Господин Гугуле

В живота ми има мъж! Има! Има и буболечка и хиляди неща. Не мога да си събера думите, за да ви разкажа за него. Ще опитам просто да си записвам мислите. Май се казва liveblogging ;)

Трябва да ви кажа как се казва. Трябва. Обичам да му казвам Месо, но всъщност той е много повече. Той е пиле, Божо, Буболечка, Мъник, Мъж, Пръдльо, Пискун, Бебок, Гладник… и най-вече Гугуле! Много му отива. Леле, леле. Като се сетя как си прави устичката и как може да казва „ъгьюуу“… Яна обича да му казва Бубка. Ех, понякога е Жабка, Рибоче, Гъсеница, случвало се е и да си играе на пожарникарска сирена…

Та нашето буболече е на два месеца и един ден и няколко минути. Още не съм писала за него. Продължавам да не знам защо. Обаче той знае много неща. Вече знае да си плюе бибата, знае да се усмихва на мама, понякога и на мен ми прави физиономии, знае да къса пръсти, гледам – понаучил се и коса да дърпа и скубе, знае да плюе насам-натам, знае всички песни от Zrock, знае, че пържолите са за ядене, знае кой го обича и винаги може да познае дали го държиш с внимание и увереност… Знае. Малък е, а знае толкова много. Знае, че мама и тате с брадата го обичат. Знае, че всяка вечер го чака топло легло с жълти или зелени чаршафчета, знае, че ще го разнасят, преобличат, хранят, ще му пеят… Затова и не плаче. Не знам как е знаел, че ще мога да му сменя памперса, ама и тогава не плака.

Изобщо той много рядко плаче. Напоследък е станал една въртиглава, която трябва да се блъска във всяко рамо, всяка брадичка, всяко легло. Хе, днес как искаше да ми пробие ключицата :D . Е, аз имам две, ама… Намира си все нови занимания. Въпреки че кафявата кожа на дивана все  още му е интересна, вече се заглежда по каки, знае коя играчка как свири,  вижда мама още отдалеч, гледал е порно по телевизията. Сериозно. Е, има си и той моменти. Днес така влюбено беше загледал тавана :D . Любимото ми е, че не може да познае баща си, когато се е изкъпал и избръснал :lol: . Аз затова не ходя при него къпана ;) . Въобщееееееее Божо е един истински мъж вече. Сега сигурно ще питате как изглежда.

Ми… купчина месо, ама дълга такава. Има коса на тила и на опашката, ама по темето нещо е кът. Очите му всеки ден са по-светли, а дрешките умаляват ли умаляват. Още си държи краката като жабче и има гривнички, а от верме на време се и бели, щото е на мама гущерчето.

А, забравих да кажа, че аз съм тетка му Леля. И имам твърдото намерение да го науча да скача на един крак. Хехе, сетих се как се лашка, когато се опиташ да го държиш седнал :D . Обещала съм първия му батут и, естествено, оркестър. Антон (най-гордият баща и според мен най-големият майстор на бебета) е обещал да го научи да пие. Яна ли? Тя засега е мандра. Но предполагам, че и тя ще го научи на нещо. Примерно да бие леля си…

Я го вижте какви мускули има още отсега…

Не се лъжете по снимката. Божо може и да е красив, но се пази за бъдещите снахички. Засега се облича всеки път, като излиза. Е, не се облича сам, много ясно. Заповядва на мама и тате само с поглед кои точно плюшени терлички иска днес, кое гащеризонче или ританки, кое боденце мъничко, сладичко, миличко… Понякога с телепатия кара мама Мързелана да му изглади дрешките (Мързелана, щото своите не знам от кога не е гладила, ама като нищо мен да заглади с някоя точилка… ), друг път се настанява у леля си и направо я отказва от желанието да чати или да пие ром. Случвало се е да накара тати Тони да пее или пък да не обядва. Много е талантлив. И без думички. Само го поглеждаш в лъскавите очета или помирисваш меката му кожа  и знаеш, че ще изпълниш всяко негово желание. Иде ти да коленичиш и да чакаш да ти докосне рамото с меч, искаш вечно да му служиш и да му оседлаваш коня, ама Божо е добър. Не те кара да  парвиш сложни неща. На него му стига само да го обичаш и да му носиш количката по стъпалата.

На снимката се виждат и приятелите на Божката – това вдясно е Божолечката – рядка порода калинка, която има точки и раета, шумулка и дрънчи, има меки и твърди подаръци за малките деца, има звездички, лунички… Това на рамото на Гугулето може и да прилича на вълшебна пръчица, ама всъщност е жълто мече – то е назначено на отговорния пост Пазител-на-бибата и е много готин – мени си цветовете. Виждала съм го зелен и червен, ама няма проблеми, Месцето обича всякакви цветове и много се радва на шаренийките. А мама му каква хубава зелена рокля на цветя има… И на тати чорапите! Айде, млъквам, че днес прегреших с тях – не само ги пипнах, ами и ги снимах и си рискувам здравето, ако още веднъж се замисля за тях…

Като казах „вълшебна пръчица“ и „здраве“… вие знаете ли, че бебетата могат да лекуват? Поне тоя муцун може. Маха лошите мисли от главата, приспива лели, приспива бащи, а как е мекичък сутрин рано…

Е, на, никакъв писател не съм – забравих да спомена как Божо си играе с леля си! Заспива някъде и тя трябва да го намери. А той така добре се крие! Ти надничаш в леглото, в шезлонга, в другия шезлонг, в кошчето, в количката, а просто трябвало да погледнеш под завивката на семейство Мицеви :)))).

Край. Спирам! Ако продължа да дрънкам за шарения сладур, може и да не се идкъпя тая година. От поне два часа насам се каня да вляза в тая пуста баня и да измия студеното време… Бебон, няма да ми се сърдиш! Пак ще има за тебе! Обещавам тук да се вихрят разкази за първата ти лбов на пясъчника, за първия ти басейн, за втората ти любов на пясъчника, за тиквите на дядо…

Хоп! Спрях!

––––––––––––––––––

Някой може ли да ми направи такова за седми ноември?

---