Двете обиди и пропуснатите ползи от недомисляне

Хич не ме извинявайте, ама аще бъда крайна в твърдението си, че не трябва да бъдем крайни! Ся ще ви мацна две неща, които са толко очевидни, че досега вадят, вадят, вадят очи и никой не ги е видял както требе. Изводът от тях си е много добър обаче: средата, Уотсън, средата трябва да се търси и намира, нищо че понякога е трудно да изчислиш точното й местоположение. Не казвам да нямаме високи мечти, цели, идеали, а да ги постигаме чрез дипломатическо и по детскинаивно старание да сме честни. Глейте сега, някой от вас да се е замислял за двата начина, по който мъжете и жените се обичат? Аз направо ще ви лиша от удоволствието на мисолвния процес и ще ви издам тайната ;)


Мъжката обида:

Мъж най-лошо може да обиди като ревнува, като е overprotective, като се държи… мъжки ;) Идеята е, че е добре да си щастлив, горд от факта, че имаш дадена жена до себе си, обаче когато все я защитаваш, когато все се грижиш за нея, когато я ревнуваш… (туй изобщо не е градация, а избрвояване на възможности), ти я обиждаш, казваш, че й нямаш доверие, че не вярваш в силата на любовта й към теб или желанието й да бъде  с теб. Може ли някой, който ми няма доверие, наистина да ме обича? Познава ли ме наистина? Искам ли да съм с него? Не знам, ама се обиждам.

Женската обида:

Искала била брак. И кво? Тя направо ти казва в очите, че не вярва, че ще си с нея завинаги, че иска предбрачен договор и всичките ти средства, че не е способна да се довери на това, че сега си с нея. Все едно казвам „не искам теб, а искам брак, ти само не ми стигаш“. Айде сега, мъжете също искали да се женят… Глей сега, те искат семеен живот, бирено коремче, свой футболен отбор или пък само едно отроче, което да им сбъдне великогеографските откритийни мечти, ама никога не са си представяли какъв костюм искат за сватбата си и на пет определено не са знаели празничното меню, не са разделяли приятелите си на такива, които искат за шафери и такива, които не са достойни, не са обличали тайно дрехите на баща си…

Май наистина забравяме да се замисляме среднистки и да се питаме какво ли е желанието на другия. А трябва. Без да искаме правим такива грешки… Глеми и болят. Мислим за себе си, говорим от името на себе си, вършим неща, които задоволяват нас самите… и обиждаме.

Вижте ме мене – тръгнала съм да ви обяснявам как да мислите и изобщо не ми хрумва, че така ви обиждам ;)

Те туй то, бегам сега да се къпя.

––––––––––––––––––

Да ми е жив и здрав и щастлив Ники! Утрешният рожден ден пък е на Смешко, така че… свят, ликувай, пожелавай им големи и хубави неща, сбъдвай ги!


41 коментара on “Двете обиди и пропуснатите ползи от недомисляне”

  1. xxx xx казва:

    Така си е. И колкото повече порастваме, толкоз по-проклети ставаме.

  2. Svetlina казва:

    Ми да, имайки предвид, че съм най-малката в къщата, искам сериозно да се оплача от галемите, които са ми изгорили хавлията – имам дупка колкото юмрук (и тяло за къпане имам)…

  3. xxx xx казва:

    Е, няма си къпеш юмрука и пак ще имаш достатъчно хавлия.

  4. Svetlina казва:

    Гррррррррррррррррррррррр

  5. xxx xx казва:

    Не ръмжей, ами научи Основи на Шеф и Кройката. Можеш после след като закърпиш дупката и да си я избродираш – Тайната вечеря, Мадона, Майкъл Джексън, Уил Смит … :D

  6. Svetlina казва:

    Аууууууууу и на това ли ще се обиждаме?!
    1. пише се „шеВ“;
    2. ти от мен това да искаш, аз съм истински талант в тая област :) скромен талант :)
    3. Уил Смит на друго място го искам, не по кърпата :P

  7. Le_Grand_Elf казва:

    @xxx xx:
    :lol: Хахахахаха…. ххх хх х х хаххах хахахх ахахах :)

    @Svetlina:
    Моме! Къде го искаш Уил Смит, ако не по кърпата? Точно там му е мястото. След всеки душ, ще завърташ кърпата с обратното на Уил Смит, така че да се падне… в твоето вътре :)
    Капиши? :D

  8. æren казва:

    Аз за обидите…
    За мен пък е обидно да не се сключи брак. Така де, това си е бягане от отговорност. Уж много се обичаме пък не можем да си пожертваме (част от) свободата…

