Бури, небеса, аз

А, нищо, нищо, просто ме мързи да уча, огладнях от което, поръчах си храна на адрес, чаках и я чакам, та си запълвам времето с картинки. МИли мои, минимои, представям ви снощната буря, Светлина-буря, небето, такова каквото трябва да бъде и което Малкият принц надали е виждал преди да дойде на Земята.

За начало – моето произведение на изкуството, което ида да ме похвали как снощи съм била на летището – най-голямото празно пространство в града и ме е хванала първата есенна буря, как са ме возили по пътя и съм гледала хоризонталните светкавици, как после тичах между големите капки, как от бурен (буря+ен) кеф се напъхах в един магазин и пазарувах, пазарувах, пазарувах.

/*неделя, 4 и нещо следобед, бе не става, бе, не ще и не ще да се сложи тая картинка, ще пробвам по-късно пак, по едно време се виждаше, ама само за малко :( */

После ще ви покажа как всъщност трябваше да се получи картинката ;)

Сега остана само да ви се хваля какво друго намерих, докато я търсех тая картинка ;) О, храната ми дойде, излязох до дворната врата, мокро пате съм, но още обичам бурите :)

Олелееееееееееее или на бургаски „олиииииииииииииии“, забравих да кажа, че под прозореца в новото ми вкъщи има здравец и мога да си се надвесвам и да си мирииииииииша, особено пък като вали…

А това е синьото небе, което опитвах да обясня на Радо:

Дайте да минавам на снимките, че ще ми изстине свинското…

<

<a

Ей това се спря на десктопа ми и не ще да се махне:

Е, от блога ще се махне всяка снимка, чийто собственик ме помоли мило.

А, ад не забравя и че намерих и това :)

Айде, до нови срещи, жалко че свинското повече няма ни да го видите, ни да го чуете ;)

–––––––––––––––––––

Изобщо не ми се спи, май ще е учебна вечер, драги ми плюшен тигъре без име.

---