Яно ма, как все ги четеш, мислите, моите, жълтите???

Първо да кажа, че тази публикация не бива да се чете от Радо. Мислех да го заплаша с нещо, примерно да не му готвя тиквички, ако разбера, че е прочел, ама ясно е, че няма да проработи. Просто разчитам на него. Радо, наистина пропусни тая публикация. Не искам. Не и сега. Не я чети.

Яна, ти можеш ли да ми обясниш как направи точно тоя номер? Пак ме хвърли в музиката. Знам какво са съвпадения, ама някои неща са си четене на мисли и това си е. Как да ти кажа… дали щото аз те обичам, дали щото ти също си душа човек… дали просто щото понякога ти търпя настроенията… свързани сме някакси.

Така, след краткото описание, което ще се вижда на главната страница… как да го кажа… бе, трябва да си обоснова поне малко горното желание. А ми е трудно. Може да е щото напоследък с Радо водихме едни разговори и е вероятно той да си помисли, че сега компенсирам или се подмазвам или пък че е една от онези мои глупави идеи. А не е. Не знам как да го обясня. Ама не е. Няма начин и да докажа, че мисълта е стара, толкова стара и толкова време съм се колебала… на никого думичка не съм обелила. На ми сега – ей затова трябва големите неща да се споделят, трябва да има писмено или друго доказателство, окето да може да подкрепи всяко мое твърдение. Ама… нъцки :|

Даже не знам откъде да подкарам нещата. Дай откъм опашката, че и без тва тия дни съм опак човек. Ако не стане, ще пробваме пак.

Яна ме тагна в новата си игра. Твърди, че идеята била стара и открадната и не знам какво си, преди да я пусне ме пита и в кюто дали е добра идея, ама не ми сподели правилата. Аз веднага казах, че щом на нея е интересна, значи има смисъл да я пуска – това си е  нейният блог. Като я видях, ми идеше да се гръмна – ма тя напарво ми чете мислите. Същата седмица си бях говорила с класния за това как ми е време да си измисля епитафия – нали съм самозван поет и/или философ… Даже заедно умувахме за рима на „мързел“, щото ако изобщо нещо ме убие, това ще е.

Била съм 11-12 клас, когато прочетох, че Александър Македонски искал да го погребат с ръце ръзперени, за да се знае, че си отива от тоя свят с празни ръце. Още тогава си мислех какво послание искам да носи моята смърт. Сега знам – животът е тоя, който е смислен и който може да остави нещо за поколенията. Както и да е – красивата смърт си е красива и толкоз! Даже съм драскала по тоя повод.

Ей на – днес непознати колежки от работата си говореха за това как
искат да ги погребат – никоя не искаше да я заравят, искаха кремация и да им разпръснат прахта на определени места със символично значение за тях самите. Казаха и че в България така не може, щото урните ги погребвали. Шашава работа. Аз пък се надявам, като ми дойде моментчето, да има какъв орган да даря насам-натам и как дебели лелки пеят госпъли над затворения ми ковчег, покрит с купища полски цветя (затворен, щото вътре ще е останал само мозъкът ми – всичко друго не е амортизирано)…

Целият тоя увод и увод на увода е за това, че…

Ми не искам да си публикувам мемоарите. От бглог вече искаха да публикуват сборни сборници ( ;) ), ама аз не се включих. Смятам, че блогът ми е доста близо до мемоари, както са на Кеклето дневниците. Също така искам един ден децата ми да ми отворят блога и да се запознаят с всичките ми аз (е, не е нужно да виждат, че рисувам като второкласник). Обаче определено не мисля, че ще има полза от това приживе някой да ми издаде мемоари – все едно по-смислени, важни, интересни неща няма да ми се случат вече, затворена е вратата, хлопната е страницата, отрязани са квитанциите. А за ползата… ми нали трябва да съм го изживяла докрай тоя живот, за да има смисъл за някого – да му бъде за пример (лош или добър), бе, бива ли приказката да си няма край, айде не приказка, басня да е, че те имат хем поука, хем не винаги свършват с ядене, пиене и броене до три.

Та, да обобщим – мои късчета живот ще се публикуват, само след като ми е свършил животът. Освен това очевидно няма да ги публикувам аз. Тука опираме до друго нещо, което си мисля поне от 4 години насам – претеглям какво имам и кое на кого искам да завещая. Та надявам се да се спомина след като са гарантирали авторските ми права на блогер. Тогава ще си подаря=завещая правата на Радо. Да – за мен той е най-подходящият човек, който да реши какво да се случи с тоя блог (щото други видове живот няма да пиша, винаги ще съм си автор на блог, но самолюбието им не стига до там да правя от живота си хартиенопечатно изкуство).