  9. 6efa казва:

    brakat ne e otgovornost, a obri4ane pred ob6testvoto

  10. keklanka казва:

    Аааабеее… често в много връзки все единият мисли повече от другия. Веднъж жената ще си затвори очите за ревността му, веднъж мъжа пък ще си затвори очите и няма да се обиди на жената,че иска брак, защото си я обича. ако и двамата се обичат нещата са си ок. От моя лична гледна точка много грешки обачев една връзка се получават именно в затварянето на очите и на единия, и на другия. И съм за егоизма като форма на самосъхранение. Трябва да си поставяме високи мечти и цели, трябва да искаме това, което заслужаваме, а ние заслужаваме много-много :P Абе и обидени няма да има, ако мъжът и жената си комуникират и разговарят, вместо да се обиждат вътрешно. Нито жените особено разбират мъжете и тяхната психология, нито пък мъжете разбират тази на жените… закон :P

  11. deni4ero казва:

    аааааааа, шефе не е точно така, пoдкрепям aeren

  12. xxx xx казва:

    @Svetlina:
    Много добре знам кое как се пише. „Шеф“ ми прозвуча по-ръководно някакси.

    А за Уил Смит – все отнякъде трябва да се почне. Първо, бродерия. После, вечеря на свещи и тих гангстерски рап. После … Ще разправяш.

    @æren:
    Не е баш така. Някои хора жертват много повече от свободата си напълно отговорно, съзнателно и зряло без да са женени, в сравнение с други, дето са се оженили на 2рия месец от познанството си, а на 2та година не могат се гледат, но пък имат вече малко същественце и се чудят, къде им изтече свободната младост.

    Според мен, жертването на свободата не е важно дали се декларира шумно – с подпис, с напиване в ресторант или със симпатично-зловещи розови покани за сватба с панделки и лебедчета и т.н. Може дори да не се говори за него – наистина важното е да се прави, при това съзнателно и не с чувството, че жертваш нещо, а с чувството, че даваш нещо.

    @6efa:
    Бракът (в ресторанта) е да се напият роднините.

    Бракът (в Гражданското) е двете страни да получат сигурност – измамна в повечето случаи, защото, ако любовта си тръгне един ден, няма да си лягат и да се обичат: той със адвокатката си, а тя – със съдия-изпълнителя.

    Бракът (в църквата) за вярващия е измолване на благословия от дедо боже. За невярващия – кадем.

    Обществото, мисля, че свършва в т. 1 – в частта за роднинското напиване. :) Щото, ако не беше така, нямаше да има такова нещо като изневяра – най-малкото от страх, обществото, пред което си обещал да не бягаш настрани, да не те пребие с камъни.

  13. Svetlina казва:

    E т`ва е – най-накрая и аз да съм съгласна с хиксовете. Ванка, шъ мъ звинявъш многу, не че държа някой да ме извини, ма с математици така се говори, държа да поясня, че бракът за мен е важен точно в една своя форма – помага на децата. Винаги е добре да знаеш, че мама и тате са семейство и че си сатбилна част от гладивната клетка на нашето иначе много толерантно общество. Ако си прав, би трябвало бракът да порменя отношенията между двама, все едно преди един подпис време или преди няколко обиколки на църквата с големите корони да си бил различен човек, пък сега си станал някакъв по-влюбен ли, по-съвършен ли…
    Колкото до религиозната страна… ще си кажа само за хриситянството, щото там спадам самата аз – ми, нали се сещате, то бракът трябва да е пречистваш ритуал, ама момата трбва да е мома, ергенът – ерген… Сега, половинчати работи ли ще правим? Смешно е, да не кажа, че почти греховно ми изглеждада застанеш пред всичкия тоя народ и да кажеш, че сте такива, че искаш свещеното свързване преди да се докоснете, че бракът действително ще промени живота ти.

  14. xxx xx казва:

    Даже и тва с детето да има мама и тати и да се чувства част от стабилната градивна клетка – даже и тва е излишно. Детето ще гледа и ще се радва, че мама и тати се обичат, или всяка вечер ще иска да хвърля по един поглед на тапията от Гражданското преди да заспи?

    Иначе съм съгласен, че заради разни формалности детето трябва да си има документни мама и тати. Но само заради тях. Тапията не може да замени любовните отношения по никой начин. Или пък да е предпоставка за тях.

