Коса

Направих проучване сред вършечкото общество. Комшийката, дето ми казва „како Светлинке“ отговори, че си придставя да живея където и да е, но не там, майка ми беше шокирана от въпроса, но след размисъл отсече „София! С тая твойта професия…“. Ама и баща си имам. Той каза „В чужбина“ без въобще да се замисли. Абе… аз ли не се познавам или те ме бъркат с някого???

Не знам. Не мисля, че съм способна да се привързвам към предмети или места, поне не и да се пристрастявам към тях. По тая логика не би трябвало Вършец да ми е в друга категория от Тутракан или Краводер да речем. А пък ми е мил. Мили спомени имам, де. Когато се чудя къде искам или пък къде ще живея… Първата ми реакция е да изкрещя, че искам да живея в град без светофари, втората е да се зарадвам, че точно пък моята професия може да се уреди да е и „надомно“, след това пък се сещам, че надали ще просъществувам дълго без Яна, Тони, Божо, мисленето ми свършва с припомняне на мноогто градове, където съм живяла и мноогто познати, които вече съм започнала да позабравям и… абе с една дума – отнасям се и мисленето ми доникъде не стига.

Едно е ясно – винаги ще се връщам във Вършец – може да е за по два дни, но ще се връщам там. Все  пак той пази върбата зад училище, където се катерех, където искам и моето дете поне веднъж да се качи, пази зайчетата Копър и Беборан, но за тях ще има друга публикация, тая им е тясна…

Обаче къде ще живея, а??? В момента ми се въртят разни мисли из главата… Замислям се да минавам задочно, да си намирам квартира в София, да остана на постоянна работа… Айде, в най-добрия случай, остават ми 4 години учене, тоест 4 години в София, после имам право да си избера която и да е посока. Свободна съм като птичка. Ама никоя посока не ме тегли. Особено чужбина. Отвращавам се от мисълта да изляза да си търся щастието извън подареното ми от Бог щастие тук. Да ме прощават всички наши пратеници по света, ама не е за мене тая работа. Е, с кеф бих посетила Сан Марино или Кастилия, ма то и у нас има крепости, стига да си намеря платежоспособен мъж с мераци да ме развежда по милионите български туристически обекти…

Хех, размечтах се… Е, народе, казавй къде мислиш, че ще живея и дали мислиш, че ще съм жива след 4 години!

–––––––––––––––––-

Нещо съм се размислила и дали да не си студено-накъдря косата…


15 коментара on “Коса”

  1. вили каза:

    Сигурна съм, че ще живееш някъде където светлината е в изобилие, има лято, зелена трева, борове, а може и синьо море, пясък и звезди. Както виждаш предположенията могат да са много. Въпросът е да си с някой, с който ти е хубаво, приятно, мило и ти си щастлива, спокойна и добра. В годините, които живеем разстоянията не са проблем, проблем е понякога общуването с другите. ;)

  2. æren каза:

    Занисляла ли си се за Благоевград, или някъде там надолу… ?

  3. Svetlina каза:

    Там е жега, ама ако ми кажеш, че мъжете не са руси, не са къдрави, не са беломуняви, не са футболисти, не са женени, не са синеоки и не си мислят, че имат чувство за хумор, веднага заминавам!!! В Благоевгард навремето ме приеха културология… бях там, пече ме слънце, ядох манджа на жп-гарата… Става. ама аз съм на мнение, че повечето градове в България са така. Май обичам предимно Трявна, но може да ме лъжат спомените от преди 9 години :)
    Защо точно там искаш да ида? ЗА да съм далеч от теб ли? Я виж Вили как иска да си живеем заедно из горите…

  4. æren каза:

    Ами нищо не мога да ти кажа за там, понеже още крачето не е хоцкало там.
    И не за да бъдеш далеч;
    просто си те представям някъде на юг. Дори мисля, че в Португалия би ти харесало… не че съм бил и там де ^^

  5. razmisli каза:

    Но какво общо има Бог с „тук“ – и какво означава „тук“?
    Имал е предвид Бог, че на пет километра на юг от границата не трябва да живееш?
    Бог ли е определил границите?
    Или дали е определил отреденото място на раждане като „страна“ (за разлика от „град“)? Защо да е страната това отреденото щастие, защо да не е геополитическия район (примерно Балканите), защо да не е континентът или примерно Северна България? Изневяра на Бог ли е решението ти да търсиш щастие в София, ако в твоя град или близо до него има нещо, което би могла да учиш?
    И какво значи именно да „живееш“ на дадено място?

