Оу! По, най, най, най-щастливата Светлина =)))))))

Вие какво си мислите? Че работата в офис е скучна? Няма такова нещо. Важното е ако я извършваш, да се оплачеш на точното място и да се появи принц Радо, който да те изненада със заръката да обуеш къси панталонки и да намериш джапанки. После просто става петък след работно време и започвате да пишете приказки…

Слизате от автобус тип топличък, клатушкащ и леко задушЕВен и вместо да те посрещне смазващата августовска жега от работната седмица… яя, какво ли значи тая дума… знаем ли я? Аааааа, Бюти се обажда, че не я знае, значи и аз не я знам… духва ни някакъв да речем разрошващ ветрец и хоп – скачаме в къпините. Толкова се радвам, че въобще съм в приказката и забравям да ям черните мъничета… А… къде съм… тук съм :) . Натоварват ме на клатещо се светлосиничко нещо и ми казват да въртя педалите. Ама кой ще има нещо против… Водата изглежда толкова безкрайна и е суууууупер тихо… Е, става шумно, когато принцът вади от торбата с изненадите бира (те модерните принцове без туй май не могат) и боза (спокойно, модерните принцеси не я консумират, ама аз съм обикновено момиче с престилка от долните етажи на замъка). Охх, на кака бозатаааааааааа! Докато се усетя и принцът извадил и фотото и увековечил лакомията ми :) .

Като всеки истински чифт от рицар и престилка, взехме да се въртим в кръгове, които аз предпочитам да нарека „изящна проява на авангардизъм“. Извадих от моята си торбичка пък моята изненада :) . Дааа, аз също мога да усмихвам хора. Рядко го правя чрез розови подаръци, ама я си представете крем малина със специално добавено домашно сладко от горски ягодки. Студеничко, щото се е стягало в хладилник (никой да не пита къде го намерих, престилчена ми тайна), а цяла нощ е събирало лунна светлина.

По някое време разбрахме, че желанието на колелото е да стане лодка и да спре по средата на езерото за малко предзалезно изтягане, снимане, дишане с пълни гърди… Много е хубаво някой да те води към слънцето, да си се опънала със затворени очи и да слушаш как нищо не бърза и всичко си е на мястото. Приказката е идеална.

А колко хубаво беше направо да се изтегнеш и да гледаш зеленината наоколо… Гъделът да знаеш, че стъпалата ти се някъде близо до водната повърхност… вятърът преминаващ през тях… Естествено цопнах в топлите вълнички. Ех, хич не ми беше зле. Не цопнах нарочно, те сами си ме близнаха! Вадиш мокрото краче и за няколко момента вятърът те побърква от изсушаващ гъдел. Страхотно е да искаш да заспиш, да си така спокоен и щестлив, но и да не искаш да заспиш, защото знаеш, че няма да сънуваш нищо по-хубаво, пък и нали не бива да изпускаш нито един миг от залеза…

Бре, после някой да дойде да ми каже, че животът нямал смисъл или, че е невъзможно да преживееш цяла вселена в 60 минути… Хей, изнервените от чакане… ето ви и на вас снимки да се порадвате за мене… А, може и за Радо, но не знам, трябва да го питаме…

–––––––––––––––––––-

Огромни благодарности на Христо, че ме запозна с песента, под чийто съпровод вече ще пиша всяка приказка!!!

Advertisements

7 коментара on “Оу! По, най, най, най-щастливата Светлина =)))))))”

  1. lotlorien каза:

    Ю-хуу, Светлинке, доживяхме да те видим! Ся вече съм спокойна, че ако се сблъскам с тебе в необятна Сф няма да те подмина…
    Честито за веселото изкарване и ха дано още много! =)

  2. vilford каза:

    :)

  3. Svetlina каза:

    Радо твърди, че имало и друг начин човек да ме познае – според него не изглеждам на мястото си по спирки, аз съм била единственият, който винаги седи и даже понякога чете или пише нещо :) . А аз доста често употребявам спирки :) . А ти, малка Дейзи, си пропуснала другите снимки :) . Щото мен мен има, има ме, нищо че е трудничко да се събера в кадъра… нали съм душа човек :) . Вилииииии, пратиха ми смс от родилното :))) 3050 грама мъж с черна коса като сестра си!!! Иначе, ми блъскайте се, бе хора, в мене се блъскайте, нямам нищо против!

  4. Жени каза:

    Ух, много хубава приказка…. Искам и аз ;)

  5. Радо каза:

    Е го и моя прочит http://animoto.com/play/JawxkCLN0ogD0pCJeWamaA

  6. Svetlina каза:

    Бих казала, че четеш О Т Л И Ч Н О!

  7. вили каза:

    Страшен режисьор! И аз веднъж посетих езерото, но не се возих на никакво превозно средство, а само консумирах храна в един ресторант. ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s