НАучен труд по най-ненаучимата тема :)

Имам да чистя, та ми дойде вдъхновение за писане :) Има няма вече месец ми стоят отворени три публикации, после станаха и четири и все не се захващам да им направя анализ. Ей на – снощи един батко ме запита за определение за „приятел“ и в този момент реших, че наистина трябва да си седна на д-то и да оправя цялата тая каша от намерения.

Изтърсила съм:

приятел… ама най-добър приятел е тоя, дето може всичко да ти каже, както и ти, и на тва отгоре и си го казвате и е плакал с/за теб и си умирате от кеф да мълчите заедно и обикновено знае къде си и какво ти се яде; по-малко добър приятел е такъв, дето искаш да виждаш всяка седмица, ама не знаеш защо, обикновен приятел ти е тоя, дето поздравяваш с удоволствие и дето не знае, че ти е чак толкова симпатичен, познат е тоя, дето знаеш къде срещаш от време-на време

Общо взето явно няколко минути преди два през нощта мозъчето ми продължава да работи правилно. Днес застанала пред боба и вилицата си мисля колко съм била права. И все пак…

Вижте примерно тука. Сребърнопланинецът е изброил качествата на истинските приятели. Защо така се разминават с моите? Дай да почна едно по едно:

1. Истинските приятели ни харесват такива, каквито сме и не се опитват да ни променят.

А аз не мисля така. Аз мисля, че ако някой изобщо има право да ми показва недостатъците и да се опитва да ме промени към добро, това сме само аз и най-добрите им приятели. Да, истинските ми приятели ме харесват и са ме прегръщали, когато съм била по-мръсна от коминочистач, да, милион пъти сме си мълчали, милион пъти и сме се карали (=спорили) и цупили, да – не винаги са били там за мен, да – и аз не винаги съм била там, обаче си остава това, че се обичаме. Не като сестринско/роднинско обичане, а осъзнато, премислено, прекарано няколко пъти през огън, няколко през студена вода и няколко под чука. Може би ще се съглася с твърдението, че истинските приятели не се опитват да ни променят тайно или насила. Защото те тайни нямат. О, аз не искам да си променям Яна :)

2. Истинските приятели зачитат нашите виждания и разбирания.

Хех, приятелите ми знаят моите виждания и разбиарния. Или поне тайно се надяам да е така. Зачитат… е, донякъде ;) Зачитат обаче чувствата ми. Винаги. Най-мил спомен ми е как след едно разбито сърце бях сама заключена в Средношколското общежитие и получавах редуващи се смс-и от Яна, мъж й и Дамян. Тогава се давех от рев едновременно защото бях останала без човек, на когото много държах и от кеф, че имам такива приятели. Ако някой от приятелите ми мисли нещо различно от мен и не ми го е казал, а след това разбера, вероятно ще изяде много голям бой. Откровеност е това, което очаквам от тях. Истинските приятели ТРЯБВА да са истинни.

3. Истинските приятели са готови да се притекат на помощ по всяко време.

О, те не само трябва да са готови. Те трябва и да са го правили. Поне веднъж някой трябва да ми е подал ръка в нужда, за да го призная за истински приятел. Разбира се, нещата трябва да са двустранни и да помагам и аз. И не заради някакво „трябва“ в сухо блогово определение на Жълтурчето, а от най-искрен вътрешно желание и потребност другият да е щастлив.

4. Приятелите дават повече, отколкото вземат.

Поне в моя случай приятелите ми не могат да смятат. Айде, с изключение на инженер Мицев, който смесва джина и тоника в молово съотношение :) Ако става въпрос за материални неща… винаги вадим калкулаторите и изчисляваме, за да сме сигурни, че нищо материално няма да остане между нас, особенно ония пет стотинки за слънчоглед. Ако си говорим за онея другите, цветните неща, емоциите, сигурността… ами не знам. Те не могат да се изчислят. Затова не се опитваме. Като се замисля… ако аз съм щастлива, когато приятелите ми са щастливи и те са щастливи, когато аз съм щастлива, значи всеки дава, колкото взема.