  6. Svetlina каза:

    Ох, не знам нито един отговор освен първия :( . Бог го сложих тук, щото любимата ми легенда (апокрифна) е за това как той разделял земята и накрая дал на българите съче от Рая. Не знам защо, но много, много я обичам. Иначе ей сега се сблъсках с един цитат:
    “Ако не знаеш, кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър” Сенека

    Според мен има нещо куцо в него, ама не знам какво :( . И въобщееееееееее много съм гола и боса по темата за пътуванията, живеенията и границите (пък ако щете ги четете като абстрактни понятия). И все мисля, мисля и нищо не излиза :(

  7. Svetlina каза:

    Ей, забравих да кажа, че и за Португалия нищо не знам. Накратко – аз съм идиот.

  8. вили каза:

    Предлагам да си живееш живота следващите 5 години, а къде ще живееш след това – ще разберем най-вероятно от теб! ;) ;)

  9. razmisli каза:

    Звучи страхотно – и вдъхновяващо :)
    Само че има проблем – нали българите са се местили толкова много, за кое късче от всичките става дума. Ако е първото, значи са изоставили Рая в търсене на нещо друго.

    Това от Сенека също звучи много хубаво, и вярно, и може да се тълкува в толкова много ситуации. Ако не знаеш откъде започваш ще ти бъде трудно да постигнеш много. Мери успеха си с това, което си бил в началото. И така…

    Бих си го записала на една картичка :)

  10. Радо каза:

    Да и обяснявате колко е важно да си имаш лично твое място е като да обяснявате на мъж колко е важно да имаш гърди. Нито ще ви разбере съвсем правилно, нито ще ви повярва истински, нито има смисъл.
    И като ще издребняваме и ще търсим телета под волове – какво е това „твое пристанище“? Мястото където си се родил? Където са първите ти спомени? Където са корените ти? Щото за много хора тези места са различни. Отделно – човек може да намери място, което да припознае за свой дом и на 50 години. И понеже една дискусия е полезна, когато води към отговори, а не към въпроси да си споделя мнението – на нас мъжете си ни е много добре без гърди.
    Не ти трябва Сенека за да ти каже, какво ти е нужно за да постигнеш нещо, нито одобрението му за да бъдеш щастлива.
    С разсъжденията за Бог не съм съгласен. То това май не работи съвсем така. Все едно да кажеш, че е отвратително да търсиш помощ от медицината вместо да се примириш с това, което той ти отреди. Много фундаменталистично. И апокрифната легенда едва ли е от времето на Велика България, понеже един номадски народ не би обожествил земята си (до колкото изобщо има реално чувсто за собственост над нея). Освен това тогава са били много далеч от мисълта за един бог.
    А иначе съм с Вили – не ти е притрябвало да взимаш решения толкова отрано. Нито ти е наложително, нито знаеш какво ще се промени до след 4 години. Но пък много се радвам, че си си решила всички проблеми и си стигнала чак до тоя.
    Благоевград е компромисно решение – як град, кофти жители.

  11. Svetlina каза:

    С господин Радо съм изключително съгласна, с едно малко изключение разбира се ;)
    Апокрифи са се писали и по времето на цар Петър, а тогава съвсем не сме били номадски народ, даже предимно тогава (и при баща му, де) са се писали, щото преди това писането не е било много-много на мода ;)

  12. Радо каза:

    Е и? Нали въпросът беше за коя земя става дума. Исках да кажа, че от Аспарух насам все тук наоколо се навъртаме.

  13. Павка каза:

    Сакън, косата да не пипаш…

  14. astilar каза:

    Хе, хе, Шефке припомни ми как и аз си задавах този въпрос, докато бях студена ( :P студентка, де) и ми беше по-лесно да отговоря къде не искам да живея, отколкото къде искам. Към днешна дата няма голяма промяна, но поне не си задавам тоз въпрос.
    Днес съм тук, утре мога да отида там.
    С ръка на сърцето признавам, че не си представям как ще живея на едно място завинаги. (зловещо някак ми звучи това „завинаги“)
    Скитница съм май :)

  15. Svetlina каза:

    Аммм, не мисля, че има нещо лошо в това да си скитница. Аз съм живяла в толкова много градове вече, че знам ли… нямам нищо против децата ми да отраснат в 1 място, ама дотогава имам още време и трябва все някакси да се ориентирам. Може да пробвам да подавам молби за цялата страна и да си избирам оферти за работа, а не за живеене. Ама за това след 3-4 години. Сега още съм в период на неможенедаспрадамислязабозатанашувил :))))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s