Стенвестник
Публикувано: 24, юли 2008 Filed under: лиготии 18 коментараНароде, народе, заминаваааааааааааааааааам!
Ей я на и моята ваканция! Не гарантирам, че ще е весело. Не гарантирам, че ще науча нещо ново или полезно, но гарантирам, че ще се върна! При това ще се върна с тен!
Чух, че са преминали малините в градината, ама мама ми пази компот от последните за сезона.
Планът е утре или да ме возят с кола из страхотните балкански пътища или да яхвам доброто старо влакче. Всичко ще се решава на момента (не че при мен някога нещо се е решавало преди момента ;) ).
Зачела съм се в „Играта“ на малките светлинки сред сенките. Обаче трябва да отбележа, че не е много хубава книжка. Много исках да видя какво е колективен роман, ама нещо не ми харесва. Айде, обичам да се сменят лицата, разказвачите, всичко. Ама не така, бе деца. Зави ми се свят и тъкмо нещо стане интересно и хоп, айде друга сцена. ЗАвършвайте ги малко тия моменти, бре. Иначе признавам, че верно сте го барнали с един общ стил. Не знам как се постига баш това, ама… Споко, във Вършец ме чакат една камара книги и то всякакви – тоя път съм си заплюла една с динозаври, може най-накрая да почета Джек Лондон, мисля си и да почна да препрочитам книжките с приказки на разните народи… Въобще много учена ще стана. С мен съвсем няма да може да се говори. Ама ще съм най-черничкият учен, щото ще чета на терасата и в парка, ама асмо ако си намеря ъгъл без хора.
Мисля си и да опитам сама да се разхождам из гората. Просто казваш на мама, че отиваш с някого или другаде и се забутваш на единствения стабилен камък в рекичката, седиш и драскаш по пясъка на дъното или спиш. Дам. Истински сън, под някое дърво, истинск сън, под някое дърво, истинскисън, с трева в носа, истински сън.
Към края на ваканцията при мен, живот и здраве, ще дойдат Яна, Тони и бебе Божидар, ще ги заведа да се цамбуркаме на басейн, може да ги излъжа и на водопад да ме заведат… Сигурно даже ще изглеждам щастлива. Щото напоследък не съм. И не само щото още не съм се докопала до хляба и сиренето в кухнята. Вероятно има цяр и мойта болка, ама засега важи само великото правило, надраскано в асансьора на тайната ми квартира:
УМ ЦАРУВА
УМ РОБУВА
УМ БЕЛИЯ ДЕЛФИН
Хоп, па ме няма… Ще се видим след десет дни, когато онова коте Бюти пак ще ми дойде на гости, ама тоя път на по-широко – в най-тайната тайна квартира :D
––––––––––––––-
Четиво, докато ме няма.
Жълтурчето 
да се обаждаш, ей
Гуруто има ли гурли?
Цък – има гурЕли :)
Снощи заспах, прегърнала книгата без даже да я отворя и сега така ми се спииии, ама трябва да се къпя, ей, тоз Великден, бееееееееее, много често и все трябва да се къпеш…
ПП: ще пътувам с влакчето в 5 без 20.
ГурЕливи книжници.
Шшшт
[…] 24 юли, 2008 от Мицева Два дена СветлинА ми пилина главата с тоя общ роман на децата. Не съм го […]
Завиждам ти… хубава ваканция!
А, недей да се косиш, като се върна ще разкажа и ще е все едно си бил с мене. Мерси за пожеланията, ще звънкам на когото мога и ще видите колко бързо ще се върна. Едно е ясно – ще си направя венче от цветя, щото във Витоша не можело и ми е голяма болка :(
ПП: Жоро, радвам се, че накрая се спря на жълтия аватар.
Изкарай си ваканцията приятно и се зареди с природа. Ще чакам да се върнеш!
Готово – вече си обувам платненките и за малко да не ви видя коментарите. Дръж се, земьоооооооо, Светлина ще те гази…
И наистина хубаво да почернееш и да внимаваш с четенето- перспективата да поумнееш толкова, че да не може да се говори с теб не ми харесва ;) Целувки :)
Е имам ли избор? :)
Не си решила, не си ми трейснала всички IP-та :)
Аз се спрях поради друга причина. Все пак рядкост е хората да те отбележат с любимия си знак(жълтото ти е любим цвят, нали?) за, което благодаря.
:)
Тва с тантрата е готино! Пкъ като се върнеш, може и да направим нещо с Тяхна… Цун и да не плачкаш много!
Да не ни забравиш!!!!! Да се върнеш, а ние ще ти устроим весело посрещане с фанфари и балони – жълти ;) ;)
Айде чао, чао!
и никакви психически натоварвания,
само копане в пясъка и градините!
Чао и приятно прекарване^^ А това с гората е идейно. ;)
Така – аз бих камбаната, ама който не е разбрал още – върнах сеееееееееееее!
Жоро, жълтото ти се е паднало на късмет, ама си е твоят късмет, така че ще си го пазиш като писано яйце и няма да риташ срещу него.
Жени, изчетох една камара книги, очаквай подробности в публикация. Още се говори с мен, нищо че сега говоря забавно, щото набарах два литра вино и бързам да ги изпия, преди да станат на оцет.
Яна, тантра с тебе няма да правя, ама забележи, че съм се върнала и помвай да четеш Тяхната.
Диана, събота съм свободна, дай да се видим да ти дам книжката и да ми дадеш евентуално твоята, за да имам занимание в автобуса за работа.
/*хора, тая котка стои на леглото и се е вторачила във връзката на лампата от пет минути. Или не мърда щото е умряла, или скоро ще ми увре крушката.*/
Вили, помня всичко и знам какво направи миналото лято ;)
Светле, нося ти подаръка обещан, обаче още събирам сили да го направя електронен. Въобще цялата тетрадка е съкровище, предлагам направо да се видим и да я разгледаш – има хартиени патета и какво ли не из нея. На последната страница даже съм и рисувала.
/*ооооо, котката има напредък – сега гледа въженцето, ама е легнала на леглото. Засега и тя, и леглото, и въженцето са живи. Аз – трезва. Някой да внимава за правописни признаци, аз бегам да пиша публикации, че вторник ще почвам работа и ще стане трудно да съм блогер. Трудно, но не невъзможно. Аз съм мъж!*/
Луничке, гората мож и да е идейна, ама аз пак останах без венче. Ще разказвам след съвсем мъничко ;)
[…] дена СветлинА ми пили на главата с тоя общ роман на децата. Не съм го […]