Гарга рошава

П
р
е
д
а
т
е
л
к
а
.
Нали нямаше да плачеш? Нали беше силна? Сега защо цивриш? Защото си сама, защото не чувстваш пръстите на краката, защото нечувстваш пръстите на ръцете или пък защото в стаята отнякъде е влязъл вятър и не можеш да рисуваш фигурки с дъха си, щото бързо бягат от тебе? Нали си голяма? Нали беше важно да работиш на Коледа и Бъдни вечер? Нали след 4 дни се прибираш вкъщи? Нали твърдиш, че си щастлива? Леле, колко хора разправят, че си добра, че си оптимист, че заразяваш с усмивки! Къде са сега розовите зайци да ти сменят батериите? Изведнъж се скапа. Всяка вечер се прибираш вкъщи и ставаш друг човек. Сезонът на празниците, а?! Не завиждаш уж. Стигаха ти десетте минути с аромат на Коледа в офиса. Сега какво? Вътрели ти е студено или вън?
И какви са тия мисли? Искаш да се разболееш, да се прибереш при мама и тати, да ти палят печката, да се тревжат за теб, да ти носят лекарствата и чашката с вода в леглото. Ами онова другото? Как можа да му кажеш да дойде? Нали знаеш, че не те иска. Защо поне не му обясни, че ти е самотно, че искаш да те гушнат силно, че искаш да ти ударят шамар, само и само да не си лягаш и днес сама? Той ти вярва, че замръзваш. Вярва, че пишеш на пресекулки, треперейки под юргана.  Обаче не вярвам да го убедиш да  дойде. Ти не се и опитваш. Ти се унижаваш. Молиш. Не чакаш отговор и предлагаш нов вариант. Компромис. Превърнала си се внякаква развалина. Коледа. Рождество. А у теб какво се роди? Вечер си виете дружно с драгалевския вятър и толкова. Нищо полезно не вършиш. Къде ти е смисълът? Какво като имаш кори за баница в хладилника? Нали ще ги изхвърлиш точно като предните два пакета? Понякога те разбирам. Разбирам примерно защо се мразиш, когато наготвиш нещо вкусно и     се налага сама да го изядеш. Разбирам  защо търчиш из супермаркета с бясна скорост, гледаш лошо и все забравяш да купиш нещо важно. Разбирам. Коледа е. Ти искаш да споделиш всичко, което имаш. Споделяш. Явно на никого не е достатъчно, за да се задържи до теб.
Стигнала си до абсурдното себеобещание да заобичаш този, който те обича. Замръзва ти лявата ръка ли? Нищо. Свиквай. Поне като  си говориш с мен, не плачеш. Какво? Страшна ли съм ти? Да не би цялата тая смелост, която размахваш като байряк, да е измислена? Къде отиде силата? А мечтите? А! Мечтите са си тук. Само дето както си запретнала ръкави, най-много да си останат мечти. Или пък ти харесва така? Да правиш другите щастливи, а пък на себе си да предлагаш трохи. Вероятно е приятно да вървиш по улицата с мисълта, че никой не знае, че хладилникът ти е празен.
И сега защо се подлагаш на това? Можеше просто да си легнеш да спиш. Нямаше нужда да го караш да ти се смее на ум.Не можел да дойде. Ако беше казал, че не иска, щеше да боли по-малко. Ами ако Андрей се обади и тая вечер? Ще издържиш ли? Като на Бъдни вечер. Затръшна му телефона, за да не те усети, че плачеш. И на баща си. И на сестра си. Станала си ужасно лигава! За малко даже си повярва, че няма да плачеш и на Коледа. За малко и да успееш. И защо го правиш? Защо не помолиш за помощ? Трети път тази година ти се случва. Голямо, страшно, животообръщащо. Веднъж се справи сама, вторият път поиска помощ и получи толкова много, че още се чувстваш задължена. Това ли е? Риташ подадената ръка, за да не излезе, че не си годна да се отплатиш за доброто. Това ли е? Това ли е, кажи ми?
Сега другият може и да чете. Ти го изгони. Всщност избяга от него. Сама. Вярваш, че е защото грижите му за теб те задушаваха. Като чу обяснението ти, майка ти ти дръпна скандал, помниш ли? Според нея винаги трябва да има някой, който да обича да се грижи за теб. Ние с теб си знаем, че той обича просто да се грижи, да обгрижва, да обсебва, без значение теб или някого другиго. И все пак… Вече и дясната ти ръка не усеща клавиатурата. Е и? Какво? Доверяваш се на всеки срещнат. Даваш му усмивките си, даваш му времето си, съня си, споделяш мечтите си. А кога ще се научиш да  споделяш болките си? Ало, Херкулес? И изобщо какво ти говоря? Толковати се спи, че утре ще ме караш да ти го повтарям.
Много си глупава. И спри да плачеш, де!

