Е, не може да не кажа и аз

И аз съм „голяма“. Не като Жени, но и аз съм „голяма“. Не „пораснала“, а направо „голяма“. „Пораснала“ съм отдавна, точно както мама се плашеше. Сещам се как Шувили реагира на публикацията ми за Бюти. Каза, че на мое място вероятно не би си задала същите въпроси. Напоследък същите неща ме спохождат, но вече не са неуверени мисли, а смели чувства.

свикнах с мацата. Приятелки сме. А и ме накара да се замисля за някои неща. Примерно за това какво е да си възрастен. И какво е лошото в това всички дни да са еднакви.
На нея никак не й пречи да си се излежава, да гони мушички, да припка из краката ми и така до безкрайност. Еднаквостта не пречи на щастието й.
В момента пак се е заела да мести килимчето от коридора в моята стая и вярвайте ми – пак ще успее. Цял живот прави това – на вид абсолютно нелогични и безмислени неща, които имат значение само за нея, но това я прави щастлива. Много щастлива. На моменти просто си седи и мърка. Без да прави нещо специално или аз да съм я пипнала. Живее си мачето. Не изглежда много трудно.

Сега аз се чувствам така. Имам си някакъв график, навици, желания. Само аз си ги знам, само аз си ги разбирам. Вероятно и сам за мен имат смисъл. Обаче е толкова успокояващо и как да го кажа… приятно, щастливо, оранжево. Да. Оранжево ми е. Като някой плод съм. Съществувам си и ми е хубаво от това. Не се чудя какво мислят другите, не се чудя как така ще изкарам седмица с 25 часа сън. Е, понякога ми се прищява да се учудя на нещо и тогава е най-удобно да се чудя на себе си, но ;) Разбирате ли. В момента не завися само от себе си, но желанията ми зависят само от мен и знам, че стига да поискам нещо, мога и да го направя.

Сега не се налага да търся щастия. Аз имам. Толкова съм се чудила как става номерът с порасването. А то било изведнъж. Другите уж отначало имали периоди на свикване, пък ние си се харесахме от раз. Изпитвам неописуемо удоволствие да се прибирам след работа с поглед, вперен право в планината. Ако пък ми скимне, мога да тръгна по булеварда в обратна посока или да приседна на бордюра и да пропусна един-два автобуса. Скимна ми няколко пъти вече ;) Вчера простирах чаршафче навън и ми беше толкова… оранжево от аромата му, от знанието, че сама съм го изпрала, от сигурността в себе си, в бъдещето. А, а бъдеще защо ми е? Имам си всичко и сега :) Имам вечери, в които избирам да се сгуша на двата фотьойла заедно с плюшения тигър и да заспя втренчена в малката печица. Имам сутрини, когато се събуждам от слънцето, което много настоятелно ми гъделичка краката. Имам обеди по пижама. Имам вечери, когато си готвя нещо, подреждам си трапеза и празнувам. Имам понеделници, в които се сресвам чак на работа. Имам уикенди, когато ходя на курс по рисуване. Имам часове за мечти, когато планирам и хуманитарен курс следващия семестър. Имам минути за пеене и „секунди“ пред голямото огледало. Имам всичко, което си пожелая. Имам себе си. И мога да си подарявам щастие, колкото си искам. Неделя рано сутрин пък е за няколко тъжни въздишки и преяждане с шоколад.

Не знам дали има фаза „по-голяма от Светлина“, а и не знам каква може да е тя. Засега съм повече от доволна от съществуването си. Чувствам се… осъществена, удовлетворена, укротена, олекотена и омекотена. Като Божката, който сутрин в осем-двет е най-сладък, и мек, и бъбрив. Нали точно заради него мама и тате, понякога и тетка са будни и правят ония смешни физиономии.

Усещам как… усещам как някъде там горе съм призната. Усещам, че Господ ми е поверил нещо наистина важно – дал е живот в ръцете ми, дал ми е свят, за който да се грижа. И не спирам да му благодаря. Много, много е хубаво да си Светлина.

