Разхвърлям

И ми е едно такова есенно… Духа вятър и почвам и аз да духам. И главата ми е напълно есенна. Мислите ми ту са зелени, ту пожълтяват, ту се сбръчкват и с нос докосват петичките си. Някои от тях проговориха и английски.

Аз съм на тли и никога не казвам „спли“. Така и сега. Ще си пиша и мисля и ще хвърлям по стените всичко, което видя. Да – днес заповядвам на блога си, поскоро на тая публикация да бъде стена, стая със стени – ще закачам работи из нея, ще замервам, ще рисувам на пода, ще правя неща, за които още и спунковете нямат думи…

Ще се засилвам, ще скачам върху купчината листа, ще ги хвърлям нагоре и ще се опитвам да ги гушкам, докато падат. Ще си наредя пътечка от жълти и червени и ще стъпвам по тях на пръсти, като змийче ще се вия из цялата стая, че и малко по стената вляво. Всичките, всичките мисли ще изсипя и после хоп – една по една ще ги лапвам и ще правя големи балони като от дъвка с вкус на ягодки и череши.

И Божката толкова е пораснаааааал. Вече е истински голям човек с характер и глава, която не пада от врата си. А на мен ми е така щастливо. Сутрините ми са два вида – през едните ходя пеша и се пуля да запомня какви цветове е планината и от какво са направени облачетата, а през другите спинкам в таксито на път за вкъщи и после се сгушвам разтреперана в голямото легло. Носът ми все си стои студен и красив, усещам и как скоро ще търся мед, за да си намажа устните, ушите, косато и всички прилежащи части на света, намиращи се в радиус от сто метра от устата ми. И ми се пее. Вместо това не спирам да скачам. Нещо и пирони ми се забиват, ама К. ми е изял киселото мляко. Изобщо… искам да правя много неща. Особено да тичам из планината. Получава ми се. Ама после много смешно пуфтя. Все едно съм тичала из планината. Шашава работа!

И ми е и лилаво. Сещам се за „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл, където един герой плюеше семките от гроздето и те били образували елегантна дъга, пък той си мислел за това как от тях ще излезе асмичка… Аз пък не ги плюя. Правя си лозе вътре в мен. Там – до градинката с глухарчета, до герана с караконджула и баба му, малко по на север от гората с дървета полиглоти.

Сега се сещам, че за рождения си ден мога да си подаря нещо съвсем просот и красиво. Ще мина през втора употреба и ще си купя кукли, после ще накича главите по най-чепатата пръчка, която намеря, ще ги завържа с цветни панделки, ще накарам Радо да ми измисли поставка и после ще накарам Яна да ми купи шапки да така получената закачалка.  Почвам да съм все по-сигуран, че искам шапки. И определено искам да се пробвам тая зима да си направя елха от сняг или снежен човек-елха, да си я нарисувам с боички и да дебна как ще я третират трите кучета на хазяите. В тоя двор със сигурност се събира много сняг. А пък с повечко късмет и усърдие… може и да си направя пързалка от прозореца чааааак до пътеката. Май ще трябва да си купя още панталони. Истинска пързалка ще е. И ще свършва в онова вечнозеленото дръвче. Не знам какво е. Ама сигурно снегът няма да му навреди много. Не колкото аз с моята кльощава и секси фигура.

Искам на шперплатеното табло – онова, дет е на 46 градуса – да закача гламадна бележка, че тая седмица играх на скрабъл. На български. До три през нощта. И че ядох пиле с картофи на фурна. Спинка ли ми се вече? Ъ, май само съм гладна.

Верно. това среднощният глад е голяма работа. И трябва най-накрая да си купя стиропор. И два размера макетни ножчета. Между другото шефовете ни се опитват да учат български. Едната вече може да пише на кирилица, особено ако я няма буквата Щ, може да казва „ляво и дясно“ и „търска тшекия“. Много беше готино. Четеше си из гугъл и уикипедия азни статии за интересни места из София и заомна да сравнява българските и английските надписи. Много, много е добра.

Буден ли си? На мен ми се играе. Искам да се боря с някого. Да го бухна на леглото, да го разрошвам, да го гъделичкам, да стана още по-рошава и красива. Сестра ми май скоро няма да си играе с мен. Ама Антон вече има варварски меч. Обещала съм на Божката светлинен меч. На Яна каска не съм обещала.

Сърпрайз. Още съм тука. Имам чувството, че днес ще спя седнала. Може и на един крак. Няма значение, стига тоя път да е над 3 часа. И така ми е топло от печката и от мисълта, че утре за никъде няма да бързам.  Умирам от желание а довърша подаръка за  Радо, но почна ли го сега, ще спя в четвъртък.

