Ну-та-бор

„Тоз, който е добър към теб безкрайно, прости му, ако те обиди случайно.“ Слушкам си аз тая нощ приказка и направо не знам на кой свят съм. Като малка имах една книжка. От твърд картон. Цялата само с картинки. Ама най-прекрасните картинки, които можеха да съществуват. Леле, леле… колко пъти рисувах джамии и кубета с всичките цветове на фулмастерите… колко пъти се опитвах да очертая мъж и жена в шлвари… Книжката наистина беше специална. Мама ми разказваше, че била от нейното детство и към нея имало притурка на френски, където е разказана историята. Само че в многото местения… притурката се загубила. Сюжетът знам от мама и то не целия. Все си измислях свои разкази по картинките. Ох… ноистина бяах прелестни тея картинки. Имаше някакъв човек с тюрбан и шалвари и най-цветните везани обувки с криви върхове. После имаше търговец с грамадни кошници… двама мъже при езеро… два много красиви щъркела… нощ, кула, сова… хепи енд – човек в клетка, около нея тичат две момченца, а на пейка седят красива жена и мъжът с тюрбана. Мама казваше, че ой е халиф и заедно със своя везир се е превърнал в щъркел. Совата пък била принцеса омагьосана. След това незнайно как те успяват да я спасят, всички заедно си връщат човешкия вид и хващат лошия търговец. Общо взето това чувах аз. А такива красиви истории се въртяха из главата ми…

Преди няколко месеца открих мп3-ка с приказката и много се колебах дали да я слушам. Все си мислех, че ще загубя магията на собствените си приказки, ако седна да я слушам. Ей на, тая вечер Астилар нещо ме подхвана с някакво копче от нейното детство с вълшебни плочи и на мен ми дойде музата най-сетне да си пусна „Халифът-щърк“ на Вилхем Хауф.

Отначало слушках музика и се опитах да нарисувам картинката от задната корица:

Не ми се получи и пуснах приказката, вторачена в стената отсреща. Вълшебна история за халифи, смръкнали прах, за щъркел и кукумявка, които се женят… И всичко това с гласовете, които така обичам…

Навремето мама е лежала почти през цялата бременност с мен в болницата. Тогава компания й е правило малко касетофонче. Май й е подарък от нейния баща… Абе, дълга история. Важното е, че това си е моето радио! Като пораснах, тати ме научи да работя с него и много пъти са ме заварвали заспала с глава върху него. Маминка обикаляше страната и ми носеше всякакви касетки, а аз си ги слушах ли слушах. Толкова прекалявах, че един ден касетофонът взе да ми набира лентите и бързо-бързо ги накъса всичките. Така си и останаха. Аз започнах да чета книжки… Години по-късно слушах радио. Бях си харесала Фреш и заспивах без да го изключвам. Даже си спомням как го усилвах, за да мога да го чувам и в банята. Явно от малка ненавиждам тишината и това винаги ми е влияело. Та… точно тия гласове чух пак. И вълшебната дума НУТАБОР. С нея всичко започва и свършва.

Така и моята публикация. В момента звучат последните звуци от 50 минутната приказка, а малката стрелка на часовника упорито сочи 3.

Ако все пак има някой буден, ето една картинка, която няма нищо общо с моята книжка, но пък също е красива и заслужава да бъде изсънувана.

––––––––––––––––––––

Който чувства, че още не е достатъчно голям за приказки, нека види тук: http://slackpack.net/?q=node/175.

Advertisements

5 Коментари on “Ну-та-бор”

  1. Selene каза:

    Като малка обожавах да слушам касетки с приказки. Имам си и до ден днешен огромно количество в нас. Единственият проблем е, че … вече няма касетофон. :( И по-лошото е, че няма откъде да се купи. Или са едни китайски за десетина лева, които човек има късмет ако извъртят поне 10 минути касетата, преди да я унищожат, или нищо. За Коледа мама ми подари касетофон със CD плейър, скъп, издирен с триста зора. Само че… касетофонът е толкова некачествен, че касетката трака и цялата се тресе вътре. :(
    Бтв, аз бях така с картинките на едни тънки детски исторически енциклопедии. До ден днешен си спомням в детайли две страници, където бяха нарисувани по мъж, жена, момиченце и момченце кралско семейство, болярско семейство, градско занаятчийско семейство и селско семейство, от Второто българско царство. Толкова обичах тези картинки, прерисувах си ги и си измислях истории с тях. :)

  2. Svetlina каза:

    Луничке, заповядай: http://ljube.com/278 :) . Знам, че не е същото, но :( това е положението. Бтв аз никога не към виждала как изглеждат деца от Второто царство. Дай жокери…

  3. вили каза:

    Светли, умните хора обичат приказки. Те казват толкова много истини и съвети, че ако си нямаш акъл в главата нищо няма да разбереш и естествено няма и да ти харесат подобни четива. И аз препрочитам понякога по някоя приказка. харесват ми приказките от 1001 нощ. :) ;)

  4. Диана каза:

    Аз пък още помня песничката от касетката за Хъкълбери Фин:

    Не искам, не искам да отида в Рая,
    да се разхождам с арфа сам.
    Ще ида в Ада, ако зная,
    че Том ще бъде там.

    Толкова много ми харесва. Помня и други, но тази ми е скъпа :D

  5. Svetlina каза:

    Ммм, Яна пази мили спомени как с Антон на пияна глава пеем песнички от „Незнайко“ по тъмните улици на Нови пазар :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s