Как правят някои

Аз. Не някои. А аз. Аз съм този, който трябва да е по средата на моя живот. И аз съм този, който е и ще бъде.

Та идеята е, че аз съм решила, че приятелството е свързано с куп компромиси. Не мисля, че трябва да натяквам на приятелите си, че видиш ли преди 15 минути са ме наранили. Както очаквам подобно нещо от другата страна. И това е, което и правя. Цикълът на приятелствата при мен е правене на компромиси помежду хиляди хубави моменти, а ако приживе стигнем до момента с последната капка, просто прeкратявам всичко. Една единствена малка капка стига. Явно аз съм единственият човек, който живее на този принцип. Как само на мен ми е хрумнало, че човек трябва да е мил с всички, да се старае да разбира и опрощава поне гафовете на приятелите си и че само в крайни случаи трябва да обижда? На това отгоре имам и ужасния навик да съм откровена до болка за големите неща. Няма да ти кажа, че новите ти обувки са отвратителни, обаче сто процента ще ти кажа, ако се държиш грубо с баджанак си.

Advertisements

13 Коментари on “Как правят някои”

  1. æren каза:

    Потрисащо е поставянето на този пост под този етикет…

  2. Явор каза:

    Здравей, Светлина,
    Тази статия е пълен антипод на светлината и виталността, която по подразбиране би трябвало да струи от словото ти…
    Или е пак някой опит да сплашиш човечеството ;)
    Без да коментирам повече, ще ти предложа един филм, който да изгледаш и отново да кажеш, какво е хубаво и какво не да правиш… ;)
    Филма се казва „The Secret“.
    http://www.imdb.com/title/tt0846789/ – това е адресът му в IMDB;
    http://www.kolibka.com/search.php?page=2&orderby=moviedate&q=the%20secret – това е адресът, от който можеш да го изтеглиш, саедно със субтитрите.
    Ще видиш много филми, но заглавието е само „The Secret“
    Ако не можеш да го изтеглиш оттам (последния път имаше проблеми с достъпа), пробвай с някой от торент тракерите.
    Аз скоро го гледах (преди един час ;)) и съм запленен, зашеметен, объркан и куп други работи, дето и аз не ги знам и само знам, че трябва да го препоръчам на много други хора…
    Сега почвам да гледам един друг подобен филм. После може и него да ти препоръчам. ;)
    Аере тон севе!

  3. 6efa каза:

    :D mi to drugi etiketi nqma. neseriozno e da se slagat drugi. ili pone nerealno.

  4. вили каза:

    Леле, ти си нещо сърдита и някой май ще си изпати…. Иначе съм съгласна с разсъжденията ти, а етикета лиготии си е на място, но като вземем в предвид, че на шега най-лесно се казват някои тъжни истини. ;) Но дали е така? ;)