Хах, как съм се подготвила за зимата… Имам книги, имам и книги, които са ми обещани, имам 7 вида чай, имам един следобед, спан мокричка и по хавлия и събуден на тъмничко и топличко с Роксет. С. пък има цяла кутия грозде. От време – на време се присещам да звъня на разни хора. Ей така. Изобщо не очакват и всички сме щастливи едновременно.

Наистина е интересно човек да ме срещне тия дни. Бъбря, за да заспя. Спя, докато говоря. Разделила съм денонощието на 4 части и дните в седмицата са ми около 20. Купих си официална пола. Гледах филми. Рязах жълт кадастрон. Къпах се май. Много съм готина. В такси мога да се реша=вчесвам или да си дообувам платненките. А в леглото мога да си играя на ураганче. Изобщо не ми се спи в това голямото нещо самичка. Много е странно. Затова се извивам на кравайче и сама се гушкам.

Имам си сушилня и бамубкови бъркалки. И е крайно време да спя. Нищо че имах да хвърлям по стената още толкова много разпилени мисли. Има едни зараждащи се мои идеи за що е туй човек и свят, както и за това как всяка есен съм разлюбена, но противно на всякакви очаквани крилато-щастлива и килимо-летяща. Искам да гушкам. Да мачкам. Да се плезя. Искам бъбълмейкър. А имам толкова повече, отколкото искам. Днес се чувствам песен. И бях на книжарница.

––––––––––––––––––-

Земьо, дръж се, тая седмица пак няма да се спи – рожден ден до рожден ден, усмивка до усмивка за усмивката и първите цветни листа в живота на куп бебета, които не спират да хълцат, докато пиша публикация. Добре поне, че ме болят очите и няма да мога да гнапиша всичките тия простотии.

Advertisements

14 Коментари on “Разхвърлям”

  1. Lady Frost каза:

    [03:03:02] Lady Frost каза: ъъъъъъъъъъъъъъъъъ…. размера е чудовищен…

  2. Lady Frost каза:

    нали всички глухарчета са послединте за сезона? щото аз само такива приемам…

    мдам, разхубавяваме се, поумняваме… мдам, личи се че зимата иде…

  3. Svetlina каза:

    Време е за гуш-гуууууууууууш, както казваха добрите стари Телетъбиз :)

  4. Паро каза:

    Ееееее Светлина, къде ходиш :)
    По – интересно започващ текст не бях чел скоро “ И ми е едно такова есенно… Духа вятър и почвам и аз да духам. “ Добре, че не всички жени са като теб, да почват да духат само като дойде есента :)

  5. deni4ero каза:

    аз що си мисля, че ще изгърбиш Радо да бъде снежен човек?

  6. Жени каза:

    Светлинка, сериозно ме накара да си преосмисля отношението към есента :P

  7. vilford каза:

    Хехе, Джералд Даръл – отдавна не бях се сещала за неговите книги. И умната с рожденните дни!!! ;)

  8. æren каза:

    Тази есен напълно пре…цака отношението ми към иначе прекрасния сезон…

  9. Svetlina каза:

    15 часа сън от мен. Ей това е. Сега няма да мога да ида на рождения ден. Не мога да се свържа с Яна. Още ми се спи. Трябва да съм била много уморена. Оказа се, че всички сте били прави и тия две седмици съм карала наистина на батерии. Нищо, ще си почина и утре и гледайте как пак ще смая наш Аспарух. Ей, Паро, ти знаеш ли, че твой адаш е стнал съквартирант на Смешко? И изобщо знаеш ли, че не съм чула ена добра дума за някой Аспарух след първи век? Хехех, въпросът би трябвало да е къде се губиш ти… Леле, откога не те бях чувала!
    Радо по-става за дядо Коледа – само трябва да му оцветя брадата и да намеря червени дреши за оригиналното му коремче. Ванката, знам какво ти трябва, даже и знам къде го има – шоколад с карамел или шоколад с канела :))))

  10. æren каза:

    нe обичам карамел, само крем-карамел
    Еее, супер! *потуп-потуп*

  11. Deneb_50 каза:

    В тия есенни дни всеки според „НАСТРОЕНИЯ“-та си-Духа,плаче или прави нещо друго

    Златна есен в тъжен ден
    дъждът плаче за лятото,
    отминало заедно с мен.

    Менят се настроенията
    мои
    като цвят на есенни листа
    и вятърът ги носи на крилете
    свои
    между радост,щастие,тъга
    и ми говори нежно тихо,
    че лято пак ще има след
    пролетта

  12. Svetlina каза:

    Да кажеш на вятъра, че е весело и преди лятото :)
    Ако ти си весел, весело е :)
    Иване, не занм в кой блог още не съм писала, че ти трябва люкарство. Ако ти направя крем-крамел, ще се усмихнеш ли?

  13. Радо каза:

    Интересно как би изглеждал тоя пост написан на наспана глава :)

  14. Svetlina каза:

    Искаш ли да го напиша? Би било забавно.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s