Едно тесте, много попове

Нямам търпение да свърши сутрешният чай с мед. Бързам. Искам да хвърля един пасианс преди работа. Нервно ми е без него. Най-сетне свърши тая противна липова течност. Не мога да разбера защо продължавам да я пия? Още в детската градина не исках да пия чайове. Нищо. Протягам се към прокъсаното вече тесте, чиито карти някога са били с красив жълт гръб, подържам го в ръцете си, за да си спомни коя съм, да го стопля, дефакто да започна деня си.

Слагам себе си по средата и започвам да въртя крати по познатата схема. Не очаквам нищо ново. Всяка сутрин излиза едно и също. Така се чувствам спокойна. Готово. Обръщам ги една по една и си мърморя под носа тълкуванието им. В миналото… сватба, много път, забравена приятелка, мъж и жена, обърнати към себе си – харесва ми да си мисля, че са родителите ми. Вярвам, че някога са се обичали. В бъдещето пари и някакви валета, на които не мога да повярвам изцяло. В настоящето някакви пики и приятелка с мъничко валенце – усмихвам се – някой ден и аз така ще излизам – обърната с лице и тяло към някое бебче. Двете аса вече са излезли и не е интересно. Остана само да повдигна себе си и да видя какво „ми лежи на сърцето“. Отварям със замах като почти не се интересувам какво ще излезе. Важен е ритуалът, не резултатът. Там обаче за мой шок стои най-невъзмутимо един поп. При това поп каро! Абсурд! Аз не харесвам русоляви! Веднага го затрупвам с три карти и нетърпеливо ги преглеждам. Девятка спатия, десятка спатия, асо спатия. Хм. Не знаех, че съм толкова тъжна. Не вярвам той да е тъжен, защото всъщност картите излязоха върху мене. Не. Трябва нещо да съм объркала. Опитвам пак. Тоя път държа картите по-дълго в ръцете си – искам да усетят точно моята съдба. Вече със сигурност закъснявам за работа.

Нареждам ги пак. Същото. Абсолютно същото. Само валетата от бъдещето са се обърнали към мене. Не, не вярвам, не вярвам да е той. Но пък от друга страна… друг рус никога не е имало около мен.

Замислям се за детската си „любов“. Казваше се Симеон. Мони. Беше доста по-голям от нас и в детската градина и в училище, защото го бяха записали в един клас с брат му, който пък беше доста по-малък от мен.
Всички момичета бяха луднали по русата му коса, пък и нали е батко. Аз си кротувах и си рисувах. По-късно в училище играех предимно с брат му и му помагах да се грижи за него. Тайно. Никога нищо не си казахме. В четвърти клас нашите се разделиха и ме преместиха само с мама съвсем близо до Шумен. Сестра ми изпадаше в паника като се замислеше за времето преди това, а аз я успокоявах. Помня дълги часове на шеметно въртене на въртележката. Как не се откачи още не знам. Плачех без глас, но от вятъра не се виждаше. Постоянно си повтарях, че обичам Мони и че трябва да се върна да живея близо до него. Сигурно чак до шести клас съм си мислела за него.

Сега като голяма мога да кажа, че не съм го обичала, а съм се чудела какво оправдание да измисля за сълзите си. Сега ми е останал само навикът да изтръпвам всеки път, когато му чуя името. Даже разбрах, че „Шумен“ значело „град на Симеон“ според някаква фонетична теория.

В автобуса към работа все си мислех за тия спатии и изведнъж ми щукна! В момента съм се пристрастила към пасиансите. Не позволявам на слънцето да изгрее, ако не наредя сутрешната си колода. Така ми отърва най-много. За да не се налага сама да си отговарям на въпроси. Сама да взимам решения. Явно пак имам скрити проблеми. Възможно ли е моят поп каро да се е върнал, за да ми каже, че трябва да спра да си крия тъгата зад измислени поводи и че трябва сама да започна да се справям с нещата? С истинските неща. Да бръкна в себе си и да напипам истинските въпроси и после смело да се опитам да им отговоря. Така както някога признах пред себе си, че не съм го обичала, а ми е липсвал баща ми, семейството, приятелите, сигурността на детството. Утре ще си направя какао.

