Вълни, звезди, капчици и аз :)

Морето, деца, морето. И звездите. И какво ще е времето утре. И аз.

…………………………………………

Да напълниш една раница с до 4 глупости и да се хвърлиш в непредвидено пътуване.

Да завлечеш още някого.

Нищо неподозиращ.

Да се печеш още по пътя – това стъклата… ох, все са ти наблизо.

Да слезеш на гарата и да не ти се иска да влезеш на закрито.

Да обиколиш целия курорт, ама все безлюдните улички.

Да изядеш всичко сервирано, освен чинията.

Да слушаш толкова много радио…

Да пиеш толкова много сок…

Да се смееш на глупости, да ти иде да прегръщаш всички.

Обстановката да ти е така позната и така различна и все по-треперлива.

…………………………..

Да лежиш на нагрятата тераса и да слушаш щурчетата. Небето. Да чуваш как никой не диша.

Да си опънеш краката и да усещаш, че нищо не те задържа на този свят, освен желанието да слушаш щурчетата.

Да бъбриш пълни глупости, да поглъщаш с наслада всички диалекти наоколо и да се усмихваш наум, на глас и даже с опашката си.

Да се промъкнеш в чуждо легло и да стоиш на тъмно, за да го изненадаш.

Да спиш по тениска – 4 размера по-голяма от теб и 2 по-малка от усмивката ти.

Всъщност да не спиш ;)

Да бъбриш, да бъбриш, да бъбриш.

………………………..

Да се събудиш рано-рано от Слънце, настояващо да ти се пъхне под завивката.

Да пиеш истинско мляко… изобщо да изядеш толкова много, че да започнеш умствено да се наричаш Слон-Балон.

Да облечеш любиимя си изрязан потник и да нахлупиш добрата жълта шапка.

Да вървиш под жарките слънчеви лъчи.

Да вдишваш с всяка своя пора, да се превърнеш в късче природа.

Да ти иде да се търкаляш от щастие.

Да минаваш бавно-бавно по мостчетата и да се заглеждаш в отражението си и как постепенно изчезваш.

Да ти стане толкова топло, че да надминеш Слънцето и да си свалиш шапката.

Да вървиш безцелно, безгрижно, без-утре-но, със-усмихвка-но.

Да търсиш Онзи плаж, да не го намериш ;)

Да седнеш на мокричко и да гледаш как се плискат вълните и как малки смели рибки поздравяват слънчевите петна.

Да се загубиш из жегите, да не те интересува, да чувстваш, че ей сега ще се нагрееш още малко, ще станеш почти първичен бульон и ще създадеш нещо красиво или пък ще се превърнеш в малко камъче.

Да бъбриш, бъбриш, бъбриш.

Да си обещаеш, че ще вървиш из водата, но да оставиш това удоволствие за най-накрая.

Да захвърлиш дрехи и обувки и да се изпънеш на най-топлите топли камъни, да гледаш най-синьото синьо небе и да бъбриш, бъбриш, бъбриш.

Да пръскаш всички наоколо и да се смееш като двегодишно кученце.

Да видиш русалка.

Да я напръскаш и да гледаш как постепенно капчиците се стопяват по кожата й.

Много да внимаваш да не си намокриш косата и точно в последния момент да си цопнеш опашката, тя пък да ти влезе в тила…

Да изпостреснеш всички неразкрепостени мъже наоколо, знаейки, че за тях си анонимна луда.

Да те нападне водно чудовище, змей направо.

Да търсиш камъче за любимата си колежка.

Да се задъхваш от щастие по препечен баир и пак да не спираш да бъбриш.

(През цялото време да си правиш планове за царевица и да ти се размине ;) )

……………………………..

Да се изтегнеш отново на леглото и блажено да се изморяваш от мисълта за следващата доза приключения.

Да се променят плановете.

Да изядеш още една доза местни специалитети.

После още две.

Да се окаже, че нямаш никакви подходящи дрехи и да импровизираш – измиваш си очите, усмихваш се и заслепяваш иначе заспиващия курорт.

Да излезеш от града, да не знаеш къде си, в ушите ти да звучи музика, а в носа ти – вятър ;)

Да седиш на абсолютно несвойско място, да слушаш напълно странни разговори, абе… да си японче.

Да минеш покрай всички забележителности, ама по тъмно, направо да прелетиш през тях, де.