–––––––––––––––––––––––––––

Така  де. Шувилим подари една книга, където един си гоовреше с врана. Представяше си, че той е враната, казваше нещо на   себе си и после й отговаряше.

Advertisements

12 Коментари on “Гарга рошава”

  1. Lady Frost каза:

    Блогодаря, благодаря, благодаря…
    Колебаех се… Исках да съм твърда, силна, но усещах вина! Исках да сложа край, но не можех да се насиля…

    Обаче… Обаче няма какво да се чудя повече! Прибираме се в София, утре или на 31ви! Защото там е дома ни, там си и ти! Права си, че вместо да ни се радват, буквално ни гонят… И аз ще си тръгна… Благодаря, благодаря… Ще си тръгна не само заради себе си, сина си и съпруга си… Ще си тръгна и заради теб!!! Не защото ме молиш, дори и да не го направиш… Искам да съм там при теб, дори да не сме заедно, да знам че сме наблизо. ТИ да знаеш, че съм наблизо… Обичкам си те, нали знаеш! Не съм след най-грижовните и съобразителните, но течния шоколад те чака в хладилника ми! Имам и фурна! :)

  2. вили каза:

    Гуш, гуш. И аз съм тъжна с теб, но знам, че само след 2-3 слънцето ще те огрее и нещата ще станат други. Сила ти пращам…

  3. Mari-ana каза:

    Lady Frost, ти си страхотна! Радвам се, че Светлина има приятелка като теб!
    Прегръщам те силно, силно, Светле. Ще ми се да се видим и да поговорим. Няма да пиша повече, искам да ти го кажа.
    целувки и прегръдки

  4. Svetlina каза:

    :) Янче, чакам те :) И не защото ще ми донесеш бурканчета от мама, ами защото си имаме онези два обещани дни. Вероятно ще са чак след месец, но си ги имаме. Много, много, много си права, че само знанието, че си наблизо, е нещо от което се нуждая. Ей така. Защото съм лигава.
    Дояждам сандвича на астилар и бягам да се къпя. Днес не си виждам дъха, пък и имам готов план за преустройство на къщата. Така е, когато човек се наспи ;)

  5. Svetlina каза:

    Ало, двете рошли :) Тишина :) Вили, това 2-3 месеци ли е ;) И ей, дофтуре, ще ме видиш, ще ми кажеш, надали по-рано от 5-6-7-8 янеари :)

  6. vilford каза:

    Светлинче, точната дума, която търсиш по отношение на гаргата е „къш!“. Трябва да ми се налага строг контрол на подаръците, които раздавам.

    А това е да видиш, че на всички живота им е сложен (особено по празниците):

  7. deni4ero каза:

    гарга рошава

  8. astilar каза:

    Е, де! Гуш!

  9. Svetlina каза:

    Ти да кротуваш, че тая вечер почвам твойта книга :)

  10. astilar каза:

    М-м-м, сега вече ти завиждам. :) Знаеш ли колко много искам да я прочета отново за първи път? Но не мога, нали?

    П.П Одраноноска (за разлика от мен) различава патето от лебеда и цяла вечер му говори: „Ти не си гозно пате, ти си касив иебед!“

    Пак гуш!

  11. Svetlina каза:

    А, това вече е добре :) Грозна съм, значи съм пате :)
    Вече не се чувствам обидена :)
    Обещавам да се хвана в ръце и да обясня на широката публика за какво иде реч, ама после, сега съм азета да се парвя хубава за новогодишната нощ :) Къщата свети :) 2009 я започвам на чисто :)

  12. Трухин каза:

    Класно! Нашел, наконец толковый блог на просторах интернета) Ура!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s