И като запее…

„Следата след стихотворението…

почва от радостта и свършва с мъдрост.

Същата следа, каквато оставя и любовта…

Като късче лед върху пламтящата печка стихотворението

е длъжно самичко да стигне до своето стопяване…

Най-скъпоценното му качество ще си остане това,

че е изтекло и с пороя си е отнесло поета.“

– Робърт Лий Фрост – професор по поезия, Харвард

untitled-1


Та така… имам си една поетеса, която пее от сърчице

и която разтапя не само леда, ами и печката.

Тя пък си има нова стихосбирка.

Стихосбирката си има представяне.

Аз изобщо нямам намерение да я хваля.

Майката се познава по децата…

light3

Стихотворението идва от тук,

а снимката е направена лично от Ади ето там.

untitled-2

Ако нкой нищо не е схванал от моя опит за изкуство, ето малко статистика:

Една планета ще затрепери на 12ти декември 2008.

Епицентър – София, Читалище „Хайтов“, до кино Изток.

Една жълта рошла ще иде да се радва на Ади.

И силно ще ръкопляска.

Тълпи фенове ще се блъскат на входната врата.

Смешен чичко с червен анцунг ще се опитва да ги изгони.

Няма да успее.

Камбаните ще забият в 18:30.

Ако и статистиката не помогне, това вече напълно ще ви убеди ;)

Advertisements

3 Коментари on “И като запее…”

  1. вили каза:

    Хубави стихчета! Пляскай и викай и заради нас. Да те чуем чак тук в ПЛовдив :P

  2. вили каза:

    Успех на авторката!!!

  3. Svetlina каза:

    Браво, Вили! Само за три минути си ми удвоила коментарите! Имам да те черпя торта :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s