Математиката като изкуство

Дадено:

голяма чиния, малка чинийка, паничка, тенджерка, салфетки, котлонче, прибори

Търси се:

Радо

Решение:

Намираш рецепта и я представяш на г-н инж. Радо със злия замисъл да му потекат лигите, да му се развали клавиатурата и да дойде да ползва твоята. Ако това не свърши работа, ще се наложи да включиш котлона. Намираш 2 тиквички и копър и си дотук с късмета. Няма квасена сметана, няма цедено мляко, няма нищо в магазина. Спокойно казваш, че ти трябва едно кисело мляко бабешко, ама кафяво (то е ясно, че там Данони не продават), една майонеза, малко маслинки, хляб и брашно. Няма страшно – дори да те питат два пъти, накрая пак ще ти дадат бяло бабешко мляко.

Прибираш се вкъщи и известно време стоиш с крака на масата, защото видиш ли болят те малко, трябва да си починеш от разходката до Витоша, трябва обезателно да играеш на новата си игра с цветарка… абе, важното е, че навън е 32 градуса и това те кара да забравиш къде е котлонът. Привечер ти хрумва, че не е зле да започнеш решението на задачата. Дефинираш допустимото множество от съдове, които можеш да ползваш и определяш порядъка на пътите, които можеш да ги измиеш без да изкъртиш кран, да се подзхлъзнеш в банята или да метнеш тенджерката през прозореца (на нечетни дати той варира от 3 до 4, ама днес имаше магнитна буря, та достигна максимума си от 5 пъти за 2 часа).

Нареждаш всичко в стаята и започваш. Тиквички нарязани на дълго, олиото нагорещено, чинийка със солена вода, паничка брашънце (никой да не пита защо не ги размених), а на другата маса красиво се мъдрят две найлонови торбички, върху които са наредени най, ама най-грозните на света розови салфетки с далматинци. Естествено, прозорецът е отворен и салфеткитесе разлетяват. Редиш нови и ги затискаш с телефони, лютеници и всичко мило и драго.

От тук започва частното решение на Светлина:

След час и нещо имаш:

  • 9 парчета панирани тиквички – всякакъв цвят;
  • 1 откровено негърче;
  • няколко (примерно 10) малки парченца, щото тиквичките не се събират в тенджерката по цялата си дължина и си им рязала опашките;
  • сълзи в очите (около 100+епсилон);
  • пушек в косата и най-вече в междунишковото пространство на полата;
  • почти загоряла тенджерка;
  • нещо като сос от майонеза, мляко, маслинки, копър, черен пипер (нямах с какво да го цедя, нямах и желатин, в магазина нямаше извара… та това е – с вилица почти не може да се сипва ;) );
  • брашно между пръстите на левия крак (това не знам как стана, ама е много забавно).

След това интегрираш получения резултат по номера на етажа и получаваш ъгълче в хладилника на определен приятел. Остава само да изчакаш Радо да научи за геройството, да дойде утре следобед да се наяде, а самото математическо тяло да мине през процес на хигиенизация. Дълъг и подробен!!!

––––––––––––––

Блу, сега искаш ли да ме вземеш за домашен любимец? Щото аз смятам способността си да ям прегорели неща за предимство пред качествата на едно обикновено кролик-че или хамстерче.


17 коментара on “Математиката като изкуство”

  1. Жени казва:

    Герой- ама най-големия :)

  2. simplyblue казва:

    а снимков материал на уравнението няма ли?! :-D

    мисля, че като начало си се справила МНОГО добре :-) за домашен любимец – още мислим :mrgreen:

  3. deni4ero казва:

    защо не ги размени?

  4. Svetlina казва:

    Кой кое да размени? Ей, Алфабеткееееее, несамо нови думи, ми и нова семантика измисляш вече :P
    Жени, ти не си мисли, че не ям и пуканки, ще ти дойда на гостиииииииииии :mrgreen:
    И сега по важната тема. Снимков материал може и да има, ама веселото е, че след половин час гладен Радо пристига, а тиквите са заключени в хладилника на първия етаж. Добре че съ хитра и донесох две различни порции готово ядене. Отивам да хвърля завивката от леглото на слънце, че да спре да мирише на тиквички преди Радо да е пристигнал, някой да стиска палци… Блу, личи ли ми, че до снощи не бях пържила тиквички?

  5. deni4ero казва:

    ми нареди да не питаме защо си ги разменила (купичката и паничката, предполагам) и в мене неистово закрещя въпросът – защо не ги размени? Чак тогава се успокоих … :P

  6. Svetlina казва:

    Ми щото моята природна интелигентност отначало ми казваше, че тиквичките си седят мокри и няма нужда да ги мокриш преди брашното и хич и не мислех да прибягвам до помощта на още един съд :oops:

  7. Светла казва:

    Слънчо,
    живо се интересувам от кръгчетата ти свързани с есето по философия.
    /за справка камъчето на LeeNeeAnn/
    Ако не съм разбрала нещо правилно, моля да бъда извинена.
    но също така моля, да бъда про – Светлена:))))))))))
    Поздрави!

  8. Svetlina казва:

    Ако са тези: http://www.leeneeann.info/blog/?p=1258, нямаш проблем, към понеделник ще ми ги пратят, но ще се наложи или да ги набирам, или да ги сканирам. Моля те, коментирай тук някъде от мейла, на който искаш да ти ги изпратя.

  9. Радо казва:

    И в крайна сметка задачата няма решение :(
    Ужас, и днеска е от тия дни…

  10. Жени казва:

    Ей, поканата остава- и за пуканките, и за филма ;)
    Пък как ще ти се карам за тази твоята риба- впрегнала съм мама сега да ми готви и утре ще ми праща- тцтцтц, много си лоша :lol:

  11. Svetlina казва:

    Хех, утре ще пристигне или утре ще тръгне, за да мога да изчисля кога да ти дойда на гости ;)
    Радо, донт уори, все някой ден ще я решим…

  12. Жени казва:

    При нас нещата пристигат за 2 часа ;) – утре тръгва и пристига :)
    Сериозно- ако ти се хапва от на мама скумрията, знаеш къде да ме намериш ;)
    Ама направи навреме заявка, та да прати повечко :D :lol:

  13. Svetlina казва:

    Правя! Утре вечер ще ми се яде не слон, ммм може да го наречем син кит, нали?!

  14. deni4ero казва:

    стига с тва ядене, дееееее

  15. Svetlina казва:

    Маман, няма страшно, утре ще изям яденето и няма да има за тебе ;)
    Женичка, ще гледам да не забравя да си донеса хляб, стига само да оцелея. Утре в девет ще мина да си взема писмоот, после на работа, после ще търся тоя пуст районен съд, ще им се усмихна там и те така. После ще съм готова за много китове даже.

  16. Мицева казва:

    Мисли му ако се измъкнеш!
    http://yaneto.wordpress.com/2008/07/16/brave_new_yanas_world/

  17. Svetlina казва:

    Хехе, измислих – няма да се измъквам! Хем имам да пиша и за играта с хоум мейд подаръците…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s