За да не реши някой, че говоря празни приказки… помните ли, когато мама щеше да ми идва на гости и бях изплашена, че ще разбере, че живея с колега? А всъщност тогава тя ме повиши и от „на мама детето“ станах „на мама голямото момиче“. Виждах в очите й съгласието, че вече си имам дом, че вече ще се съобразяват с мен, че съм се преборила с юношеството (ще ме извинявате, ама тийнейджър никога не съм била!). В погледа й личеше, че знае, че я слушам не от страх, навик или уважение, а защото искам да й доставя щастие, аз като голям човек бях взела голямото си решение да й бъда дъщеря. Сега с мама пак си говорим за важни неща. Вече не ме пита по телефона какво съм яла и коя смяна съм на работа. Има ми пълно доверие и търси съвети.

Сега някой да не каже, че съм опиянена? Няма такова нещо. Пак си правя грешки. Обаче са моите грешки. Понасям си ги и живея с мисълта, че със сигурност скоро пак ще сгреша. И това изобщо не ми пречи да съм щастлива. Вече не ме е страх да бъда себе си. Даже си мисля, че скоро ще променя и смеха си. Трябва да съм била осми клас, когато един приятел ми сложи диагноза, че се смея, когато съм най-наранена или няма какво да кажа. Подозирам, че съвсеееееееем скоро хуморът ми също ще порасне и ще се смея откровено на себе си. Без преструвка. Само оранжева като тиквен фенер :)

О! Точно като фенер! Аз съм и свещта, и тънката ивичка дим, и десетките криви отражения по вътрешността, и изрязаните с ножче зъби, и светлите очи, ако щеш и панделката, с която е вързан на прозореца. Аз съм толкова много неща и винаги себе си. Все повече усмихната и все по-рошава. Изобщо не виждам причини да се нагласям, когато външният свят го изисква. Късмет, че желанията ми понякога са нелогични и понякога се сещам за гребена ;) И обичам. Обичам! Крещя, че обичам! Обичам и грешните хора, но това само ми дава опит и ме прави още по-голяма, по-Светлина, по-оранжева, по-портокал, по-тиква,по-хвърчило!

––––––––––––––––––––––

Като съм си била на Вършец, С. намерил в квартирата малко коте и решил, че аз съм го довлякла, обаче то бързичко избягало през вратата.

Advertisements

9 Коментари on “Е, не може да не кажа и аз”

  1. вили каза:

    Светлина, ти наистина си пораснала и то не днес, вчера или оня ден. Пораснала си когато си се отделила от мама, татко. Тогава пред теб вече е имало път, по който трябва сама да тръгнеш. Сега ти вече си наясно със себе си и с възможностите си, които имаш и знаеш, че този път е труден, но е твой. В някой хубав ден по този път ще тръгне и още някой, а след него ще се появят 1,2… А майка ти ти се доверява, защото е горда с теб. :D Тя знае, че ти вече си завършен човек! Продължавай да си Светлина и да обичаш, да обичаш жълто/оранжево и да правиш грешки, но малки! :)

  2. keklanka каза:

    Лелеееее.. ма много пораснали станахме.. :) М..много хубав пост

  3. Svetlina каза:

    Драсти, госпойци :P Щастлива съм => съм голяма :)
    Аз съм щастлива => вие сте щастиливи. Така ли беше, а подчинени мои? Поздрави на испанското момиче и Тедка! Убедена съм, че и те не са тъжни днес :)

  4. keklanka каза:

    Бе те не бяха тъжни, ама това топло време, едни бири едно чудо и после ела та гледай, моля не карайте пили :P

  5. вили каза:

    Честит Рожден Ден!!! Порасваш с още една година и нека следващата бъде за теб хубава, здрава, усмихната и обляна в много слънце и прекрасни дни! ;)
    http://ru.youtube.com/watch?v=m44z-223UYE&feature=related
    :P :P :P

  6. vilford каза:

    Честит Рожден Ден!!!
    Както казваше един мой учител: в живота любовта не е основното, но е най-важното. Затова ти желая прекрасна споделена любов и ежедневие изпълнено със слънчеви усмивки!
    Цветя за теб:

  7. Mari-ana каза:

    Както разбирам, днес имаш рожден ден. ;)
    Честит Рожден Ден!!!
    Нека тази ведрост и усещане за щастие, които струят от думите ти, никога да не те напускат. Пожелавам ти да станеш най-Светлина, най-оранжева, най-портокал…
    Слънце, усмивки и цветя и… много жълто! :)

  8. Svetlina каза:

    Честит рожден ден, Светлина! Дано да го чуваш още сто години! Минимум! А като спреш да чистиш къщата и да готвиш, сядай веднага да благодариш за всички пожелания! Глупаво неразбрано мамунче такова!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s