  5. Svetlina каза:

    Ех, деца, и вие ли не сте съгласни с мен? Нали не мислите, че за всяко малко нещенце аз трябва да си казвам и да карам приятелите си да се замислят дали пък не трябва да се променят? Тая седмица падна главата на още едно мое приятелство. Още един човек влиза в списъка на хората, които съм позволила да ме наранят. Единствената причина да не говоря с някого, да не искам, да не заслужава/м да говоря с някого е да съм мислела, че разбирам и съм разбрана, а изведнъж да излезе, че отсреща си нямат и бегла идея коя е Светлина. От какво се обижда. Защо плаче. Защо не спи. Кога й се крещи.
    Знаете ли… нарекоха ме злобна, защото съм събрала силите дълго време да правя компромиси, вместо да застана и да изредя нещата, които не ми харесват. Това означава ли, че отсреща никога никакъв компромис не е направен? Имате ли представа какво е да се присмиват на почти всяко твое желание? Това било хипарско, онова налудничаво, третото наивно или детско… Ама всичко това съм аз, бре. Ок, не разбираш какво е да ти се рисува до побъркване или желанието ми да си търся още един кръг отношения извън работата и приятелите, обичам те, прощавам ти неразбирането. И ставам злобна, така ли?
    Иване, лиготиите наистина са ми единствена категория. Мисля, че един-два пъти се е случвало публикация да не е под никакъв етикет, всичко останало заслужава, защото е само мое, обикновено засяга мен, мои чувства, мечти, идейки, споделки. И не виждам защо хората да идват тук и да си мислят, че се имам за голяма работа и че искам да пропагандирам нещо. Аз просто говоря. Това беше най-добрият начин, който ми хрумна. Трябва още на първата минута да се знае, че говоря само от свое име. Някога по философия ни учеха, че философите не казвали „аз“, а говорели от името на човечеството. Е, аз не съм философ.
    Яворе, тоя филм и аз бих го гледала, но компито ми още е девствено откъм тегленето на такива работи. Не чувствам нужда да гледам филми сама, а като съм с други, рядко е проблем да ги накарам те да извършат престъплението. И музика не тегля. Сега си вдигнете ченетата и прочетете пак. Аз свалям само картинки.
    Иначе не знам какво да ти кажа. Не знам дали трябва да ти се оправдавам. Е, мога да се извиня за това, че коменатрът беше попаднал в спама, още не знам защо. Чудя се кога и ти успя да си изградиш някакво мнение за мен, че и да очакваш да продължа да му пасвам. И днес мога да застана зад всеки ред от публикацията. А злоба наистина няма. Малко ме е яд, че съм сглупила и пак съм избрала грешен приятел, но чак пък войни и земетръси няма. Същата съм си. Може би не съм светла и витална, ама това не е защото съм се променила, а защото аз съм си аз.
    Та за филма… ще видим кого ще изнудя да го дръпне и кога ще имам време да го видя. Утре след нощната хващам раницата и отивам на курс по рисуване, после право на гарата. Мама има рожден ден и ще я изненадам :)
    Знаеш ли… аз пък ще ти метна линк за един друг ;)
    http://www.sweetnovember.net/index_flash.html
    Айде, време е да свършвам тоя коментар, пъти по-дълъг от публикацията :)

  6. Lady Frost каза:

    ак ли врамките слагат бе жена… ех…

  7. Lady Frost каза:

    опааа… пак ли в рамки те слагат бе жена…

  8. Svetlina каза:

    Нали го знаеш оня спам из целия нет за приказката за измеренията – дето имало един свят от линии, един от обемни фигури, един с време и как един от свят с по-малко измерения отива в другия…
    та и аз се зачудвам вече… рамки се слагат на някой, който има само две измерения, а на тия с три – клетка, аз имам повече и не мисля, че някой някога ще успее да ме ограничи напълно. То аз самата не мога да си наложа понякога някои неща. Примерно да казвам „не“.

  9. Lady Frost каза:

    :) нито пък е нужно да си налагаш неща, които са ти противоестествени… :)

  10. Явор каза:

