Слон на хоризонта

И какво като не съм я споменала в отчетната тема? Тая жена така и не се научи, че съм шеф и че при мен случайни неща няма (освен часовете ми за сън).


Чудех се как да отбележа празника. Помня как веднъж ни заведе на механа, всички ядоха пиле, а на мен ми искаха лична карта. А пък веднъж ни изгониха от кафенето, щото не било останало нищо след студентския празник.
Един приятел ми каза, че трябвало вечерта на осми да запаля свещ за Св. Ана. Е, не запалих, че моите свещи са декоративни. Обаче сега ще компенсирам с една къса приказка. Къса.
На девети декември София се събуди, скована от бял студ. Прехвърчаха снежинки и никой не искаше да излиза от дома си. Света Ана се беше погрижила всички семейства да са заедно.
Моето алтернативно семейство днес почти не празнува. Мицеви днес са канени на рожден ден и сякаш никой не се сеща, че днес Яна има празник. А и защо ли да празнувам Яна само в един ден?
Света Ана се е погрижила за своята подопечна. Моят малък слон успя на 22 години да създаде страхотно семейство, да напълни един дом с уют, да ми изпере всичкото пране. Яна има всичко, което трябва да има една съвременна Хера – всевиждащо око, тежка ръка (аж си жнам), голяма метла, с която се грижи за домашното огнище, красота, огромни знания и винаги планира два хода напред, даже също като Хера все забравя да ми казва това или онова и ме изненадва, когато някой неин план се сбъдне, без да знам, че го е имала.
Яна… обичам да съм с нея. Когато е наблизо, мога спокойно да правя каквото си искам. Толкова ми е хубаво, че чак заспивам. Вече не знам колко пъти съм спала в леглото й. Вероятно не повече от 120 пъти годишно. И редовно си ме храни. Много ми е хубаво, когато  от предния ден ми обещае да ми наготви и накрая във фурната намеря нещо, което на нея й е забранено заради диетата, но пък на мен ще ми бъде много вкусно. Заела се е да ме прави човек, че много подивях по тая Витоша – влачи ме по магазини, разказва ми новините, понеже някой май си няма телевизор, даже ми даде домашни дрехи за у тях, жълти чехли, статус на тетка на Божката и семейни вечери, когато с нея и Тони играем на скрабъл.
Слон, мерси! Продължавай да бъдеш все така добра мама и съпруга! И разбира се… пожелавам пералнята ти да векува!
––––––––––––––––-
Никой да не се радва на моето добро сърце! Цялата публикация е щото съм гладна и си мислех утре да се изтърся на гости на Яна.

Advertisements

10 Коментари on “Слон на хоризонта”

  1. Lady Frost каза:

    Гъска такава… трогна ме… много… ма много те обичам! гуш-гуш!

  2. Svetlina каза:

    Хранааааааааааааааааааааааааа :)

  3. вили каза:

    EХ, че е хубаво да обичаш някого(а най-добре цяло семейство) ;)

  4. Svetlina каза:

    МИ как да не ги обичаш, като всеки път ти предлагат меню, а в хладилника има и ром? ;)

  5. astilar каза:

    :) Яна, благодаря ти, че се грижиш за златната гъска, която не познавам, но много обичам. :)

  6. Lady Frost каза:

    ми вземи го изпий вече тоя ром, че ще изветрее! шъ ти взема нов, нЕм страшно!

  7. Павка каза:

    Една пералня не може да е вечна. С Тони след години ще се нагърбите да й купите нова, нали вас пере… ;)

  8. Mari-ana каза:

    Прекрасно е да имаш такава приятелка, нали. :D А този ром чист ли го пиете или на коктейл? И какъв е? Да не е кубински, щото много си падам по него. :P И кога ще правим купон на терасата? Да пийнем и да се повеселим заедно. :)

  9. Svetlina каза:

    Петък вечерта. Аз казах. Хау.

  10. Lady Frost каза:

    Чист, чист! Е, кубински не можем да си позволим, ама и тоя става! :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s