Абсолютният живот или абсолютната игра

Таз Яна пак ме набута да пиша. Ама видиш ли… искала да й опиша идеалния за мен свят. Няма проблеми! Аз откога ги знам тия неща… Драги ми Смехурко, идеалният живот е игра! Идеалният свят ли? Ей сега ще ти покажа.

Първо правило е, че в идеалния свят всеки сам си измисля правилата. От тук – нататък почвам да говоря за моя идеал за свят!

Взимаш два стола, наричаш ги „влакче“ и толкоз – никой не може да каже, че те са на дебелата леля от магазина или че влакчето не може да е влакче без локомотив. Когато кажеш, че не ти се говори, наистина не ти се говори и другите разбират, че това си е твое правило и го спазват. В идеалния свят всеки си има кутия с упътване за употреба и всички ги четат. А ги четат първо защото ти имаш право да ги променяш посотянно и второ защото в идеалния свят абсолютно всички могат и обичат да четат и пишат. Не са чукчи, а истински мислещи хора. И читатели и всичко.

Идеалният свят е зелен свят. И мирише на напечено от слънцето дърво. В него спокойно можеш да си играеш на криеница и никой няма да те гледа лошо. Можеш да си ожулваш коленете всеки следобед, можеш да ядеш филийка със сол, разхождайки назеленените си гащи из някоя от хилядите градинки. И това е един наистина шумен свят.

Навсякъде се чуват птички,

а жълтите животни са в изобилие. Жълтите хора са на почит също.

Всички обаче са приятели, а когато играят на стражари и апаши, всеки е предупреден и сам си носи отговорност.

Всеки има възможност да прави каквото си иска, стига да е предупредил другите, защото би било глупаво да кажа, че може да прави само неща, които не вердят на другите. Примерно Яна иска да кара кола, ми само ме предупреждава и се скривам. Няма да я спирам, я! Дори имаш правото да се учиш да летиш без син сак със зехтин и гръцки картички.

В Идеалния МИ свят всички са или в приятелски или в никакви отношения и се приема за нещо не само нормално (Диана, ето го твоето нормално през моя поглед), ми даже за задължително да почешеш носа на приятеля си, когато го сърби на главния площад.

В този свят имаш право да играеш както си искаш, но да не разваляш хорото. Може на един крак да подскачаш, но никога не изпускаш приятелите си, както и те – теб.

В играта има място дори и за хомосексуалните, воайорите, ексихибиционистите и вяска друга дума от челния списък на Гугъл.

Освен другите спесимени (много готина дума :) ), в идеалния свят виреят и жени – те са красиви, доволни от себе си, могат да носят кон на ръцете си, да пекат курабийки, да разказват интересни истории, да бродират покривки, да носят рокли тип тез-ръчички-ушиха-си-самички с гордост…

Като основно си остава и правилото всяка жена да си има поне двама мъже. Това не е от някакви лигави наши претенции, ами щото на един нормален мъж и половин жена му идва много.

Ей го на – резрвата отзад тича, сякаш са му взели близалката… Или пък играят на гоненица. Знае ли човек. На жените етикета с упътването винаги го намирам трудно.

Жените, разбира се, са няколко, за да не се загрозява светът от толко мъже и игри на лимки и кибритки.

Друго много показателно е, че в целия свят има само два телефона. Нали е по-забавно сам да си измайсториш уред с две чаши и конец, тайна азбука или нещо такова… Телефоните се ползват само от жените и то в моменти, когато наистина няма нищо по-интересно наоколо – динозаврите спят, мъжете са нахранени, а всички тихоокеански държави просперират. Важното е да видят, че говориш по телефона, а не да има някаква полза от това. Типичен пример е двете жени да се чуват и без помощта на апарати, но да са се избрали и да се опитват да си изговорят безплатните минути.

В идеалния ми свят роклите на Мерилин Монро не са демоде, вентилаторите също, особено тия, дето се закачат на шапка с козирка (за роклята – горната снимка). Специално по тоя повод всички имат официалното разрешение да лежат по корем, където си искат, когато си искат, да гризат ябълка върху бъчви, да скачат през балкони. В моя свят няма дума за „любов“, защото няма дума и за „въздух“. Всички емоции са силни и осветяват снимките. (нека приемем, че омразата като антилюбов също е любов и й намерим местенце при нас, приемем ли, че хората имат право да мразят, значи сме станали по-добри)

Етикетче на Светлина Витанова за 00:27 на 17,07,2008

Правила на играта – допускат се минимум двама участници, като всеки от тях има пижама, омекотена и ароматизирана, чорапи еднакъв цвят и точни на размер, чехли/обувки също по размер. Начин на игра – всеки пее или свири каквото си иска. Цел на играта – накрая всички да свирят обща мелодия, всеки да почувства другия и музикалните им емоции да се слеят. Награда за победителя – право да си отглежда вкъщи жълти пилета.

Драги ми Смехурко, сядай да пишеш своето етикетче и утре ще се срещнем под палмата да разиграем някоя игричка. Без да мамим – нали така го направихме света – всеки е искрен и истински.

