъда особено скромна и ще кажа, че това е щото не ми се отварят старите публикации, пък още не съм намерила време да ги оправя всичките. Нали трябваше и музика да се слуша, та се отнесох ;) Каква музика си пусна?

  3. Диана каза:

    Жълтурче, подарявам ти стихотворението, което написах днес (в опит да сътворя песен за Смехораните) заради тази прекрасна публикация. Май съм избързала с ти знаеш кое! Но грешката може да се поправи.

    Шарен свят, пъстър свят,
    всичко в теб ме удивлява!
    Аз съм твоето дете.
    Аз съм утрешният ден.
    Аз съм мъничкото зрънце,
    от което ще порасне
    чудно-хубаво стъбло
    и с листата си прекрасни,
    с песента си, с любовта си
    ще прегърне планината
    и водата във реката.
    Всички други стъбълца
    ще прегърне и така –
    към небето устремени
    ще растат с очи засмени.
    Шарен свят, пъстър свят,
    дай ни обич, дай ни слънце,
    за да може всяко зрънце
    да покълне за живот.

  4. vilford каза:

    Слушам Katie Melua. Много ми допада този стил музика. И настроението пасваше.

  5. вили каза:

    Аз послушах Стрингс. Харесаха ми. Сега ще си пусна Моранди или Енрике Иглесиас. Съгласна съм с теб, че не си даваме време да живеем. Постоянно тичаме, да купим хляб и мляко,да сготвим, изчистим, да работим, да отгледаме децата, да се погрижим за някой….и в един момент се оказва, че сме забравили какъв вкус има веселието и минутката лично за нас. Но не си представям ежедневието без музика. Тя е постоянно край мен.

  6. Svetlina каза:

    „и с листата си прекрасни,
    с песента си, с любовта си
    ще прегърне планината
    и водата във реката“

    Хихих, четеш мисли :) . Ето и аз прегръщам реката, цоп и си намокрям даже косата :) Хех, Смехоранчетата, другата госпожа по музика, тоя път най-добрата приятелка на мама, ми беше подарила тяхна касетка за рождения ми ден преди хм… десетина години. Другата седмица се прибирам и ще потърся обложката. Текстовете им са точно в твоя дух! Весели и многослойни. И навсякъде слънце :) !

    ПП: нищо свършено не е грешка. Нямаме право да съжаляваме за това, което сме направили, за това, което сме. Не е честно спрямо точно душите ни :)

  7. Svetlina каза:

    Ей, ама много сте пъргави с тея коментари. Отивам да видя що е то Katie Melua и ще докладвам после :) Досега се радвах на Роксет.

  8. Диана каза:

    Просто не мога да не дам точно тук връзка към един мой стар пост. Предполагам, че не сте го чели:
    http://vira111.wordpress.com/2008/02/29/in_hart/

  9. Диана каза:

    Видях „терасата” ти, Светлина! http://svetlina.wordpress.com/
    Та, да ти разкажа как си я представям скоро:
    Като ни поканиш „на терасата”, ще кажеш:
    – Момичета (и момчета), заповядайте на терасата да пием кафе! Носете си по някоя топла дреха да не настинете в тази прохладна вечер.
    А „от терасата” се разгръща вълшебна гледка към целия град, с всичките му шарени светлини. (Най-шарената и най-ярката, от които, разбира се, си е на нашата „тераса”).
    Едно от удивителните неща тук е бръшлянът. Може ли тераса без бръшлян? Той бил отровен, казват, затова няма да си го топим в кафето, а само ще си го гледаме. Ще ни създава чувство на уют и дълговечност. И всеки ще си отчупи по една клонка от него за своята тераса.
    Усещате ли вече как подухва бризът? (Може и да не е бриз, но поне да не е някой мусон, не че помня от училище какво точно е мусон, но така ми звучи – отвяващо.)
    И, разбира се, няма да сме меланхолично настроени, а тържествено. Даже някой ще е донесъл и шампанско. Аз мога да набавя чашите. Имам едни специални за подобни случаи.
    Ще си кажем „Наздраве!” и в нощта ще зазвучи музика!
    Ей такива неща ще се случат „на терасата” на Светлина. Да и е честита!

  10. вили каза:

    Самата покана ще ни зареди с такова очакване и трепети, че меланхолията ще се стресне и ще избяга с бяло знаме в ръка. А ние, с дългите бални рокли, с чаша шампанско в ръка ще погледнем небето и ще се усмихнем и всеки ще говори….

