Обещах да ги покажа, нищо че имат смисъл само за мен

Всъщност… Мога да разкажа историята. Смисълът е някъде отдолу. Май съм седнала върху него. Днес съм една…

Та… подарих си ги аз. Бях на Вършец и имах отнякъде пари. Не помня кога, как и защо. Само знам, че исках да ги дам на мама, ама тя ми каза да си купя нещо. Трябва малко да са били, щото си взех някакви гащи и с последните стотинки си купих чорапи. Оттогава са преживели много, особено в Студентски град, обаче продължавам да си ги обичам.

Краката. Те са ми два откак се помня. И винаги съм си ги обичала.

Бях четвърти клас, когато живеехме само с мама и маминка, а баща ми беше във Вършец. В пети той дойде да живее при нас, направиха ремонт и се прехвърлихме в другия апартамент. Зимата я изкарахме четиримата в една стая – аз и сестрата на разтегаеми диванчета, а мама и тати – на големия античен диван. От толко радост първите нощи не можех изобщо да спя. Преструвах се обаче, че не исках да перча на другите. Обичам ги. Ама ме усетиха и тогава мама въведе старата традиция за играене на тъмно. От най-малки сме свикнати на такива неща. Вкъщи се играе на асоциации, крави и бикове, градове и села, решават се кръстословици, помня как с Вики обесихме тати на бесеница, щото намислената дума беше „чорапогастник“… А на тъмно играехме на растения, животни, имена… Като пораснахме, си го направихме и сложно – трябваше новото да почва с последната буква на предното. Измислихме и нова игра – намисляш си общ познат, другите ти задават 10 да/не въпроса и трябва да го познаят. Аз през цялото време лежах с крака високо вирнати на стената и играех ли играех. Усещах как един по един заспиват и накрая оставахме само аз и камината да си намигаме. Приказка.

И ми е едно…

––––––––––––––––––-

С. днес довеед вкъщи една колежка, дето уж само приятели бяха и ходеха час по-рано на работа, за да си говорят и пишат молби всяка седмица, за да може да са една и съща смяна… Е, като слизах до тоалетна, ги видях заспали на единичното легло – стърчеше гола момичешка ръка. Ъ, беше към девет вечерта. Само отбелязввам.


Advertisements

20 Коментари on “Обещах да ги покажа, нищо че имат смисъл само за мен”

  1. deni4ero каза:

    ех, клюкарче малкоооо

  2. Svetlina каза:

    Като стана голяма, как ще ми викаш?

  3. Светла каза:

    И в къщи тия игри бяха оборотни :)
    Сетих се две години живеехме в гараж. Супер яко! Без прозорци.
    Аз спях на едно бюро. А майка и татко, за да си разнообразяват от семейни скандали гледаха в предверието буби и ги хранех с черничеви листа.
    Много яки чорапи, ако ти изчеазнат, няма да е изключено да имам пръст в тая работа :)
    Няколко пъти ми се е случвало да си мисля, че имам халюцинации, но по странен начин, в последствие се оказва, че съм в ред :)

  4. Svetlina каза:

    Светле, като видях, че си коментирала, първо си помислих, че ще кажеш нещо за кръгчетата и ала-бала…
    Не си в ред. Това ти харесвам. Я разкажи още за бюрото.
    Елфе, изкуство, изкуство!

  5. Жени каза:

    Вирнати крака на стената- класика :)

  6. Светла каза:

    Кви кръгчета бе жена?!
    Аз виждам звездички. Друго си е да има ръбчета, където да си почешеш пръстчето.
    Не ме излагай с тия кръгчета, че аз не мога да помня, чак толкова дълго :)))))))))

  7. vilford каза:

    А сега изброй имената на балетните позиции, които си заела. :P

  8. Le_Grand_Elf каза:

    Тез пък като са се размрънкали :P
    1985 година – режим на тока, зимата, ваш ви Елф малък, де да знам колко малък, месец ли, два ли, три ли…

    Всички (5 членно семейство, баща, майка, брат, сестра и аз) в една стая. Взаимно топлене! Четири човека на разпънатия голям диван, моя милост в коша, увит масивно, върху масата, в центъра на хола!

    А гък, а са ме пернали! Мълчиш и се грееш :)

    Ногу, ногу хубави спомени :P

  9. Svetlina каза:

    Ихаааааа!

    ПП: Светле, онова за Бердяев и времето… тетрадката е в мен, направо да вземем да се видим и да ти я дам ;)

  10. UZUMAKI каза:

    Хаха, мен пък веднъж ме обесиха на „гюведже“, баси нечестниците! :)

  11. вили каза:

    EЙ, Светлинке чорапите ти са върха!!! И какви красиви звезди! Сещам се за една песен. Оранжево морето, оранжево небето, оранжеви чорапи, оранжево звездят.
    Леле какви спомени!!

  12. Le_Grand_Elf каза:

    Айдееееееееее, Вили пак се отпусна с това оранжево небе, хахахах :)))))))))

  13. Svetlina каза:

    Ти остави, ми и С. се отпусна. Пак доведе колежката…

  14. sironojka каза:

    Тактиката със самоподаряването е много резонна, … така де – плодотворна :D спомням си, преди 2 години ли беше, в Бургас си харесах мноо яка плюшена крава с моо голямо виме :D И Ванку ми вика „купи си я бе! и после ще си я подариш :) “ … тряабваше да го послушам;
    Както и да е; аз сега искам да си намеря ей такива чорапи, ама шарени на раета .. може и на лалета :D Иначе в последно време все си подарявам това – онова, ама не са много за снимане (корсет, .. прашки .. такива работи :D ).

  15. 6efa каза:

    super sa si za snimane
    v plovdiv ima 4orapoteka
    a v sf… ima ein magazin v bazar Pasaj – dupkata pod NDK

  16. deni4ero каза:

    шефа ми взе думите от устата – в пловдив имаме чудно хубав магазин за чорапи, пълен с чорапи на райета

  17. sironojka каза:

    то вчера един приятел ме зарибявaаше да ходим в Плодив на Plazma, че аджеба да я видим :D … явно това е знак! я кажете ядреса на тоя магазин, та като отида някой ден да си купя чорапки (happy) :P

  18. Svetlina каза:

    Хихихи – ми отивай де, какво чакаш :)
    Маман, а чорапите с пръсти от там ли си взе?


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s