    Уважаема, Светлина Витанова,
    Моля, най-сърдечно, да бъда извинен за думите си, ако те са ти причинили някакъв (какъвто и да е) душевен дискомфорт. Аз не съм си изградил (все още) мнение за теб и по абсолютно никакъв начин не очаквам ти да пасваш на каквото и да е. За думите и досегашното ми отношение (точно до ей този ред ;) ) към С. Витанова, мога преспокойно да си измия ръцете с безотговорно разсъждаващото и все още живуркащо от време на време на свобода, мое първосигнално мислене…
    Първосигнално, я! Както един ден си търся инфо с моя верен помощник – чичо Гугъл – на тема, която вкл. ключова дума „светлина“, и съвсем (НЕ)случайно попаднах на поста на едно момиче на име Светлина (не помня точно коя статия беше). Много ми хареса; после още няколко поста – и те ми допаднаха. А дотогава си мислех, че Светлина е само артистичния ти псевдоним. Нямаш представа какво беше учудването ми, като разбрах, че това е истинското ти име. Уаууу – момиче, което се казва Светлина и от думите (по-скоро – вълшебна игра на комбинирани букви; или още по-просто – дар-слово) й, наредени по дисплея, стотици лъчи Светлина се опитват да докопат темерутски гледащото задклавиатурно устройство (в случая аз) и да изкопчат всячески поне една слънчева усмивка от тъпата му физиономия (на устройството де ;) )!!! Учудването ми беше още по-голямо (разбирай – очите ми станаха на още по-големи понички), когато разбрах, че не само се казваш Светлина, но и носиш фамилия Витанова!?! Ееее, не (тук ми падна ченето)! Това беше върхът на айсберга! Момиче с име Светлина Витанова, което ръси навсякъде светлина (туй последното е оттогава прочетените постове) – това звучи твърде нереалистично, казах си. Но след кратко проучване на обстановката и обследване на предметната област, разбрах – истина е! Това – последното – звучи много смахнато написано, ама то си е от задклавиатурното… нали ;) И тогава си казах: „Това момиче е пратено тук от небесните сили (от началството: Арх. Михаил, Арх. Гавраил и т.н.), за да дава на черногледите и малодушните, на тънещите в мрак хорица, поне искрица светлина и късченце надежда за избавление от тежката завивка на мрака.“ – разбира се, това е само и единствено заключение на моето (дишай; не дишай) пъвосигнално мислене! (Ето, ето, пак си измих ръцете с него) И това – досега. А оттук-нататък… (тук не зная какво да кажа, затова го оставям, като недомлъвка) Разбира се ПМ (така го съкращавам това, дето не трябва много, много да диша) бе подхранено и от галерията ти със снимки (не помня къде беше точно). Бях видял една снимка – как се радваш на една ягодка – и това ми напомни за моята разходка до Шумен, в стария град; Тогава бях предприел еднодневно пътуване (до града, който не е тих) с цел събиране на печати от туристически обекти. И разбира се бах без каквито и да е хранителни и твърде малко финансови средства и провизии. Та, при разглеждането на крепостта, си намерих едно храсталаче с диви ягоди – малки (мъничко по-големи от калинка) и наситено червени. И поради причини от разбираемо естество (т.е. в корема ми настъпваше революция) бях принуден да заситя глада си с тях. Като изпусна факта, че бяха повече горчиви, отколкото вкусни, мога да кажа че това бе едно невероятно изживяване – да ядеш дива ягодка; не от къра, където се сеят много, не от магазина, а от диво място. И си викам, че не може човек, който се радва на малки ягодки, и има име С.В., и… нали там, думите и буквите, да не излъчва само светлина и виталност. И то пак… ПМ (аааа, а шамари; пак си измих ръцете с него).
    Ама оттук-нататък, ще му запуша учите, ще му залепя тиксо на устата и ще му вържа кърпа на очите, за да не се обажда много, щото само неприятности ми навлича. За мен отдавна НЕ съществува понятието НОРМА. (А като ги комбинираш и става НЕНОРМА/лен – род едногодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти от семейство Ленови/ ;) )
    Светлина, никога не позволявай, който и да е, да ти налага някакви норми. Винаги с гръм и трясък троши оковите и рамките на човешките норми и обществената парадигма и давай свобода на воялта си; показвай коя е Светлина Витанова, защото светът има нужда от хора, които да му покажат вкуса на свободата и светлината.

    Best regards,
    Явор

  11. Svetlina каза:

    Каква е играта с Витанова? Да не би и ти да се хилиш всеки път, когато видиш черния учебник по математика на Витанов? Хихи, тоз коментар е готин, разрешавам да ми го принтираш на чаршаф и да ми го подариш за рождения ден :) Колкото до ПМ…щом е то, може. Простено/позволено му е веднъж седмично да ми се радва ;) И кой е Явор?
    Не е честно един час преди работа така да ми дарзниш любопитството :)

  12. deni4ero каза:

    може би има предвид, че Витанова идва от виталност, бе, рошле

  13. 6efa каза:

    maliiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii

    mi koi da se seti, be? :D :D :D


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s