  11. Svetlina каза:

    Хихихих, вече имам крайната визия за терасата. Отивам да си човъркам по нея и к ато стане готова, ще поканя :)

  12. deni4ero каза:

    по темата – много хубава тема, браво :) хареса ми призивът за човешкото … малко хора, особено млади като тебе, призовават за този вътрешен взор и говор със себе си. Силно ме впечатли за „убийството“ на мелодията с примера „колко пъти си казвал на децата си да спрат музиката“ … брау!
    Иначе терасата може да е облицована с камъни, че им забравих пак заглавието, сетих се – тикли, за по-романтична обстановка, съгласна с бръшляна, може и чемшир, комбинацията е неустоимо притегателна – нашият двор е точно такъв – дълга ограда от бръшлян и дълъг коридо от чемшир :)

  13. Svetlina каза:

    Айде, влечете музиката към новата тераса! Официално сте поканени не само да седнете, ми и домакини да станете! Няма само аз да се мъча, я!!! http://svetlina.wordpress.com/ е за всички :) Бегам да си купя нещо за ядене, вие се оправяйте.

  14. Радо каза:

    Ама защо трябва да изравняваме музиката с песни (пеене)? Има например такива като бившата ти мъничка шефчица. В нейните песни няма думички (поне не в явен вид). Има също и Тиесто. А и си противоречи с поточето.
    Освен това – зависи си кой пее. Песните са като жените – за повечето може да се каже че са въпрос на вкус, но има някои глобално добри и някои глобално лоши :) От радиотехническо ниво пък хем си права, хем не си. Наистина качеството зависи и от приемника, но не може да надвиши качеството на предадения сигнал нито да избегне несъвършенствата на технологията за пренасяне на сигнала.
    Казваш, че трябва да слушаме всички мелодии, да не подбираме. Е, ти си благословена със съквартирантка, която се грижи за тези ти потребности и с нескремблирана Планета :)

    Хм
    викаш, хората не мислели. Че то всичко малко по-умно от маймуна може да се умива по разни въпроси. Както казва дядо ми – да се чуди колко е на хиляда половината. А резултат? Малък, близък до нулев. Понеже трудното е да извлечеш полза от времето прекарано в мислене. Не в прозаичен смисъл, а по-обща. Иначе е загуба на 20те процента енергия, които гори мозъкът. А ние искаме резултати – числа, тенденции. Наскоро чух, че нашето поколение нямало способността да чака дългосрочни резултати. Свикнали сме били всичко да ни пада в паницата за три до пет работни дни. Така ще се окаже май.
    Иначе много си го ударила на идеализъм.

  15. […] за Светлина и поста й за часа по музика, който всъщност ме подтикна да я пусна. =))) […]

  16. Жени каза:

    Моето основно време за музика е вечер в 94 като се прибирам от работа. Тогава имам възможност към час, час и половина до два (зависи от задръстването) да бъда сама със себе си и музиката. Как се справям в градския транспорт? Самовнушение, а и вече натрупан опит ;)
    Без музика не мога да живея. Пък било само музиката в главата ми. Сменям я според настроенията, но никога не мога да се откажа от нея.

    Обичам и музиката на природата, а и звукът на тишината! :) Обичам песента на дъжда и басовия глас на гръмотевиците. Обичам пукота на огъня и мелодиите на морето. Обичам музиката :)

  17. Svetlina каза:

    Eх, аз обичам върналаат се енергия на Жени!!!
    Колкото до Радо… още събирам сили да му отговоря ;)

  18. Жени каза:

    :lol: В сесия съм- по това време не мога да се спра- правя всичко друго, но не и да чета (лекции). Добре, че само 2 изпита имам ;) Пък и обещах- променям се :)

  19. jenfel каза:

    Песните не са слова с настроение. Словата също имат настроение – този блог какво е? – само слово без настроение? ;)
    Аз отдавна съм престанала да мисля и анализирам. Особено музиката. Тя идва от чувства и създава чувства. Няма какво да я мислиш. Преживявай я. Останалото са преходни неща. :)

  20. Svetlina каза:

    Съгласна с всичко, освен с първото. Това, че песните са слова с настроение, не значи, еч всички слова с настроение са песни :)
    След днес мисля наистина да преста на да анализирам. В момента по скайп ми обяснявт едни неща и ако събера сили, скоро ще ги публикувам. Не че е лошо да се анализира, но явно ефектът от анализа е антисоциален :( …

  21. Павка каза:

    Хей, момичета , не разбирате ли, че самите вие сте музика. Младостта, вашето слънчево настроение е музика. Дори в тъжните минути откриваме музика. А Терасата е толкова очарователна. Обикалям отдолу като малко загубено коте и не мога да стигна до така примамващата Тераса…..:(

  22. Svetlina каза:

    Веднага казвай как така не можеш да намериш път към терасата!

  23. Svetlina каза:

    Готово :) . Анатоли ми каза какви точнопорблеми имате с вратата и аз я изнесох с пантите :) . Добре си ни дошла!

  24. Павка каза:

    Мнооооого голямо благодаря!!!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s