12 кила емоции

Аз като ви разправям, че ме е хванала носталгия. И липса на семейство наблизо.

Взе да застудява и с мама проведохме дъълги разговори за това кога, как и какво да ми прати. Знаех, че ще й достави удоволствие да ми зашие зимната пижама и морковеното поло. Знам, че й харесва да ми е полезна. На мен пък ми харесва нощем да се сгушвам в нещо, което е от нея. Всичките ми пижами са ми подарък от мама. И морковеното поло. Леле как не го исках! Каза, че е приготвила всичко, след два дни каза, че е направила колетите, ама чакала тати да ги опакова.

В нашето семейство от край време се пращат колети и това се е превърнало в нещо много важно – средно между таен занаят, който се предава на поколенията и изкуство на бита. Днес толкова много чаках да спре дъжда, за да ида да си ги взема от пощата. Половин час преди края на работното им време небето се успокои и припнах, почти необлечена, без телефон… Връщах се за ключове. Часове преди това си бях заредила из джобовете разни лични карти, парички за магазинаж… Имах и план да си напазарувам за мързеливо кюфте, обаче като видях почерка на мама върху амбалажната хартия… забравих всичко. Пожелах най-хубавата вечер на пощаджийката и хукнах да се прибирам в новото вкъщи.

По пътя милион пъти спирах, скъса се едната върва, прокапа, намокриха се колетчетата, прегръщах ги… 12 кила!!! А уж само „дрешките, дето ми каза и две бурканчета“. Прибирам се с мокри крачоли, внимателно занасям колетите горе и ги оставям по средата да стаята. Гледам, гледам, пък взех че ги разкъсах.

Ей така! С размах! Първо тежкия, че да видя колко повече от две бурканчета има в него. Вадя едно по едно и се хиля. Увила ги моля ви се в парцалчета от любимото ми детско чаршафче и вестници „Трета възраст“ :) . Първа находка гъби.

– Да ти сложа ли и гъби?

– А, не, мерси. Не обичам да ги готвя.

Втора – поръчаните джанки. Ама грамаден буркан, все едно аз мога да изям кило киселаж. Е, мога, ама друго й бях казала ;) После набарах и бурканч лютеница. Не е домашна. Нещо баща ми не може да отгледа достатъчно количество домати, така че тая е купешка от ония грамадните кофи, ма мама я заварява в малки бурканчета. „Петел“ е това. Вкъщи аз подреждам мазето и така да ги мразя точно тия. Хич никъде не могат да се сложат. Ужасна форма! Ей за това няма как да й се разсърдя. Домати и лютеница… сигурно това е 58% от храната, която изобщо някога съм погълнала. После набарах другата си поръчка туршия от моркови. За т`ва нещо песен трябва да се напише! Следва грамаааааааден буркан манджичка.

– Имам манджа – домати с пипер. Искаш ли?

– Може, ама малко бурканче – няма да храня и децата.

Напипвам нещо малко, развивам и хоп – сладко от ягоди. Мама го прави перфектно – смесва питомни и горски ягодки и ги оставя почти цели :D Страшно е! После за разнообразие откривам още една грамада манджичка – тип втори. Чудо е с тая мойта мама! Последно се въргаля малко бурканченце във вестник, парцалче и торбичка. Отварям и хоп – ново двайсе :) Любимото ми сладко от портокалови кори, ама нещо в кофти цвят ми се вижда. Нареждам на лавицата всичките консерви в реда на издваждане и не знам да се кефя ли или да рева от яд, че за тия неща съм се гърбила и сърцето ми би учестено толко време.

Грабвам ножицата и аха да отворя втория колет и се усещам. Седнала съм си на краката като някое бебе. Винаги така сядам, като отварям колети. И се разревах. Като прасе се разревах. Ей така от нищото. Парченце вкъщи идва в новото ми вкъщи. Разкъсах хартията и о чудо! Беше обърнат точно наобратно колетът. Ясно. Мама и тати редовно го правят тоя номер. Продължих да рева на всяко нещо, което вадех.

