Малко шамари и аватар, никнейм, блог

Драсти, феновете! Как я карате? Предлагам да изключите от съюза си Жени Колева, преди да е направила още някоя беля. Как ме набута това детееееее… Специално предупредих да не ме включват в новата блог игра по мои си наистина добри причини. Ама неее, ето я нейната сладка покана. Най-младият ми подчинен най-непослушен излезе. А такива надежди имах за нея…

Много мислех да я накажа и да не играя тоя път, обаче… обещах на Ванката. Не знаете кой е той? Аз ще ви кажа. Аз много обичам да казвам. Правила не чаакйте да ви изброявам, Шувили много хубаво си ги е казала, където трябва.

Защо блог? Ами първо Яна имаше блог. В бглог. Толкова много ми говореше за хората там, че почти ги познавах. После и аз си направих там. Отначало много смешно беше – аз само четях, ама като сюнгер попивах всяка нова публикация, даже и архивите преравях, Така да речем месец. После се престраших тук-там да коментирам и стартирах с някаква идиотско-философска публикация. Това 2006та. През 2007ма бях на национална олимпиада по философия и се запознах с Ванката. На раздяла всички си разменихме координати, а той даже имаше блог в уърдпрес. Като се прибрах в Шумен, ми липсваха всички тия хора и почнах да ги добавям насам-натам из месинджърите, а неговия блог изследвах подробно. Беше зелен и имаше сууууупер много категории и подкатегории, пък аз много обичам такива подреждания. Абе, накратко, един ден на Яна й писна да я моля да ми дава компа си да чета из уърдпрес и ми направи блог там. Тя измисли туй име „Жълтурчето“, а адресът vitanova избрахме така че да е подходящ за каквото и да реша да го ползвам, защото по онова време още не знаех. Сложих му банановата тема и го оставих само с 3-4 публикации, копирани от моите в бглог или тогавашния форум на Яна, който сега е закрит. После в бглог станаха едни бели, едни скандали, едни глупости… Ей това не исках да си припомням, ама на, Жени ме набута. Просто нещата там се изродиха и стана по-скоро социална мрежа, където ввсеки познава всеки, дори почнаха да се размятат лични обиди и… Пф. По време на учителската стачка окончателно заявих, че вече там само ще коментирам и се заех да си съживя жълтото уърдперско блогче. Направих и един архив на това, което имах преди в бглог. Мисля, че се правяме чудесно двамата и че много повече ми отива тая форма – някой идва и чете какво съм яла, а ако не иска, просто не идва.

Никнейм? Ми аз никога не съм имала такова чудо. Винаги ми е било забавно как хората не вярват, че това си ми е името. А не е на кирилица, защото понякога коментирам и в чуждоезични блогове. Толкоз.

Как си представях човеците а, бе и ве в началото

1. Андрейчо (andreytcho.wordpress) – ми… един такъв с лигав глас и простоватичък, самовлюбен и още няколко такива неприятни думички. Всъщност се оказа интелигентен в трезво състояние и много добра компания.

2. Емин бей (eminbei.com) – по-скоро виждах някой човек, който по цял ден се забавлява и намира за нужно да споделя всичко това и в блог. ВИдяхме се само веднъж и изглеждаще уморен, изтощен, стар за годините си.

3. Климент – не знам сега дали пък си няма някой блог, пазен в тайна от мен. Той се появи при мен сам самичък. Подари ми голямо нещо за първи юни. Вече вещиците си имат тераса, ние си знаем за какво иде реч. А аз пък си го представях като някое момче, което се пробва в хтмл, с форумче, със сайтче, с блогче…, навсякъде копира едно и също и предимно обсъжда някакви текущи тема на интерес. Въобще… типичният студент по всичкология, който си има компютър и може да пише на кирилица. Пък се оказа едно такова усмихнато и КРАСИВО дете. Мда – кака съм му. И е много весело дете, освен това знае куп вицове и думата „shtibidudup“. Сега сме колеги и ми изяжда всичките банани, обаче аз не му се сърдя. Даже не му се сърдя и за това, че са му изгладени тениските. Всичките.

Хихи, забелязвате ли колко тактически се измъкнах – коментирах само мъжки индивиди, щото женските щяха да ме направят на пух и прах после :) ?

Последната част от играта ми е просто любима – сега трябва да набутам следващите трима, които да пишат дълга публикация с риск да закъснеят за работа. Предлагам… Симпли Блу, защото винаги ми прилича на Блу от онова детско с измислените приятелчета, после Майк Рам, щото ми харесва как може да систематизира нещата, а тая игра е точно за това. За трети… айде мънистената кака да я видим.

Ей, Женичка, повече никога, ама никога не ме карай да пиша толкова дълга публикация с толкова много линкове!!!

–––––––––––––––––––––

Умирам от глад!

Advertisements

18 Коментари on “Малко шамари и аватар, никнейм, блог”

  1. Диана каза:

    Хахаха! Целта на Вили беше друга! Няма да я кажа обаче! :D :D

  2. Le_Grand_Elf каза:

    Червен картон ще има!!! :)))))

  3. vilford каза:

    :D

  4. Диана каза:

    Червен картон за кого? :D

  5. xxx xx каза:

    :D :D Олимпиада по философия, а. Ние, философите-програмисти, най-добре знаем нещата … :D :D

  6. deni4ero каза:

    и за двете, Дид, и за двете ви …

  7. Le_Grand_Elf каза:

    Баси, колко програмисти сме тука бе :D

    @Диана: не е за теб червения картон :)))))
    За тази, ревлата :P Дето все реве, че я набутвали в блог игри, хихихихихи!!! :)

  8. Svetlina каза:

    Дълъг, ние сме на всеки километър от тук та чааааааак до Калиакра!
    И какво ми се карате? Имаше оставена вратичка и каквато съм кльощава и сексииииии, възползвах се от нея! За реването… не рева, щото преди време ме омагьосаха и сега от очите ми диаманти падат, а аз не искам да си ги хабя.

  9. deni4ero каза:

    де, бреее

  10. astilar каза:

    :) Благодаря на Яна, Климент, Светлина и Жени.

    :P На Жени, защото не само мен въвлича във верижни игри

  11. Svetlina каза:

    Сега трябва да благодариш и на майка ми и баща ми. после ще ти кажа и как се казват всичките ми котки…

  12. astilar каза:

    :P Тез благодарности си ги запазвам, за да ги изразя при спечелването на наградата Пулицер или Нобелова по плезене :P :P :P

  13. Svetlina каза:

    Ммм, аз определено бих гласувала за тебе ;) :P

  14. Le_Grand_Elf каза:

    Ох, дълъг ли ме нарече?! Тук вече обърка…

    @astilar: Пулицър за плезене – е няма :)))) Дори и Нобелов лауреат да има, Пулицър нивга няма да има в тая област!!! :)

  15. æren каза:

    Ау, изпълнен съм с приятен потрес, демек, трогнат съм !

  16. Svetlina каза:

    Аз пък съм изпълнена с потресена приятност, демек трогвам всеки срещнат :D

  17. […] боб яде ли Жълтърчето си няма друга работа и ме набута в некъв заплетен […]

  18. Жени каза:

    Леле, как маскарите невинните, добри хора зад гърба им :lol:


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s