Жълта кола на хорозонта

Трите не-та: тази публикация няма за цел да оплюва таксиджиите, не твърди, че описва средностатистическия такъв индивид и също така не съдържа художествени измислици.

Животът бе така мил да ме сблъска с наистина много таксиметрови шофьори. Няколко от тях са се врязали дълбоко в съзнанието ми и често-често ме сепват. Знам, че баща ми е бил такъв, когато съм се родила, но нямам особени спомени по темата. Знам, че са го канили на циганска сватба и знам, че е имал моя снимка. Даже знам точно коя. Сега е полуразпадната, но грижливо се пази в семйния архив. Не, изобщо не вяравм това да има нещо общо с шофьорите, които срещам напоследък.
Не говоря за онзи в Шумен, който толкова дълго ми зяпа полата, че реши да ми поиска телефона и да ми откаже парите. Не говоря за онзи, който нямаше да ми върне левче и каза, че нямало нищо, така можело някой път да идем на  кафе. Смешки.
Говоря за онзи, дето 4 години събирал пари, за да си направи мъничка групичка таксита, с чиято помощ за още две години си сбъднал детската мечта. Купил си камион. Не че му е нужен, просто му е детската мечта. Онази мечта… Голямата. Мечтата. Повечето от нас не стават космонавти, той обаче е успял. И какво? Прибира се в селото си с камион и всички го гледат накриво и не със завист, а с чиста омраза.
Говоря за онзи шофьор на 19, който оставя младата си съпруга сама през нощта, за да имат пари да си наемат апартамент.
Говоря за онзи, който ми се хвали в кой университет учи детето му и че навремето е дошъл в София, защото морският влажен въздух не влияел добре на бебчето му. Продал всичките си имоти и трябвало да започва нов живот.
Или за онзи, който държи да ми каже, че върху гардероба си държи портфейл с резервни пари и как си е купил нов матрак, а жена му изхарчила последната вноска.
Говоря за това, че на света съществуват такива хора. Хора, които разказват на абсолютно непознати целия си живот. Хора, които имат нужда някой да ги разбере, да им посъчувства, да се порадва с тях, да ги пита каква е прогнозата за времето.
Иска се смелост. Иска се даже много смелост. Не да отвориш някое урл и да пишеш анонимно, а да гледаш човека в очите и да си кажеш всичко. Жената те пращала в Младост за риба, а ти не можеш да търпиш евреи. Ще ми кажеш какви смени караш, колко клиенти си имал днес, къде има здърстване, хиляди ненужни неща. Много малко от вас ще ми кажат нещо, което ще преобърне моя или вашия живот. Но вие говорите. Имате нужда, нали? И аз съм така.
И аз съм бъбрива. Не изпитвам страх да слагам снимки в блога си. Харесва ми да не съм анонимна. Това си е моето жълто кътче за изповеди. И за това какво съм яла вчера.
Имам ли право да мълча тогава в колата? Имам ли право да спирам хорските им „малки“ потребности? Мога, но май вече не искам да го правя. Когато те заговарят, не бива да бягаш.
И знаете ли? Светът е олкова малък. Никога не знаеш дали няма да срещнеш този човек пак. И дали твоята малка човешка крачица не е голяма за някого другиго.
Може и да звучи клиширано, обаче моите таксиджии могат много хубаво да потвърдят с примери, че съм права. Съвсем случайни телефонни повиквания. Оказва се, че шофьорът е познавал момичето, което преди е живеело в моята къща. Друг ми бил съсед миналата година. Трети, четвърти и пети познават хазяина и се спират да си говорят с него. Един почти дядо почти се разплака от удоволствие, че съм отделила пет минути и закъснях за училище, за да му покажа как да си ползва мобилния телефон.
Светът е малък и най-голямото в него са душите ни.

Advertisements

3 Коментари on “Жълта кола на хорозонта”

  1. Mari-ana каза:

    Не мисля, че говорят по този начин с всеки. Ти ги предразполагаш да говорят. :) Те усещат добронамереността ти и сърдечността ти. Затова споделят. Ти си с отворено сърце и си щедра. Даваш усмивка, внимание, разбиране, и получаваш същото. А последното ти изречение е една вечна истина.

  2. вили каза:

    Всеки има нужда да бъде изслушан, за да му олекне. И съм съгласна, че явно успяваш да ги предразположиш с благата си физиономия и затова се отпускат и разказват за живота, мечтите и желанията си. Дано и ти да има на кого така да се облегнеш когато имаш нужда от отдушник. Освен, че светът е малък и анонимност в нета няма. Важното е да си с високо вдигната глава. Дерзай напред! ;)

  3. Ани каза:

    Има всякакви хора и тъкмо заради това светът е толкова шарен.
    Само че не всеки иска да го приема такъв, някои избират монохромен живот в който няма място за различнст.
    Последното ти изречение е просто прекрасно.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s