**************************************

Цялата тая работа с попа е във връзка с една вещерска идея всяка да разкаже за свой реален или измислен поп каро. Моят ли? Вие ще кажете какъв е. Иначе ето и останалите от тестето:

––––––––––––––––––––

Някоя от попадиите наготви ли ми, щото се отплеснах да пиша и забравих, че е време я за закуска, я за обяд?

Advertisements

34 Коментари on “Едно тесте, много попове”

  1. astilar каза:

    Аз съм Дама спатия :)

  2. Svetlina каза:

    Аз пък – не :)

  3. zory каза:

    Тарото е страшна краста:) И аз съм Дама Спатия.
    Пишеш много добре! Не ти правя вятър:)

  4. vilford каза:

    Истинските истории винаги са по-хубави от измислените. Дори и тъгата в тях. Защото, ако не изтъгуваш миналото си , как ще успееш да се простиш с него. За новото начало, Светулче!
    от Дама Пика (с розови обици)

  5. LeeAnn каза:

    „ако не изтъгуваш миналото си , как ще успееш да се простиш с него“

    много, много ми хареса това…. много надълбоко ми влезна в душата…
    обичам кратки мъдрости и тази определено си я записвам
    Благодаря :)

  6. Диана каза:

    Аз съм безсилна тук. Ще се повторя, ако кажа, че си истинска писателка. От къде го почна и къде стигна. А всъщност всичко водеше натам.

  7. deni4ero каза:

    еми … гледам, гледам в екрана и нищо не измисля, просто е толкова хубаво и истинско, че не е необходим такъв ;) А и не е казано, че винаги требе да си весел :) Не, не съм сготвила. Тумороу!

  8. Радо каза:

    Пък аз съм Йончев.
    И цялата работа картаджийска. Въпросът накрая пък ми бие на „глей си работата“ (още една игра на която не ме бива, и не, Светлина, не ща да ме биеш и на нея :) ).

  9. Deneb_50 каза:

    А аз може ли да се включа с една малка историйка за Дама Каро,щото попа не е мой тип :-)
    Непозволена любов
    Погледите ти твои дръзки,карат в сърцето ми

    чувства да кипят ,като в младо вино,

    и само обръчите на възпитанието мое,

    го удържат от любов непозволена към теб

    да заискри.

    Полупиян и полувлюбен чашата

    прегръщам и целувам, и само виното

    тръпчиво ми напомня за устните ти

    вишнево червени и косата ти с цвят

    на опушен лешник и се питам само

    обръчите на виното ли пречат

    или и нормите закостенели на любовта ни.

  10. Диана каза:

    Deneb, впечатли ме историйката – „обръчите на възпитанието мое“ „и нормите закостенели на любовта ни“ – има нещо руско в този начин на обичане. Твое ли е стихотворението?

  11. Deneb_50 каза:

    Разбира се,нали се самозадоволяваме духовно в тези времена,:-)а руското в мене е само името ми,ако не се брои образователната система по време на социализъма,доколкото съм чувал била по руски тертип

  12. вили каза:

    Ехей, Светличе, много интересна история!!!!Историята звучи толкова прекрасно(дори истински ). А за извода, думи немам…Мога да обобщя до тук: всеки е разказал история, която донякъде се е случила на самия него или е желал така да стане, май.
    Добре дошла, Deneb_50.Приемаме истории в краен случай и за дама каро. Аз съм дама купа.
    Предизвиквам Жени и Кекла да разкажат своите измислено истински истории за Поп каро!!!!! :lol: :lol:

  13. Deneb_50 каза:

    Сори,за поправката-Добре дошъл,но благодаря за топлото посрещане

  14. Диана каза:

    Deneb, интересно ми стана това, което си описал, защото си го нарекъл възпитание (в смисъл, че възпитанието и нормите го спират да покаже любовта си). Не съм се сещала да го формулирам така, все си мислех, че е някакъв вътрешен свян/срам. Но и той, като се замислиш, си е продукт на нравите, нормите и възпитанието. Та затова се замислих върху стихотворението ти и те попитах.

    Как мислите всички останали – какво ни пречи да показваме любовта си?