5. Приятелите вярват в нас и ни подкрепят.

О, да! Страхотно е чувството да се обадиш по телефона и да мрънкаш, че не си готов за изпит и Яна да ти се скара, че ако ти не се оправиш, просто другите нямат шанс! Работата на приятелите не е да те карат да се мислиш за всемогъщ, обаче е толкова хубаво, нали :) Ще се съглася с твърдението, ама леко изкривено: приятелите трябва да си вярват и да се подкрепят.

6. Приятелите са винаги позитивни.

Това много не го разбрах. Пише, че ни е приятно да сме до позитивни хора, затова истинските ни приятели били позитивните. Е, чичо Скрудж тогава с Русалката Ариел ли да е приятел? Аз си мисля, че краставите магарета отдалеч се надушват и че е хубаво да се събереш с някого, като теб, с някого дето можете да си говорите за всичко и дето мислите и чувствата ви скачат ако не в еднакви, то в паралелни плоскости. Последното доказателство беше как ми беше хубаво двете с Яна да си седим и да се самосъжаляваме и самообиждаме какви сме овце и как пак сме се доверили и раздали на грешни хора. Много прясна рана. И много поучителна. Може и да е егоистично, ама ако тогава Яна беше щастлива или я беше хванало друго някакво настроение, най-вероятно щях да постоя, постоя и да си млъкна. Понякога искам приятелите ми също да са нещастни. Те го знаят. Поне така се надявам. А първата усмивка заедно? През сълзи. Обща усмивка. Ей, слон! За тая година няма да плачем повече, нали?! При Ванката Майк Рам доуточнява, че приятелите са тези, които те карат да се чувстваш позитивно, влияят ти позитивно. Така може :)

Тук пък Графът е казал уж от своята камбанария, че чак от моята как се градят основи на приятелство. И как всеки го вижда по различен начин. И как понякога е чупливо. А на мен най ми хареса как го е разделил на етапи.По почина на Астилар ще кажа, че той е представил логеческата гледна точка, към която нямам какво да допълня, но мога да покажа емоционалната :) Силно се надявам всеки да се вгледа в хората около себе си и да може да види нещо, което поне малко се доближава до приятелство. Независимо в кой етап. Всеки си има своята прелест и различна тръпка. Всеки е незаменим. Човек може да е хикс щастлив, докато прави първоначалното проучване, хикс, докато гради приятелството, хикс, докато е слят. Просто ще е хикс по различни оси. Не знам. Страшно е хубаво. Особено първото откриване на някоя ос. Помня колко се бях стреснала, когато забелязах, че с Яна понякога няма какво да си кажем. Или колко се стряскаше тя, когато я видех отдалече и се затичвах с абсолютното намерение да я отнеса :D Графе, нали така, нали когато и да се счупи едно приятелство, не може да съжаляваме за времето, прекарано с този човек?! Ако не сме „кръшкали“, както Вие казвате, значи сме били истнски и сме били и приятели, и щастливи. А това, че другият е кръшкал, не значи, че аз не съм била приятел. И пак съм била щастлива. Леле, пак ще ми кажете, че съм хипи, ама много обичам да давам :)

Явно темата е голяма и важна, защото е докосната във всеки блог. Ето я и Вили:

в различните етапи от живота ни, са различни и приятелите. Е, някои остават през всички етапи, но дали те са истинските? Вероятно, да и ние най-добре знаем това. Приятелите ни помагат да помъдряваме, да трупаме житейски опит и ни учат да раздаваме любов, вяра, желание, щастие. Щастлив е този, който има не много имане, а много и истински приятели. Пожелавам ви го!

Само една мъничка забележчица – един истински приятел стига. За цял живот! Права е – приятелите ни учат на най-важното – да споделяме и да приемаме чуждата емоция за своя, учат ни понякога да пренебрегваме себе си, учат ни и как човешкото у нас е най-важното, онова топлото нещо, дето те кара да светиш, докато заедно си пиете чая. И за разлика от геометрията и стереометрията, това са неща, които веднъж преподадени, не могат да се забравят.