Да изпиеш две капки джин и да станеш още по-лека и щастлива.

Да те доставят преди полунощ, да те посрещнат хора по пижама и да те чака оправено легло.

Чувството от първия допир на горещата ти кожа и хладните бели чаршафи.

Бързането да изпиеш всичкия портокалов сок, защото днес не бива да свършва, защото в другата стая се крие кутия от любимите ти бонбони, защото ако не правиш нещо, ще се пръснеш от горещите мисли и крем-карамел ;)

Бъбренето, сякаш светът свършва утре.

Бъбренето=заспиването (различни са си).

––––––––––––––––––––

Изключването на първия часовник.

Изключването на втория часовник.

Изключването на третия часовник.

Някой ти светва лампата, прозорецът духва настоятелно, трябва да бързаш, изгревите не чакат рошли.

Разходка из спящ град, криви улички, света на приказките.

Много, много е хубаво да слушаш за звездите и да се чувстваш почти като тях.

И за Колана на Орион да слушаш!!!

Да се натовариш в автобуса с идеята да снимаш за последен път пропастите, които те делят от собственото ти море, обаче Слънцето упорито да иска да си изгрее по график – чак след час.

Да бъбриш ;)

Да ти е студено, но да стоиш на перона и да гледаш каквото-има-за-гледане пред теб.

Да бъбриш в коридора на влака, да бъбриш в подлеза на гарата, да бъбриш в трамвая, да бъбриш…

Да се правиш, че не чуваш как в края на такива пътувания обиконевно се плаче.

Да ти хууууууууубаво и лееееко.

И да ти се спи.

Леле как ти се спи и те болят очите от всичкото това пулене и смеене.

…………………………………….

Да не се прибереш вкъщи, а последователно да спиш прегърнала раницата си на пейка, автобусна седалка, пейка…ъмм бетонен парапет вероятно…

Да се прибереш 10 часа по-късно и да не можеш да заспиш от дразнещата мисъл, че имаше да пишеш за нещо, ама какво бешееее…

*****************

Така де, и  аз бях на море=щастлива бях. Нали така е модерно – да слушаш вълните било най-хубавото, което може да ти се случи през лятото. Ето ми на и на мене :)

–––––––––––––––––

Забравих да доям бонбоните :(

Advertisements

28 Коментари on “Вълни, звезди, капчици и аз :)”

  1. Жени каза:

    Искам и аз там, ама много искам, наистина искам….

  2. Павка каза:

    И да си допишеш заглавието : „….и бъбрене“!
    И да не пишеш за толкова красиви неща, защото знаеш ли, че на човек му става мъчно, че не е бил на Твоето Море.
    И е толкова хубаво, че чак ти завижда….
    Е, не ти искам само бонбоните….

  3. Svetlina каза:

    Ми то в тях имаше не само лешници, не само шоколад :)

  4. Радо каза:

    А, Павка, що бе, само 18 пъти се споменава думата в текста :)

  5. deni4ero каза:

    искам и аз на море … и изобщо, лапе, постът ти идва в най-неподходящото за мене време и ще те държа отговорна за това!

  6. вили каза:

    Светли, следващият път да вземеш и мен. Много хубаво е всичко това. Искам и аз…. Няма да ям бонбони, а само сладолед. 8)

  7. xxx xx каза:

    Ооо, Орион! Ето ти поздрав – малко късно-летен, малко ранно-есенен:

    и думичките:
    http://www.musicsonglyrics.com/J/jethrotulllyrics/jethrotullorionlyrics.htm

  8. Павка каза:

    Радо, ако трябва да бъда честна до край, заглавието трябваше да е само „…и бъбрене“. Мислех, че моята дъщеря е най-голямата бъбривка на света, но ето, че има и друга. Браво!
    Но знаеш ли, нека не разваляме толкова красиви неща, само заради една дума!

  9. æren каза:

    съгласен съм за „…и бъбрене“-то ;)
    Едно морско нещо (ви) казва, че морето е изключително хубаво през септември…

  10. Svetlina каза:

    Бе, квойтуй?! Орион.. колан… мъж… черно… Уил Смит :mrgreen:
    „Онова новото“ ми е любимият израз в момента :D Ма трябва да ми се помолите за обяснение (най-хубаво ще ми се помолите с нещо за закуска – примерно макарони на фурна или попара с чай, захар и сиренце).