Радо, някой ден ще получиш пимо от моя нотариус, което ти дава право да публикуваш, триеш или каквото си искаш тоя блог. Дотогава, надявам се няма да си прочел тая публикация и ще си имаш същото мнение за мен. А защо точно ти ли? Историята е дълга…

Рожден ден на Габи. Правя намек на Кал, че не ми чете блога. Той отговаря, че чете, ам ане коментира и ме пита дали съм недоволна от нещо. Аз първосигнално отговарям (ама ей така – през цялата маса диагонално), че не мога да искам от тоя блог повече, защото той вече си е преизпълнил очакванията – даде ми Радо. Да – с него се свързахме посредством туй Жълтурче и направо не знам на кого и какво ад благодаря за това. Господ, съдба, късмет… не знам. Ама съм много благодарна. Толкова.

Яна, отговорих ли ти за мемоарите, щото сега мисля да предизвикам някого? Искам да чуя истината, само истината и нищо друго, освен истината от зелената вещичка Нуша :)

––––––––––––––––––––-

Цяла седмица ще бъда нощна смяна – от 12 до 8 :)

Advertisements

16 Коментари on “Яно ма, как все ги четеш, мислите, моите, жълтите???”

  1. Мицева каза:

    =)

  2. vilford каза:

    „Не се тревожа за нещата, които ще пропусна, ако умра. Тревожа се за нещата, които бих могла да пропусна, докато живея.“ Не е моя мисъл, но ако знаеш как ти подхожда. :)

  3. deni4ero каза:

    странно ми е, че толкова (млади) хора се замислят за това как искат да умрат. Бе, първо се наживейте, пък после ги мислете тия работи, бе, хора. Да не кажа, че това изобщо, ама изобщо не е ваша работа …

  4. xxx xx каза:

    „Ааа, Фату, мори душманке, леле, душманке!“

    За мраньето е хубав въпрос. Искам да ми сложат локмен с касетка да ми врати най-любимите песни, докат не се изтощат бактериите. Само как ще ги сбера в 1 час не знам.

    А какво става със сайта като минем оттатък? Надявам се будите да се окажат прави и да се преродя като вирус – да си житкам из хардовете на хората и из нета, да се размножавам и да мутирам. Като за по-постоянно смятам да се заселя в сайта си.

    Ще минавам и оттука да мятам по един астрален поглед. :)

  5. 6efa каза:

    tuka nema da se plodi6 i mnoji6
    ina4e za virus ima6 potencial ;)

  6. Svetlina каза:

    Мммм верно, ако е само час… не знам, може да се наложи да си пожелая да погребат с мен всички от Скорпиънс и Роксет, пък нека на касеткта има детски песнички :)

  7. xxx xx каза:

    6efe, не знаеш колко си прав. ;)

    „да погребат с мен всички от Скорпиънс и Роксет“ :D :D Егати фараонското погребение! Имаш ли си пирамида вече?

  8. Svetlina каза:

    Не, обаче съм обмислила кои народи да заробя за тая цел…

  9. xxx xx каза:

    Китайците? Ем много, ем жълти.

  10. Svetlina каза:

    Аааа, аз съм практична :)
    Ще си взема френски полинезийци, щото са ФРЕНСКИ полинЕЗИйЦИ, пък и са икономични – може само на кучета да го карат, даже ще им е кеф, пък от всеки 14 1 ще е назначен за шивач и крояч и квото там трябва и ще прави жълти препаски за другите :)

  11. æren каза:

    Ауу,,,ако знаеш как ми се учат полинезийски езици! :D
    Че ще са френско говорящи, егаси кефа (*мята ръце напред назад*)!

  12. xxx xx каза:

    Забрави и ПОЛИ- … Препаските са само за адет, нали?

  13. Svetlina каза:

    Професионална тайна ;)
    Сега, ако взема всичко да издавам, какъв завоевател ще съм, а?!

  14. nousha каза:

    Ще пиша пост по играта, не съм забравила, отбивам се да кажа и да се оправдая :) Много ми е хубаво, че съм предизвикана :)

  15. Svetlina каза:

    Оттеглям си обещанието. Радо няма да има право да публикува нищо мое. И без това вече е прочел това. А и… нищо де, просот да си знаете, няма да публикува той и толкова. Като прасна, може да си избера друг. Дотогава си мислете как на мен ми стига да си имам „Жълтурчето“ и не търся повече. Имам си всичко.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s