Интересен разбор е направила (може и да пише сп. Кенгуру 2008, обаче за мен това си остава текстът, който тя е подбрала) и мама Бу. Тя говори само за женския аспект на приятелството и за това как хиперсоциалните животни, наречени жени, не могат да съществуват без поне пет други :)

оптималният вариант е човек да има няколко различни по характер приятели, които не е нужно да се харесват или да общуват помежду си, но които да имат своята специална роля в живота му. Приятелките ни идват и си отиват, много вероятно е да се сменят в течение на годините, но основните изисквания си остават: като минимум имаме нужда от 5 жени, които да са до нас (и ние до тях).

Тя те познава още от…

Тука е малко сложно. Моето „още от“ е разпиляно из два града. Дали затова, дали по друга причина… нямам си такава приятелка. Вероятно само моята Вилинка :) Откак я запознах с нейния и той си я открадна в Стара Загора, само се чуавме по телефона. Вече година и половина не сме се виждали, обаче на последната ни среща беше толкова забавно. Сякаш няма нищо по-подходящо от такъв край на нашето приятелство – запознахме се на първи учебен ден в 4 клас и се разделихме на абитуриентския си бал. Сега продължаваме да трошим телефонни жици, обаче разговорите ни предимно са за това колко се радваме, че сме се чули, даване на отчети кой къде е и каква я е свършил (колко точно се е отдалечил вече от приятелството :( ) и правене на планове да се видим (досега нито един изпълнен :( ). Обаче Бу е права. Има някаква красота и в това. А и имам нужда от такова приятелство.

Личният ви консултант

Хехе, тука ще трябва да намърдам дебелата Яна :) Аз откога й разправям, че е енциклопидия! Напоследък съм си създала навика и да задавам странни или сложни въпроси изневиделица на разни хора из месинджърите. Много е интересно. Обаче държа да отбележа, че на Яна не винаги й е приятно да е енциклопедия. Вероятно това е защото човек има нужда да е първо приятел и после справочник, а някои го забравят. Признавам се за съгласена и по тая точка – бих била пъти по-нещастна без личен консултант :)

Ако ти потънат гемиите…

Денич, ни мъ бий :) Тука ще трябва теб да сложа :)

Съотборницата

Много ги обичам тия. И обичам навсякъде да си ги създавам. В училище имах едно Роси, наричах го „жена ми“ – бях сънувала как се женя за нея, никога не сме били суууууупер близки и все пак, когато лъжех възпитателите, че ще спя у съученичка, за да учим за контролно по физика, казвах нейното име; случвало се е да перем килим заедно; да не споменавам пък колко сме играли на белот :) Това е момичето, с което винаги правех нещо и винаги съм чувствала близко, но което така и не разбра цялата работа.Не й казах. Беше ни добре на това ниво. Не съм я виждала от юни май. Сега си имам други хора, които я заместват. Знам, че и с нея е така. Веднъж се засякохме на дискотека. Убедена съм, че моите приятели и нейните приятели никога няма да сатнат приятели. То и не трябва.

Непоклатимата

Янче, съжалявам, ако тук не сложа слон, няма къде. Рано или късно научаваш всичките ми тайни. Просто идва момент, в който дори нещата, от които много се срамувам и никога не бих повторила, стигат до ушите ти. И много ми се смееш :) И те обичам :)

Понякога се случва да попаднем на истинско съкровище: приятелка, която да съчетава много качества в едно; такива същества са по-редки от жар-птица, но може би толкова по-добре – така имаме възможност да общуваме с много и различни хора, които да носят светлина в живота ни.

Без коментар :D

Много тъжно нещо намерих в една иначе много красива форумна тема. Тя е за жестовете и изобщо за нещата, които вече не правим:

Да имаш най-добра приятелка, с която да сте неразделни.

Подсеща ме за песен. Песен, на която винаги плача. Не че имам някаква конкретна причина, просто зарядът е такъв или може би тове а най-големият ми страх.

