Втори път, бре!

Винаги съм обичала неща, които другите не забелязват. Ето, сега пак ще си ходя на Вършец и ме прихващат спомени. Аз бях единствената, която обичаше да се показва на прозореца на спалнята (стената все ми правеше коленете зелени, което правеше пък майка ми щастлива), ама то и какво се виждаше от нея – прозорецът на комшиите, ама не нещо друго, а прозореца на стълбището :) Но горния етаж не живее никой и е едно такова пусто. Все съм си мислела, че ако бях на мястото на комшийчето, това щеше да ми е тайното място. Сега сме приятелки, но не смея да я питам дали наистина го е ползвала, харесва ми да запазя мистиката в спомена. Аз бях и единствената, която като излезеше на терасата, се облягаше на колоната. Въобще не разбирам хората, които виждат колона и не се сещат, че е приятно напечена и че ще е просто приказка да се облегнеш на нея. А отсреща? Стара планина. Толкова далече ти стига погледът, че на места не знаеш дали виждаш зелено или синьо.

В събота ми се случи същата работа. За втори път тая година ползвах външна тоалетна, през чиито дупки се вижда изгрялата луна. Да! Честно! Смейте ми се, ама много обичам такива моменти. Стоиш си в тъмното, никой не може да те чуе и знаеш, че ти си единственият на този свят, който вижда луната по този начин, вероятно дори единственият който я гледа в конкретния миг.

Долу… Долу се мъдреше беседка от необработено дърво, до нея – барбекю и мнооооооого месо, в нея – Яна, Тони, бебе Божидар, Жени и Живко и още една камара месоядни. От птичи поглед? Една обикновена вила до една обикновена сотлица на една обикновена държава на една необиконвено синя планета (млък! моите въображаеми птици минават и първа и втора космическа скорост и са способни да се появяват, когато и където си искат или пък когато и където имам нужда от тях – ей, на – вчера сутринат в гората видях същата птичка, която ми даде да я снимам и на Витоша… ).

Така де, качиха ни на вила, храниха ни с месо, поиха ни с водка, завиваха ни с одеала, свири ни касетофон, висящ на греда… На сутринта имаше мекички, много ясно, кофеинопийците пък налазиха едни жълти чаши… Доведоха и едно момченце, не знам, на около три годинки, и име не знам, ама много хубаво се намокрихме с него в надуваемия басейн. И хранихме кученцата на съседите. И се смяхме. Ей това е – усмихнати, мокри, нахранени, доакто не дойде време да се хвърля боклука. Бре, това дете много се плаши от кучетата! Хем иска да иде при тях, хем като джафнат и бяга. Майка му се опитваше да го хване, ама той все се приближаваше до мрежата, а като дойдеше някоя от балканските овчарки, хукваше да плаче зад нечии крака. Добре, че накрая се съгласи а скочи в басейна. Не съм знаела, че е толкова трудно да убедиш някого, че в басейн трябва да къпеш себе си, а не хубавата кака с грамадна сламена шапка и забравен в града гребен.

Абе, някой забеляза ли как в цялата тупурдия (има още една прелестна дума в моя речник – „патаклама“ – само чакам да ми се мерне случай да я лепна някъде) пропуснах да спомена, че пак се събудих рано с идеята да гледам изгрева, ама прозорците бяха два, въртях се, въртях се, заболя ме врът, заболяха ме очи и пак заспах? После ми казаха, че е имало голям шанс да го видя – слънцето изгрявало точно в моя прозорец и то в тоя, дето можех да го гледам без да си напрягам врата :( . Пуста работа – не ми върви с изгревите и това е – дали ще ти падне тиганът през прозореца, дали ще правиш секс, дали ще сънуваш телепортиращи се птици или салати… все го пропускаш тоя ми ти изгрев. Не става то така! Не трябва да се планира! Не трябва да се изисква нищо от изгрева! Той сам ще си реши да намине или пък не! Напълно е възможно да съществуват хора, които никога не са го виждали. А аз съм. Няколко пъти даже.

На изпроводяк, драги ми измъчен читателю, ще ти припомня, че в 4 клас ми пишеха петици по рисуване, защото, видиш ли, съм наблягала на прекалено много подробности. Когато рисуваш космически кораб, не трябвало да рисувам прозорци, трябвало по-мащабно да мисля!

ПП: първият път за годината беше на втори януари, когато се прибирахме от Кеклето в голямата виелица и тъмното ни хвана по пътя…

––––––––––––

Не ми е перманентна усмивката.


20 коментара on “Втори път, бре!”

  1. Павка казва:

    Светлинка, щом някъде се чувстваш добре, ти пожелавам по-често да имаш възможност да ходиш там ! И ако все пак не можеш наистина, какво ти пречи мислено да си там…

  2. Павка казва:

    А усмивката ти е чудесна и я запази колкото е възможно по-дълго !

