Една Ане Франк и нейната стена

Здравейте, драги земляни. Говори ви съвременната Ане Франк. Ще ми се да можете да видите историята в ръкописен вариант – със зацапани петна от лютеница и лосион за след слънце, ще ми се да се мъчите да ми разчитате почерка, но ще се примиря и с това електронно издание на моя така интересен дневник от тази седмица. Тази нелитературна немедийна форма се консумира най-правилно по следния начин:

  • чете се отляво-надясно и отгоре-надолу. Повтарям за информатиците – това е точно като обхождане на масив по адреси – започва се по редове надясно;
  • картинки, линкове и всичко се употребят, само когато се стигне до тях;
  • не опитвайте да правите това у дома си!

земен ден сряда, земно число 8++

Много съм изморена от тия земни обичаи да си устройват интервюта в най-горещото време. Пък и после извървях толкова много километри. Още ми е трудно да свикна с този странен начин на придвижване – слагаш единя долен крайник отпред, след това избутваш другия пред него… Така или иначе първите етапи на мисията ми са изпълнени. Вече живея в тайна нелегална квартира, имам Интернет връзка с родната станция, имам хранителни продукти тип добруджанско олио и лютеница с хоро на картинката, имам угворка за подписване на трудов договор в петък, имам спрей за тяло афтър сън, всичко е тип-топ, както казват местните.

Остават 66 земни дни до приключване на мисията.

земен ден четвъртък, земно число 9++

Събуждам се и отварям прозореца на новата си бетонена кутийка. Поздравявам стената отсреща и стискам палци никой да не види антените, стърчащи от главата ми или пък специалния ми метод за ядене на филийки с лютеница. Сутрешната гимнастика се състои в объркано търсене на кошче в кухнята, което вече втори ден ми се крие в банята. Бордовият компютър е прихванал някаква болест – пуска само хип-хоп, при това толкова качествено, че и аз се заигравам. Седя си пред монитора и се кълча като третокласен марсианец и не ща и да си помислям за вогонска поезия. Отне ми 3 човешки часа да се приготвя за излизане – сложих си модерна жълта тениска и отгоре облякох червената пижама. Вързах се с три цвята ластички и излязох. Това хората са много странни същества! Не стига че не разговарят с празните стени отсреща, ами и са си измислили куп глупости като карти за градски транспорт, трудови книжки, ксерокопия на дипломи и снимки. Един мъжки екземпляр ме накара да му дам 6 български лева само за да ме снима. Това било даже с намаление за студенти! Ех, ако знаех, че „студент“ е обидна дума, нямаше да се издам и сигурно щеше да ми вземе по-малко пари.

Оказа се, че ми трябва свидетелство за съдимост, но го давали срещу акт за раждане. Аз продължавам да се чудя – да не си съден, не значи ли че съществуваш… Трябва ли хем да си роден, хем да не си съден, за ад подпишеш новия си трудов договор? Трябва ли да караш сестра си да праща разни актове на чужд адрес, само за да дадеш 5 лева в районния съд? Също така се оказа, че на Земята 3 седмици не са достатъчни да се провери един изпит по информатика. А любимото ми е, че канцелариите си сменят работното време, когато се появят кандидат-студенти, за ад може редовите студенти да чакат по час – час и нещо за една усмивка работа.

Специалисти докладваха, че на тази планета киното било изкуство и модел за подражание, та ще ми се наложи довечера да си поръчам пица по Интернет и мъж по Icq. Добрата новина е, че поне вече взех да свиквам с мисълта, че съм идеално сама – няма шумни съседи, няма руси футболни съпруги, няма чалгари, няма досадни колеги.

Остават 65 земни денонощия до края на мисията ми.

–––––––––––––––––––-

Прекъсваме предаването, за да може Светлина лично да изкаже поименни благодарности (редът е напълно случаен):

ПП: никой да не си мисли, че благодарностите ми свършват с един надпис под черта!!! Чух, че земляните водели и материален живот, освен абстрактния, който явно им е подчинен в грижи за моето благодентсвие.


6 коментара on “Една Ане Франк и нейната стена”

  1. Klim казва:

    Blagodarnosti prieti, 4akam te na 22ri, kolejke :P

  2. astilar казва:

    Усмихнати поздрави на Клим и от мен. :)

  3. Диана казва:

    Аз пък помогнах с това, че те чаках с нетърпение да се появиш отново! :D :D
    Радвам се, че звучиш така свежо :P

  4. Svetlina казва:

    Я ела и в скайп да ни чуеш – тая вечер на всички им се спи :)

  5. deni4ero казва:

    и аз не знам с кво помогнах, ама, се радвам, че всичко е ок :)

  6. Радо казва:

    Моля, моля. Знаеш, че ми прави удоволствие.
    А ти да вземеш да си впрягаш самовнушението и да почваш да си живееш нормално вече.
    Кво пък толкова… кое ти липсва – русата или цифровата телевизия? Спомни си колко леко ти беше когато нея я нямаше – сега е същото(но с по-голяма кухня и далеч по-хубава лампа :) ).


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s