Ей на! И сега се обърках. Слушам Гуен и се опитвам да пиша, ама изобщо не ми се получава. Ама то и какво повече да кажа? Всички, линкнати по-горе, споменават по нещо за това, че приятелствата понякога имат край. Понякога може да е изведнъж, понякога раздалечаването става постепенно, случва се да се задавиш в сълзи, но също така може и да не си способен да пророниш нито една. Ето нашата Кекла примерно. Чета, че преоткрива себе си, намира как някаква жена се таи в нея, открива как студентките й говорят на Вие, открива, че има приятели, които обича, но които не е чувала от дълго време. То не че с мен се е виждала скоро ;) И е тъжно, и е красиво, и малко боли, а най-много е истинско. Предлагам, който не е имал не „най-добър приятел“, ама поне „по-малко добър приятел“ (това от най-горната класация), да се хваща сериозно на работа и да почва да става щастлив! Да пита Графът как става или сам да си прокопае/пробие/взриви планинската пътека и изобщо да не съжалява за хвърлената пот!

Айде, Яворе, накара ме да линкна половината свят, доволен ли си сега? Накара ме да се разчувствам. Пак. Върна ме назад. Прати ме напред. Това спомени, чувства, желания, мечти… всичките, всичките имат общо с приятелството. Сигурно щях да напиша по-хубав финал, ама… донт спийк, диър.

Както каза някой при Майк… приятелството трябва да се изживее заедно :) Айде, до скоро писане на фермани, о заблудени юроде, стигнал до последния ред :-*

Advertisements

17 коментара on “НАучен труд по най-ненаучимата тема :)”

  1. æren каза:

    Оф, момиченце, по-кратички постчета пиши… =Р

  2. deni4ero каза:

    тва последното изречение много не го разбрах, ама хубав разбор си направила … и си права, и не си права само за единия истински приятел … ама, друг път

  3. Svetlina каза:

    Хах, изведете ме на сладкарница и ще пиша кратички :P А за последното… Яна твърди, че все фермани пиша :) Пък това не е постче, тове е научен труд :mrgreen:

  4. Явор каза:

    Светлина Витанова,
    За да представиш това, като трактат, би трябвало да използуваш повече термини и да влагаш по-малко емоции, т.е. да е по-сухарско да звучи, но тъй като е в този блог (слънчев и жълтурски), простено да ти е.
    Поради причината, че си замесила името ми в това си (писаческо) деяние, мисля да изложа виждането си по въпроса за приятелството, макар и да съм сигурен, че броят на съгласните с мен ще е число, клонящо към 1 (т.е. аз).
    В търсене на пътя към усъвършенствуването и градацията на вътрешното Аз, неизбежно се сблъскваме с множество хора и събития, които повлияват на развитието ни. От начина по който възприемаме себе си, зависи и това как другите ще ни възприемат.
    По-долу ще направя връзка с тези свои твърдения. Не мога да се похваля с най-най-добър приятел, за разлика от теб. Всъщност винаги съм го желал, но явно имам прекалено големи изисквания и с това вдигам летвата твърде високо. Винаги съм си представял как имам съмишленик във всяко едно свое деяние, колкото и смахнато да е то; как той се обажа (или аз) и на секундата оставяме всичко и се захващаме за поставената цел; дори съм си представял как един за друг жертваме животите си и разбира се всичко вече протекло успешно – изпитваме насладата от преживяната тръпка. И всичко това – на ментално ниво. За да бъде по-дървен (научно-сухарски) този коментар, ще вмъкна малко инфо от един научно-популярен филм. Става въпрос за квантовата физика. Правиха следния експеримент: В една лаборатория изследваха един спортист, като му сложиха електроди на главата и го накараха да гледа едно състезание (не помня точно какво), при което той трябваше да се концентрира върху движенията на един играч. Бяха измерени вибрационните честоти на различните дялове от мозъка, които се активираха. След това пак същото, само че без да гледа, а със затворени очи да си представи такова състезание и отново играч, когото да следи. Беше установено, че и в двата случая се активират еднакви дялове на мозъка и то с едни и същи честоти. Изводът бе, че за мозъка няма значение дали получава информация чрез човешките възприятия или тя е генерирана с мисъл. Оттук бих си направил извод, че това което съм си представял като идеалното приятелство (най-най-добър приятел), вече е преживяно и може би бих искал пак да го преживея и то на то на ниво материална реалност, но ненамирайки точно такъв човек, с когото да преживея същите неща, по същия силен начин, свеждам до минимум възможността това да стане. Мисля си, че това е един стереотип, чиято черупка трябва да разпукам и да позволя на себе си да напредна в развитието по частта „най-най-добър приятел“. Все още съм с убеждението, че сваляйки летвата (промяна на критериите за съпоставка), пречупвам принципите си, на които държа.
    По-малко добър приятел (по дефиниция на С. Витанова) – намират се… Даже с двама от тях сега сме на това място дето си пишем дипломните работи. ;)
    Винаги забавлението е налице, няма значение по какъв начин – все ще се намери нещо, което да вдигне градуса на настроението: дали със скрита камера на организирано чаено парти, дали с разопаковане на новопристигнала китара, с преследване и търсене на съкровища (гигантски шоколад) в заснежена гора, където кракът ти потъва до коляно, разходка по брега на черно море в сумрачно-меланоличен ден преди олимпиада, на 8-ми декември с компания „на дробчета“ (не са за мен дробчетата – за мен имаше картофи ;)) или пък посрещане на чуждестранни студенти и воденето им на ресторант…
    Обикновен приятел (пак по горепосочената дефиниция) – тук влизат всички съученици (техникум, университет), с които имам общи допирни точки и пазя данните им за комуникация, също и приятелите от детство.
    Познати (по същото определение) причислявам към групата на обикновените приятели – където и да видя познат човек, аз го поздравявам ухилен (в повечето случаи), колкото и странно да му изглежда.
    По моя дефиниция, приятелството е присъщо качество на всички хора, които познавам, всеки от които е с различна степен на интеграция, ако мога така да се изразя. Случвало ми се е няколко пъти да преустройвам представата си за приятелство. Имало е такива случаи, когато не получавам помощ от този човек, от когото очаквам, а се появява друг, за съществуването на когото или не зная, или пък съм забравил. Оттук веднага се съгласявам с твърдението, че приятелството е нетрайно. Всъщност, то е един субективен фактор, който се мени по оста на времето (нали това трябва да е научен труд ;)) и е функционално зависимо отчовешките възприятия. От тези разсъждения, би следвало да се дефинира една нова духовна (фино-енергийна) категория на човешката същност: ниво на развитие. Съпоставени по този критерий и според натрупания опит на душата, хората по най-обективен начин (макар и неявно) биват оценени според извечния закон за причината и следствието. Понеже доста се отдалечих от темата, сега е време пак да се върна на нея. От горните разсъждения, би следвало, че на колкото по-високо ниво на развитие е един човек, толкова по-малко вероятно е той да не е осъзнал причинно-следствения закон, т.е. колкото по-високо е нивото на развитие на този човек, когото е имаме за приятел, толкова по-близък и верен приятел може да е той. Припомняйки, че нивото на развитие е духовна категория, е редно да се дефинира и ново понятие – интуиция. Интуицията е тази, която действува на подсъзнателно ниво и именно тя определя точно нивото на развитие на всеки. Затова, при определянето на даден човек, като приятел, ние се доверяваме на чувствата си, които биват ръководени директно от подсъзнанието. Изводът, койото ще направя като краен резултат е следния: Всеки човек, според нивото си на развитие би могъл да бъде наш най-добър приятел или враг. Да получиш неочаквана, безвъзмездна помощ от някого е също толкова вероятно, както и да бъдеш изоставен от друг, на когото си имал голямо доверие. Трябва да поясня и какво имам предвид под ниво на развитие. Днес душата се разглежда като взаимно-усукващи се (торсионни) полета. Колкото по-висока честота има психичната енергия (душата), толкова повече информация е закодирана в нея, т.е. Любовта и Прошката, като най-високочестотни енергии идващи от самия Първосъздател.
    Приятелите, каквито и да са те, спомагат за нашето развитие и обогатяването на знанията и опита ни и най-вече ни правят щастливи, споделяйки емоциите ни и давайки ни подкрепа. Оптимистично погледнато, надявам се един ден всички на този свят да станем приятели, а защо не и най-най-добри приятели.
    Класификацията на приятели може да се допълни и още с:
    – родители – те са винагинаши приятели, каквото и да направим рано или късно (или поне много късно), те ни прощават и ни приемат такива, каквито сме, без значение дали се съобразяваме с това, което се нарича обществено мнение или с рогата напред вървим срещу скалата, готови всеки момент да се си нанесем сериозни щети, от които още по-добре ще се научим и винаги ни подкрепят;
    – домашни животинки – дори и някога да сме ги нагрубили или ударили, те винаги ни се радват и ни дават от своята Любов;
    – растения – много хора са неспособни да осъзнаят, че и фотосинтезиращите същества имат душа; те, с красотата си и галещата ухото тишина, ни радват.