  3. xxx xx казва:

    Аз пък като рисувах космически кораб слагах надпис „Космически кораб“, за да се знае, какво е петното.

  4. Svetlina казва:

    А, аз си се чувствам добре на много места – във влък, в гора, вероятно и във водно колело, ама ще ти кажа като ме заведат. Знаеш ли, Павка, всъщност знаеш, усмивката понякога зависи не само от мен. Само понякога. Щото обикновено съм мъж и съм силна, и не нося рокли, и бутам леглото сама, и си сменям батерията на будилника. Ама в други дни толкова искам да съм малко момиченце, четящо на терасата, пасящо малинки и зяпащо Ком…
    Хътата, ти тоя дългия надпис ако си го слагало (това си е моето решение за пола ти) върху самия кораб, ясно ми е защо не е оставало място за прозорци ;)
    Хихи, а петното пак ли беше розово?

  5. xxx xx казва:

    Не, бе. С Х-та се отбелязват двигателите. А петното се получава като смесиш всички налични боички. Пропорциите няма да ги кажа, защото са голяма тайна. Така или иначе, учителката ми не оцени тоя художнически гений и ме остави на поправителен по рисуване (!). Не беше леко. И за нея. Хак й – и без това не можеше да рисува добре космически кораби и други петна.

  6. Svetlina казва:

    А черна кутия можеш ли да рисуваш?

  7. xxx xx казва:

    Ъхъ. С черни пантички.

  8. Svetlina казва:

    Аз най-добре рисувам с пастели или моливчета.

  9. xxx xx казва:

    Нарисувай тогава един пастелен космически кораб, пълен с извънземни моливчета. Или пастелен молив, пълен с извънземни космически кораби. По твой избор. Само да има прозорци (на молива или на кораба), за да има къде малките зелени човечета да дращят графити. Че скука космическа – не се издържа без марсианска арт-терапия.

  10. xxx xx казва:

    А за пантичките – не се рисува с тях, ами служат за отваряне на вратичката на черната кутия. Трябва да са смазани. С черно машино масло. За да не скърца като се отваря тая пуста черна кутия.

  11. Svetlina казва:

    Аз имам само масло от абаносово дърво, в Комо вече не прадават масички и столчета от моливчета, сигурно са ги изкупили извънземните. Едно се чудя – тия извънземни като са извън Земята как знаят да рисуват маймуни…
    ПП: черните кутии са направени, за да не са пусти.

  12. Диана казва:

    И ние днеска смазахме на люлката пред блока онази част – горе – дето се захваща – не знам дали и то се казва пантички. Много скърцаше и пречеше на спокойните и добри съседи да се съсредоточават в своите важни дела. То и кормилото на лодката скърца, но него го оставихме така, да им напомня, че има и други важни работи, освен тяхното свещено спокойствие.
    Оставям ви да си дорисувате рисунките. После да ми ги покажете! (няма да ги оценявам, само ще им се радвам)

  13. Svetlina казва:

    Анди ли смазва?
    А за рисунките… скицниците ми са прибрани до септември у едни познати. Дид, четвъртък си заминавам за десет дни, ако може да се разберем да ми дадеш книгата си, че да я прочета, не знаеш какви скорости мога да достигна без Интернет и кабелна ;) …

  14. Диана казва:

    Мило, утре ще проверя дали ще стане – сега е в един приятел на Давид. Ако той (приятелят) въобще е в София, ще гледам да си я взема и да ти я дам до четвъртък. Ама то останаха два дена само бе!

  15. Svetlina казва:

    Толкова са – да. Сряда ще се виждам с Рони – комшийчето ти, дето ми беше на рождения ден на блога. Вероятно ще минем и през Южния парк. Трябва да измислим нещо в Скайп, ама не сега. Лягам да спя. Лека нощ, Дид.

  16. вили казва:

    И аз съм виждала изгрева няколко пъти. Смятам да напиша писмо до Слънцето, за да го помоля да изгрява по-късно – например към 9 – 9.30 и да залязва още по-късно(0часа). ;) ;)

  17. deni4ero казва:

    а, Вили, не с лошото, нека си изгрява по-раничко моля :)

  18. Диана казва:

    Проверих – няма да стане. Приятелят е в Созопол, не знам дали с книгата или без нея, но така или иначе не мога да я взема. :(
    Искаш ли да ти дам други книги – например Играта или някоя детска – само си избери!

  19. Svetlina казва:

    Играта на светлинките я почнах днес, спокойно – мама има много книги вкъщи, а за 50 стотинки мога да си подновя картона в тамошната библиотека, не че емного богата, ама е истинска – мирише на истинска, има си истнска лилриотекарка и истнско плаващо работно време :)

    ПП: на гости на яна съм и пиша от черни клавиши на тъмно, не се сърдете…

  20. Диана казва:

    Гостувай, гостувай, много поздрави и от нас! (и аз пиша на тъмно, но от бели клавиши :D )


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s