  15. Радо казва:

    1:1 съгласен с последния коментар. Така де, без частта с шефовете, че от тия неща не разбирам много. Просто разводът е станал нещо толкова просто и ежедневно, че малко му остава да се изравни с обикновено късане. Затова аргументът с обричането и вричането е малко кекав. От друга страна едно дете сигурно ще се чувства идея по щастливо и сигурно (дължейки го на цялата си детска нелогичност и хаотичност) като знае, че мама и тати са женени. Та мен ако нещо може да ме „бракува“ сигурно ще е това.
    Със Светлинка пък не съм много съгласен. Ясно, че тия методи на жените и мъжете може да не са рационални, ама не мисля, че има пълнолетен човек който да не е наясно с тия особености на другия пол и да не проявява търпимост към тях. Човек ако тръгне да се обижда от такива неща трябва да стане или гей или монах.

  16. deni4ero казва:

    @хиксовете, диколкото познавам мисленето на аерен, мисля, че е имал точно тва предвид – действието в посвещаването на някого и взаимната любов, а не приказките и показността …

  17. Svetlina казва:

    Ммм, Радо, не ми казвай, че ревнивците са ревнивци с ясното съзнание, че така нараняват тоя до себе си или че някоя би искала да се ожени за тебе, знаейки че така ще те обид/нарани/накара да парвиш компромиси.

  18. Радо казва:

    аам, аз докато съм писал последният коментар е станал пред-пред-последен.

  19. Радо казва:

    Не казах това. Казах, че ако зарежеш мъж единствено защото е ревнив(в нормите) и се отнася с теб като с принцеска, значи вероятно си търсиш повод или пък си кандидат-стара мома.

  20. xxx xx казва:

    @deni4ero:
    Може, може. Да се посветиш на някого не трябват Х броя роднини и кметско послание. Съгласен.

    По темата: http://thehomebased.com/?p=46

  21. deni4ero казва:

    @Радо, първо – какво значи „в нормите“? Нема такова нещо като ревност в норми. Не си страдал (поне се надявам да не си) от ревнива жена, за да знаеш какво означава. Всеки, който ревнува, си мисли, че се отнася с другия като с принц/еса. Но истината бяга далече по тъча. Ако обичаш – имаш вяра и доверие и не ревнуваш. Тук мога да се закълна с две ръце, щото знам от първа ръка за кво иде реч.

  22. xxx xx казва:

    @deni4ero:
    Опа! Моля ти се, развий тая мисъл: „Всеки, който ревнува, си мисли, че се отнася с другия като с принц/еса.“

  23. deni4ero казва:

    @хиксовете – анджък, де, за тва става въпрос, въпреки че нема нищо лошо и в това да го отпразнуваш без излишни простотии и чалгии … още в древността се го отпразнували това събиране на младите с веселба и танци. И никой не говори за зверско къркане, побоища и скъсване на взаимоотношения след това.

  24. deni4ero казва:

    @хиксовете, не бих искала, тъй като все още е доста дълбока рана, но мога да твърдя, че е така от опит.

  25. xxx xx казва:

    @deni4ero:
    К, сори. :( За отпразнуването – простотиите и чалгиите аут, да. Както и ди-жеите със смешките.

  26. Радо казва:

    deni4ero
    Верно не съм страдал, нито съм карал някоя да страда специално от това. Ма си мисля, че в нормите означава да ревнува, без да те кара да страдаш (поне не пряко от това).
    А това с принцесата беше за по накратко за overprotective-ността дето Светлина говори за нея, не беше за похвала.
    И друго, ако обичаш не си рационален, че да прецениш дали може или не може да имаш доверие. Тогава е брауново движение – нищо не може да се предвиди.

  27. Svetlina казва:

    /*лепна от малинов топинг :) … Радо, малка поправчица, за браунвоот движение има едно, което може да се предвиди – не спира :) */

  28. Радо казва:

    Щото си мисли, че на никой няма да му скимне да го охлади до абсолютна нула ;)

  29. Жени казва:

    За четири фотоапарата и един бинокъл време съвсем изпуснах нишката…

    Аз ли съм толкова наивна да си мисля, че обича ли човек, не трябва да е толкова обидчив.
    Напълно съм съгласна, че ревността, причинява болка и у двете страни. За брака съм малка да коментирам..
    И все пак- в една връзка, която е вече на етап „обичаме се“, не се ли предполага, че хората се познават достатъчно добре и са наясно с недостатъците на другия. За какво обиждане говорим тогава…

  30. Svetlina казва:

    Женичка, недей, не почвай и за любовта, то хората могат да си говорят за брак и без да са стигнали фазата обичане. Иначе… важно е дали те обиждат, а не дали се чувстваш обиден.

  31. Радо казва:

    Верно, Жени, другият вариант е да търсиш перфектен човек, което е безмислено.
    Светлинке, а ти мислиш ли че да бъдеш себе си е може да бъде обида към някого? Защото ти казваш, че това е вродени недостатъци на хората.