    Доволна ли си, како?

  5. Lady Frost каза:

    Ма аз не се оплаквам от твоите фермани… Другото… наум! :)

  6. Lady Frost каза:

    Явор, шъ ма прощаваш, ама първите ти два абзаца са тотално дразнещи (за мен), та те прескачам целия… Сори!

  7. Svetlina каза:

    Наум и на галерия :-*

    Сега за Яги…
    Ще бъда крайно кратка, че иначе публикацията ще се отваря за по час-два всеки път. Ако приемем всичко твое за вярно, излиза, че ти ще станеш фини овесени ядки, чак след като си имал поне един най-най-добър приятел, което е доста обнадеждаващо за мен :)
    Няма домашни животни, моето момче, има животни, избрали да живеят у нас. А растенията… тях само ги мъчим. Веднъж по Myth Busters правиха половингодишен експеримент – изолираха няколко оранжерии и поставиха в еднакви среди разни бобчета. После им пуснаха различно озвучаване – гневни човешки гласове, обиди дори, класическа музика, мили думи, рок… имаше даже и контролна оранжерия с тишина. Накрая най бяха пораснали тия с най-твърдия метъл, следвани от класическата музика и милите думи. Идеята – растенията зависят от нас. Наистина. И трябва да им обръщаме внимание. Не знам дали са живи същества в смисъл на твари, но определено не са мъртви.
    Както и да е :) Още не мога да проумея това с взаимноусукващите се полета на душата, така че ще го пропусна и направо да мина на това, че те признавам за луд – като те предизвиках да напишеш нещо, по-дълго от моето, изобщо не съм и мислела, че е възможно да се вържеш или пък даже някой да ме мине на размер :)
    ПП: и твоето не е прекалено научно :P

  8. […] за приятелството… Но май вече нямам какво да кажа! СветлинА доста е казала, аз също казах някои неща, от които няма […]

  9. вили каза:

    :lol: :lol: Не само дълга статия ами и дълги коментари! Ама нали сме си заблудени юроди четем и за още питаме… Хубава песен ;)

  10. kalina каза:

    Лелеее, ти направо си улучила в десятката. Напоследък с Диди спорим на тази тема. Та бях решила да я изненадам с пост за приятелството ама ти ме изпревари. :):):) Нищо, аз ще я изненадам с друго. :)

  11. Svetlina каза:

    Е, поне кажи чия десятка съм улучила. Какъв ви беше/е спорът? :)

  12. kalina каза:

    Имах в предвид, че целият ти пост е страхотен. А спорът ни беше кои и какви са истинските приятели и макар, че аз вече съм писала по темата исках да продължа, но след теб се чудя дали има смисъл. :):):)

  13. Svetlina каза:

    О! Писането винаги има смисъл. Хамлет крещеше, че словата са от дъх, а пък дъхът е от живот :) Аз не само знам кой е Хамлет, ми и заедно сме пили боза. В Дания.

  14. æren каза:

    А на датски говорихте ли си =Р ?

  15. […] си последна, моме, не си На тебе нищо няма да ти кажа! Много ти стана […]

  16. […] можеш да го изискваш от тях. По-скоро не бива. Вие сте приятели, защото ви е приятно заедно, а не защото си дължите […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s