  11. xxx xx каза:

    Ох, боже.

  12. apieceofme каза:

    Ех, как хубаво си го описала!… :) Някой каза „искам и аз“, и аз също… ;-)

    Все такива хубави емоции да ти се случват, все такива прекрасни усещания и винаги да имаш очи-да-видят, сърце-да-чувства…

  13. Svetlina каза:

    Всъщност… драги мои фенове, звинете, ама малко ви подхлъзнах :) Мъничко ;)
    Истината е, че водих Женичка във Вършец и тя направи снимки и загадки за вас ( http://jenikoleva.wordpress.com/2008/09/08/produljenieto/ ), а пък аз написах дълъг пример за това, което много ме дразни – факта, че напоследък приемаме ходенето на море като връх на сладоледа и максимално щастие. Можеше да публикувам само „Бях на море.“ и пак щяхте да си мислите, че съм била щастлива. А мен така да ми е било хубаво на планината с туй бъбриво гущерче…

  14. æren каза:

    Абе бая си се позачудих аз като четях за море, при положение, че преди 3-4 дни ми говореше, че ще заминавап за планина….ама си казах „а, щъкнали й е нещо друго “ :P

  15. Жени каза:

    Дааа, даже аз не съжалявам вече, че това лято морето пак се размина.
    И на мен ми беше тооолкова хубаво :D

  16. Жени каза:

    Допълнение:
    Да ядеш раци и разни други неща, които не си ял.
    Да видиш на живо порасналия вече Копър.
    Да се чувстваш у дома в чужда къща.
    Да не ти правят забележка, когато бъбриш, бъбриш, бъбриш….

  17. Svetlina каза:

    Да караш кола на терасата!

  18. Графът каза:

    Море, планина…а бе, не е там проблема! И пустиня може да е – важното е как гледат очите, какво чуват ушите, усеща ли кожата полъха на ветреца, какво подушва нослето…
    Накратко, как се чувства Душата!

  19. […] публикации – https://vitanova.wordpress.com/2008/09/08/sea/ „Вълни, звезди, капчици и аз :)” и […]

  20. vilford каза:

    „-Oчите ми са различни от тези на останалите, не заради цвета си, а заради начина, по който виждам нещата. – каза тя и отмина, сякаш казаното от нея изобщо не беше важно. Но след малко се обърна, за да ми изпрати една мимолетна усмивка. Наистина беше различна – интересуваха я дори нещата, на които обръща гръб.“ ;)

  21. zory каза:

    Не съм чула никой да разказва така за морската си почивка. Единствено подобни „преживявания“, като тези на Светличето, съм срещала в поезията на Христо Фотев…. 10х:)

  22. Мицева каза:

    …особено когато в действителност не е морска…

    Ама, офца такава, няма ли най-сетне да благоволиш да дойдеш да ни видш с Божката, а?! Силно съм обидена! [нацуп]

  23. 6efa каза:

    svetlina will come to you, my darlings
    as i say, so shall it be

  24. Svetlina каза:

    Хей, Зори, аз верно не обичам морето, ама Христо Фотев ме е докарвал до положение да си преписвам негови стихотворения :)

    Графе, я виж какво си написал – ставаш за кубист :) – Душата излиза, че е сбор от настроенията/чувствата на отделните парчета Аз, на различените, понякога портивоположни по фукнция части… Стана ми забавно представата – ама направо ми е пред очите картинката нос, върх него око, ухо, отляво още едно око… всички мигат, вдишват, мърдат, тук-там водица прокапва… Ъ, не ми обръщай внимание :)

    Ех, Вили, знаеш ли… напомняш ми за едно от любимите ми неща, което още не е било споменавано в тоя все по-носталгичен блог – ходенето назад :) А как го обичам, че даже съм го развила и нагоре по стръмен баир. Професионалист съм!

    Краво, може още уикенда да те предпочета пред учебника по математика, и ебз тва така ми липсват бамбуковите бъркалки…

  25. Жени каза:

    Ей, дете, веднага да прибавиш ходенето назад (особено по баири) в общия списък :P

  26. Svetlina каза:

    :D почна да ем наболява ръката от дописване на неща в тоя списък, ма поне хубав чаршаф ще излезе, може и фототапет…

  27. Жени каза:

    :D Хихи. Отивай да спиш, ама да поспиш и за мен ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s