***

Според условието на играта, трябва да предизвикам още трима души да мислят по своя идеален свят. Под ножа падат:

Хич и да не си помислят да ми се измъкват!

––––––––––––––––––––

Къде пикаят таксиджиите?


16 коментара on “Абсолютният живот или абсолютната игра”

  1. Жени каза:

    Убих тъ, Светлина, убих тъ…

    P.S. Иначе много забавен свят :) И аз съм с две ръце за роклите на Мерилин ;)

  2. Диана каза:

    Как ти хруват такива неща! За етикетчето на жената; да снимаш войниците и другите джуджавки на автентичния прашен под (или нарочно си го посипала с нещо, за да оставиш следи?)
    Има едно течение в изкуството – наивизъм – когато голям човек рисува например през погледа на дете. Рисува рисунка, ама такава, каквато би я направило детето. Знам, че са изключително ценни и интересни такива рисунки – пробвайсе, понеже си запазила в себе си мелодията на детството (в най-добрия смисъл), а от опита си знам, че малко хора успяват да я запазят.

    А сега, моето етикетче: Най-отгоре ще пише с големи червени букви: Внимание! Високоволтово напрежение! Не пипай с мокри ръце. По-добре не пипай изобщо, за да не те тресне умопомрачителен ток.
    Но ако все пак се осмелиш да се доближиш, гледай да:
    си открит и честен;
    си деликатен (поне донякъде);
    не чупи прозорците и не изкъртвай вратата, просто почукай и изчакай.

    Чук, чук, кой живее тук?
    Това съм аз – същата като вас.
    Лицето ми е лице,
    но разделено на две.
    Сърцето ми е сърце,
    но се побира в ръце.
    Очите ми са очи,
    но виждат и през стени.
    Душата ми е душа
    на връхчето на игла.
    Разхождам се из света,
    готова да полетя.
    Чук, чук, още ли си тук?

    А моят абсолютен свят започва в точката ми на притихване :D

  3. Svetlina каза:

    Мхм… тая работа с наивизма сега я чувам. Обаче ми харесва. Леле, леле, онзиден четох Питър Бийгъл, който водеше разказа от името на 9годишно момиченце… Магия. Ааааааа, не, нещо по-голямо! Не вярвам, че ще мога някога да пиша така, обаче за рисуването… ми то аз и сега си рисувам като дете. Само дето скицниците ми са в кашони у приятели :(
    Колкото до как ми хрумват такива неща… не знам, ама е много весело да лежиш но пода у Яна и да си снимаш. За праха е виновна тя, ама роклите си бяха моя идея и толкоз! Вие само чакайте Божидар да порасне, че да видите какво ще стане с играчките, които между другото са на Антн ;)
    Ей, Жени, аз съм безсмъртна, бре, не се мъчи.

  4. Svetlina каза:

    Ооо, забравих да кажа, че си измих ръцете и внимателно ги подсуших. Смятам да си играя с Диана, въпреки намеците за тишина в етикета й.

  5. slideworld каза:

    Интересно е да направиш света детска фантазия , а не можеш ли да го осъществиш и сега :)

  6. Deneb_50 каза:

    мОЯТ ПРЕКРАСЕН СВЯТ
    Искам в моя свят
    всичко да е в цвят
    да няма нищо сиво
    и да е красиво.

    Да виждам усмихнати
    лица
    и сред тях да тичат
    весели деца.

    Да няма грижи в него,
    А само красота и децата
    да играят сред разцъфнали
    цветя.

  7. Svetlina каза:

    Искам още хвърчило,
    малко рошаво плашило,
    засъхнало по пръстите лепило
    и индианското ми име да е Торба-със-шило :)

    Ей, Денеб, браво, браво! И аз искам в твоя свят!

  8. deni4ero каза:

    аз живея в моя прекрасен свят :)

  9. Svetlina каза:

    А в корема ти живее още един прекрасен шоколадов свят :D

  10. deni4ero каза:

    хахахахаха, точно казано ;)

  11. Svetlina каза:

    slideworld, незнайно защо коментарът ти беше отишъл като спам. Обаче мисля, че е крайно време да ти кажа, че всячески се старая да оправя тоя свят! Не исакм да е само фантазия! Примерно редовно тичам след хвърлените незагасенифасове да ги настъпвам, прегръщам често и обичам да правя ебзмислени подаръци. Не в името на някаква игра, но по детски.

  12. Радо каза:

    ––––––––
    В абсолютните си светове.

  13. batpep каза:

    таксиджиите пикаят на едно много тайно място. те и кендзат там. нарича се „навсякъде“ :)

    поздрав за оригиналната визуализация на твоя идеален свят :)

  14. Svetlina каза:

    Нали знаеш – поздравите се връщат с още поздрави, в случая – цитат от правенето на снимковия материал
    ТОЯ МНОГО Е КЛЕКНАЛ, НА ТОЯ МУ Е КЪС ГРАНАТОМЕТЪТ.
    Така де – май баш тогава си избирах кои да включа в хорото :D


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s