Рабо- и роботохолици

1. Той.

Тия дни му разправям, че е станал ужасен. Станал е нервен, станал е опърничав, понякога досаден. И му натъртих, че това ми харесва. Харесва ми как вече скача да защитава себе си, идеите си, мечтите си. Вече не е човекът, който изучаваше изкуствения интелект и иска да програмира сто нови неща едновременно. Станал е човек. И той скача да ми се дразни и нерви и да пише удивителни. Как така моят най-искрен комплимент стана обиден?! Много добре знае, че бях влюбена в него, докато си беше предишното роботче! Знае, че само него съм запознавала с родителите си. Знае колко време ми трябваше след раздялата, докато реша, че искам да се видим отново. А сега се цупи. Какво толкова лошо има в това да си открит с хората и когато са ужасни, да им го казваш?! На него му харесва да е такъв, на мен ми харесва да е такъв, ама защо не иска да го чува? Сбъркани хора.

Забавно беше. Аз му обяснявам, че е взел да пише с удивителни и даже да казва „да бе“, той ми казва, че няма такова нещо и ми го казва с удивителен :) Деца :)

2. Тя.

Колежка. Тихичка и кротичка. Моите (че и на всички други колеги) записки са кратки, пълни със съкращеия, никъде нямат главни букви. Тя пише цели изречения, носи чорапогащник и не си взема полагаемата почивка, защото имало работа. Бе торабота ще има и утре, не го превръщай в свой личен проблем. Може ли чак толкова да се впряга? По правило имаш ли повече от 6 неща за вършене, викаш за помощ. Моите станаха десет и си потърсих нужната подкрепа и тя ми направи забележка, защото видиш ли тя имала много повече от мен. А че като не се обажда, аз какво съм виновна? Или трябва и аз да стана работохолик? То не стига, че съм си взела за домашно да правя едно нещо, ми и да се правя на жертва и да върша чуждата работа! Айде де!

3. Те.

След нощна смяна не се прибрал вкъщи, а ходил у началник смените да им готви мусака, там спал на дивана час и нещо и се връща за втора смяна. Друга им прави купони вкъщи. Трета ги развежда из дискотеките. Един го ползват за секретар – обаждали му се да обясни на една сервитьорка, че искат лъжици. Мен един ме накара да му нося ядки, за да ме пусне да направя изненада за рождения ден на мама. Е, добре де, защо им се връзват? Даже май не им се вързват, а сами си предлагат подмазваческите услуги. Толкова ли им харесва да превръщат работата си в живот??? А живеенето професия ли е? И там ли спазват правила? Затова ли толкова държат да идват в осем сутринта гримирани и да казват „Добро утро“ на чистачката? Друго нищо не си говорят с нея, ама ако трябва от 20 крачки ще й извикат едно „Добро утро“, да се знае, че са съвестни работници/хора/живеещи.

Тоя свят се е побъркал. Или пък аз. Ама в книжката четох, че аз мога да се нарека „наблюдател“, съответно светът, какъвто го виждам, представлява една реална реалност и тя е единствената истинска. Ако смениш наблюдателя, реалността ставала друга. Моля сменете ме. Явно не ставам за нищо.

––––––––––––––––––––-

А защо съм будна в 3:34???

Advertisements

3 Коментари on “Рабо- и роботохолици”

  1. Lady Frost каза:

    welcome to the real world!

    Макар че истинския свят в „Матрицата“ ми беше къде по-интересен и приятен, от тоя наш истински свят… Тайничко се надявамвсе пак да сме в Матрицата…

  2. вили каза:

    Щото си Светлина!!! Затова си будна в този ранен час и в това побъркано общество. ;)

  3. 6efa каза:

    i sega, i sega :D


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s