Мокра мачка

Бе тука Климент ми твърди, че е започнало да препръсква, отначало не ми се вяравше, защото прогнозата беше за дъжд, ама ей на – подадох си рошавата глава през прозореца и верно миришеше на дъжд. Топъл дъъъъъжд, чаааакан дъъъъжд, ама баш днес… не ми се излиза, нямам сили да изляза и да си издивея, както подобава за един летен дъжд.

Не. Днес не мога да изляза да се въртя в дъжда, да пея, да скачам на един крак из тревна площ, да джвакам боса из локви или топла мека кал. Друг път ще си развъртя мократа коса като перка на хеликоптер и ще крещя. Днес звуковата карта не е спряла, въобразила си е, че може да ми надвика мислите. Даже и чадърите си няма да изведа на разходка. Ето – гърми вече. Планината изглежда бяла (поне педята, която се вижда през прозореца ми), сигурно като се затичаш по някой празен тротоар, ще имаш чувството, че летиш. Ама не – имам да готвя спагети, имам да мисля, голяма съм, изморена съм, глупава съм. Ще си стоя вкъщи. Снощи ми напомниха нещо. Така далечния девети клас…

Можех дълго да стоя сама, е, накрая се бях научила да говора на стената на терасата, но определено бях различна. Може с малко да е, но бях различна.

Ааааааа, ама верно ми се крещи. Обещавам – ако дъждът премине в буря, ще изляза и ще се навикам. Днес не ми се крещи от радост. Искам така да се провикна, че да прегракна още от първия опит, искам да надвикам светкавиците, искам да разблъскам облаците с лакти, искам… Искам всичко! Искам да нямам нужда друг да ми пее, искам да си спомня защо вчера се усмихвах. Искам Божидар да не плаче от дъжда. А, бебе, изплашен ли си?

А да знаете колко е хубаво да пиеш вода направо от небето… Ама в София не може. Много други неща не може в София. Аз затова ще си ида. Четвъртък ставам планинарка. Еври степ, дат ай тейк, из ънадър мистуйк ту юююююююю.

Не ме интересува. Днес вяска песен ми бърка някъде. Тази и Бон Джоуви ( This ain’t a song for the broken-hearted / No silent prayer for the faith-departed… ) поне 60-70 пъти ги чух, е, превъртах на места, щото не се понася лесно чак такава музика. Ако и това не помогне, минавам на сръбско. Чух, че може да замести чавката в поговорката.

Ехооооооо, някой чува ли? Заваля!

–––––––––––––-

Днес сестра ми ми изпрати снимки. На някои толкова прилича на мен, еч чак се плаша.

Advertisements

7 Коментари on “Мокра мачка”

  1. Svetlina каза:

    Я, я, я – Пипилота Ментолка какво си имала: http://pippilotamentolka.wordpress.com/2008/07/17/asfalt/
    :))))

  2. Жени каза:

    Аз понеже съм си странна и имам особени разбирания за това кое може и кое не, не мога да викам през прозореца… и като ми се крещи викам във възглавницата- на мен ми помага, ама не винаги де. Ако не ми мине съвсем и аз минавам на музика- вярваш или не- предимно Бон Джоуви (мама ми каза, че едно време е била убедена, че има сестра близначка, с която са ги разделили при раждането ;) )

  3. Svetlina каза:

    Жени, вярвам на мама :D
    Иначе за Джоуви… ми нямам възглавница, така че терапията ми започва ударно – направо с него. В момента стоя на тъмно и почти не мърдам. Играя си на невидима. Спря да вали, та ми отиват плановете за викане, обаче съм дала обет на Алфабетка, че ако до полунощ не ми се случи каквото искам да ми се случи, намирам виното в кухнята и го унищожавама по стомашно-чревен път. Спагетите станаха гадни и хич нищо не губиш, освен това се е намъкнал комар и все не мога да го хвана :( Началото на другия месец трябва да ми дойдеш на гости в тайната квартира. Задължително!

  4. Жени каза:

    Обещавам! И мен ме е яд, че спря да вали :( И аз компенсирам със стоене на тъмно. Пък за виното- и аз имам, но още няма да посягам към него.

  5. Svetlina каза:

    Еххх, човек трябва да внимава какво си пожелава. Заспала съм на широко отворен прозорец, за да ми мирише на дъжд, ама през нощта бурята ми се е сбъднала и по някое време се събудих от силни удари на мокро перде в прозорец. Затворих и се сетих да извадя зарядното и колонките, че хич не ги знам могат ли да оцелеят през буря. После бам и обратно в леглото. По светло пак ме буди странен шум – нещо пука. Ама пук-пук-пука и не спира. Включих по-добре ушите и се оказа, че водата снощи ми е намокрила малкото бумаги, деин куп документи… Разхвърлих ги по леглото и вече са сухи, ама епкането все ме дразнеше. Наведох се и под масата под прозореца намерих разклонител. Пука та се къса. Изключих трите щепсела и направо откачих. В дупките се напълнило с вода, чепчетата на щепселите побелели, а стаята замириса на бакелит. Излях водата, ръгнах компито в друг разклонител и взех да се оплаквам насам-натам. Добре поне, че в мокрото бяха лампата, удължител и телевизор, а не мойто мило пи си. И все пак… Трябва много да внимавам какво си пожелавам.

  6. Мицева каза:

    Божо много обича да вали и не го е страх от гръмотевиците!

  7. Svetlina каза:

    А аз обичам Божо. Харесва ми прическата му, харесват ми физиономиите му, харесва ми да заспивам до него и в просъница да усещам как ми стиска пръст, ръка, крак, коса. Обичам влюбения му поглед по посока на тапетите с бръшлян, обичам как те обича, обичам го много.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s