  • най-отгоре уплътнение, за да не се мокри – много се смях – това сепциално ми е от обувките за абитуриентската :)
  • малката електрическа грейка-възглавничка. Като малки ни беше забранено да я пипаме. Предната есен беше при мен в Студентски град, обаче не събрах кураж да я ползвам. Страшно си е – да спиш с нещо забранено. В калъфката бяха пъхнати купони за храна – имам специално упътване къде да ги търся, аам не бях предупредена, че ще са в оная красива картичка, дет е по-стара от мен. Апликирана картичка. Не знам кй я е правил. Ама стои вкъщи откак се помня и от преди това.
  • бялата блузка, дето с мама купихме след дълго обмисляне, щото струваше почти колкото якето ми, а на първа пералня маминка решила, че сивата щампа е мръсно и почти я изтъркала. После аз нещо я бях изцапала и беше прибрана при мама да прави опити да я спасява. Е, успяла е. Знам, че цяла нощ е чакала да изсъхне и да я прибере в кашона.
  • Много хубавата патешко жълта блуза, която боядисах на розови облачета и много ме ебше яд. Мама явно не ги е видяла и пак ми я е пратила. Познайте с какво ще спя довечера. Добре де – утре сутринта след нощната смяна.
  • Цяла торбичка чорапи и шапки (- Тука има някакви чорапи. Искаш ли ги? – Ми не, да си има и там, ще ми потрябват, като си дойда.) Да, ама не – всичките ми е пратила. Чак ме хвана яд, че цял ден пера чорапи. Верно – сушилнята половината е с жълти чорапи, другата половина е с жълти дрехи.
  • останалото са куп дрехи, включително морковеното поло и пижамата. Ама аз пак си плачех. Като почна и не мога да спра. Шашава история.

Тъкмо наредих всичко в спретнато кръгче на килима и мама ми звънна. Да ми каже как да наготвя гъбите и че онова било сладко от портокалови кори и смокини. Решила, че непременно трябва да се науча да ям смокини и че като ми развали любимото сладко, може да стане номерът. Карай. Важното е, че не можа да ме хване да плача. Мисля след три седмици да си ида. Не съмо съм се затъжила, ми и чак тогава ще мога да ида. Пък и чия мама има рожден ден? :)  :)  :) Моятааааааааа :)  :)  :)

И те така. Сега отивам да си пренареждам всичкия багаж, че само любимата ми блуза-пате ми заема половината шкаф. Това е – в новото вкъщи вече замирисва на зима. А какво хубаво ми става, като видя стройните редички кутии чай…

––––––––––––––––––-

Още съм болна. Точно като снощи. Изобщо не знам как бих се върнала от пощата и с празни ръце. Идея си нямам как по дяволите успях днес да оцелея. Обаче имам силното желание да се оправя. И ще!!!

Advertisements

11 Коментари on “12 кила емоции”

  1. Жени каза:

    Какви емоции, какво чудо и на мен ги прехвърли чак (подсмрък)
    И аз днес получих багаж от вкъщи, ама не в колет, а тати ми го донесе… и още мириша на него…
    Ех, това вкъщиии…..

  2. Svetlina каза:

    Като се омажем целите с лютеница, ще ни мине :)

  3. æren каза:

    Колко свиит… липсват ми летата, в които правехме зимнини насело с баба и вуйна ;(

  4. Svetlina каза:

    Четох за някой, дет си правил кисело зеле в кофа в Студентски град, ама не помня кой беше. Идеално го разбирам.

  5. Lady Frost каза:

    ако не искаш смокините, дай ми ги… моооооляяяяя! това ми е най-най-любимото сладко… подробности: друг път, туй си е твоята носталгия, не моята…

  6. deni4ero каза:

    мило мое самотно дете

  7. вили каза:

    Мила мамо, колко си добричка и бъди здрава, за да ми пращаш нови колетчета!
    Щастлива си, Светлина!!! Самотата е начин да разбереш какво е щастието. ;)

  8. vilford каза:

    Oх, защо ли ми звучат толкова познато тези разговори?!?! :)

  9. 6efa каза:

    Nqkoi da kaje ne6to i za ba6tite molq!

  10. Niili каза:

    целувам те, светличе! :-d :-D :-D

  11. Svetlina каза:

    Главнобуквам те, Нийли :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s