  15. Жоро каза:

    Аз съм русоляв :PPP
    И със сини очи :PPP

  16. Svetlina каза:

    Хах, Анатоли, добре дошла и от мене, чудесна дама си ни показал, а само в обръчи ли е облечена?
    Всички други да мълчат! Ма няма смисъл да ми казвате всеки път, че пиша хубаво! (аз си знам ;) )
    Радо, а знаеш ли, че съм способна на гледай си работата да помня от 4 души кой коя от картите държи? Е, понякога губя 5-6-10 карти, но идеята е, че помня по боя коя къде отива, както примерно знам, че ти си мечтаеш в теб да е някоя дама купа :D . Няма не искам, няма недей – или крави и бикове или някое сантасе трябва да хвърлим с тебе, ма откак нямам карти съм много тъжна :(
    Колкото за достоверността… авторът мълчи и не пие чай :)

  17. Диана каза:

    Ех, пак обърна хубавата тема на „маймунски белот“!

  18. UZUMAKI каза:

    „Маймунски белот“ звучи като няк’ъв oldschool комарджийски жаргон. :D

  19. Svetlina каза:

    Верно, че и аз не владея тоя термин. Леле, как не се сетих днес да пожелая на бебето само кент флеш рояли да му се падат! Трябва да ме бият много лошо за такъв мащабен пропуск!!!
    (бях орисница днес на малкия – аз и една от другите му лели разчупвахме погачата и се чудехме какво да наричаме)

  20. Диана каза:

    Ми аз съм си oldschool. Но има такава игра – белот, но всеки си държи картите така, че да не ги вижда сам, а да ги виждат останалите.

  21. вили каза:

    Понякога не показваме любовта си заради възпитанието, че чувствата са женски неща, че се притесняваме дали отсреща ще ни отговорят със същото, понякога от срам,от страх да не ни се присмеят, от недоверие в себе си дори…… и още, и още…

  22. Svetlina каза:

    Упс! Чак сега виждам коментара на Жоро (а го видях заради жълтия автоаватар), щото сме писали едновременно. Държа да му кажа, че не харесвам русоляви, синеоки, футлолисти, къдрокоси. Май не харесвам и боксьори. Нищо, ако гласува по анкетата от предния пост, може и да му простя.

  23. Жоро каза:

    И аз не ги харесвам, споко :P Това не ми пречи да съм си убавец и да се хваля на ляво и на дясно :) Яда видим сега какъвцвят ще ми даде…

  24. Svetlina каза:

    Аааааа, получаваш един и си го носиш докрай. Тука няма мърдане. Аз съм твърд шеф.

  25. Joro каза:

    Дали не зависи как ще се подпиша? ;) Или зависи от мейла? Сега ще разберем…

    п.с. Много обичам да заобикалям правила и шефове :)

  26. Joro каза:

    Явно зависи и от мейла. Разправяха ми, че трябвало да стана QA, ама на, защо ли не ги послушах…

  27. Svetlina каза:

    Хихи, сега си напиши и другите мейли, аз ти виждам IP, нема ми се скриеш :) И после ще мога да те спамя с мои снимки по пощата, ще предизвикам хронично безсъние и няма да те вземат не за QA, ми даже и за Q :P

  28. asdf каза:

    Уоууууу, за да видиш всичките ми ip-та ще трябва много да пиша тук, а адресите на ел. поща мога да ги генерирам до бескрай без усилие :) И не, благодаря, не искам да ставам QA, нито само Q. :)

  29. Svetlina каза:

    Аз винаги ще те познавам по начина, по който пишеш „бескрай“ :P

  30. ggggggggggggg каза:

    „бескрай“ беше 100% сигурна стръв, получи се неволно, кълнъ съ! :D

  31. Svetlina каза:

    ПовервАх!

  32. jenfel каза:

    А аз ако се боядисам руса и си сменя пола дали ще ме чуеш, че от пасианси файда няма? Всеки сам си кове съдбата – за съжаление на астролозите и псевдосупергледачките с карти и кристални топки ;)

  33. Svetlina каза:

    Чух те още преди да си купила боята :)

  34. Светла каза:

    Хахаха
    ах аха хах


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s