  32. Жени казва:

    Нищо не съм казала за любов. Ти също си споменала обич- според мен има известна разлика.
    Светлинка, те хората наистина могат да си говоря за брак и без любов. Ама щом си говорят и ако решат да го направят, то тогава няма как да се обиждат с решението си. Аз така го виждам…
    И- последното ти изречение не го разбрах съвсем, ама малко не съм във форма днес, така че ще си помисля по него.

  33. vilford казва:

    Не ги разбирам тези неща – аз съм омъжена.

  34. Svetlina казва:

    А, не е вроден недостатък това да искаш да се жениш :)
    Да бъдеш себе си може и да не обижда другите, ама наранява, което е почти, ама почти същото. Не е лошо да си себе си, а това е единственото, което се иска от тебе в тоя живот. Женичка, а ти мислиш ли, че ако си мъж и приятелката ти много иска да се ожени за тебе, ама много, може и да не го казва, а може и да го казва, даже и на майка ти може да го казва, ще успееш да й откажеш… та цялата работа… достатъчно е силното желание на една жена, за да се ожени който и да е мъж. Дали е изнудване, дали просто той е готов да сбъдне всяко нейно желание… няма значение, важното е, че често се случва да натрапваме на някого собствените си желания, нали сме жени :) . Идеята беше, че мъжът рядко решава да се ожени, по-скоро му се налага и не го обсъжда с жената, защото живее с мисълта, че тя така или иначе иска да се жени и той няма какво друго да напарви, освен да се примири и да поеме този „ангажимент“. Прав е Радо – разводът става най-лесното нещо на света, бракът все повече се обезмисля.
    Цялата публикация всъщност е за това, че мъжете не се усещат, че трябва да се обиждат от женското желаине за брак, жените – от мъжкото желание да закрилят и/или притежават половинката/половинките си.
    За последното изречение… ясно е, че никоя от нас не иска да се жени с ясното намерение така да обиди мъжлето или нещо такова, просто така се получава. Нали пътят за Ада бил пълен с добри намерения. Накрая се съди по резултата.
    Вили, разбираш ти, ма си виновна=жена, излъгала мъж и си траеш. Е, признавам, че някои мъже наистина си искат и не познавам твоя, ма как да не се заяде човек… :)

  35. Жени казва:

    Стана още по-сложно (сложно е и, защото вече е края на работния ден и на мен мислите ми се движат два пъти по-бавно) … Май съм споменавала вече, че аз по-скоро имам мъжкото виждане за брака, за това може би и не успяваме да се разберем по темата…

  36. Радо казва:

    И какъв е изводът? Мъжете и жените имат вродени, неволеви… нагони да кажем, но за хилядолетия са свикнали да се толерират и приемат едни други, дори да са щастливи на пук на всичко това.
    Всичко това до 11.9 2008, когато е публикуван съдбоносният пост на Светлина Витанова, целящ да преобърне цялата тая химера с краката нагоре за доброто на човечеството. Аз предлагам да я принтим и да я заковем на вратата на някой обреден дом, модърн дей Мартин Лутер такъв, диверсантин неден :)

  37. Графът казва:

    Вярно, тапията не може да въздейства на любовните отношения. Тя е само декларация за дългосрочни намерения. И гаранция, че евентуалният им провал ще стане по сериозни причини, а не заради махмурлук.
    Не става ясно защо противниците на „тапията“ са против. „Не ни трябва“ казвате. :) Защо, за да бъде съвсем лесно „довиждането“ ли? Което ще рече, че е предвидено в „разгара на любовта“…
    Колкото до децата…гледате ли вечер „малкия коментар“ по БТВ? Нямам да се изненадам на въпрос „Кой е бащата ти“ някое хлапе да отговори „Квартирантът, който живее у нас“… :D

  38. deni4ero казва:

    @ Радо, с тва брауново движение ме изгуби
    @ Светлина, ти ме довърши съвсем …
    и кво се правя и аз, че разбирам, и аз като vilford съм омъжена и не ги разбирам тия работи :P

  39. xxx xx казва:

    @Графът:
    Самата необходимост от тапия много често е следствие от неблагоразумно поведение, причинено от изконсумирани големи количества алкохол, нежели следствие от сериозни причини. :)

    А ти какво предвиждаш в разгара на любовта с тапията?

    А за детето от бТВ – не е проблем. Повече бих се притеснил, ако на следващия въпрос, „A kоя е майка ти?“, отговори: „Чичо Гошо“.

  40. Svetlina казва:

    Няма да се притесняваш, това също ще стане :)
    Ехх как ми се догледа „Джуниъъъъъъъъъър“…

  41. xxx xx казва:

    Жени се тогаз за кака Пепа.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s