Вървях един следобед… небето къс коприна… лети, лети, лети…

astilar

Върху стола скачам и след миг вече пея до ре ми,
слезна ли на пода в моя дом,
връщам се на ми ре до.
Във влака замръзвам и след миг
смее ми се малкото Кре-ми,
види ли се празен стол,
превръща се в легло.
Фа ми фа, фа фа ми ре ла сол до,
сол сол ла до, ре ла си ла,
аааааааааааааааааааа,
дай ми два, како, шоколада, дай ми пак,
сал-то, къл-бо, но-жи-ца,
падай на главааааааа!
***
Все така върви усмихнат
без почивка, без да спре
и не чака да утихнат
ледените ветрове.
За добрия човек, за добрия човек,
тръгнал в бялата вечер,
за добрия човек, за добрия човек
пътят е винаги лек :)
***
Живяла е нявга, живяла е нявга
една червена шапчица (2)
О бим бам буки буки бам буки
една червена шапчица (2)
Веднъж тя отишла, веднъж тя отишла,
в Загора да бере мусака (2)
О бим бам буки буки бам буки
и да си пее песничка (2)
***

За по-недосетливите… Яхнах един влак и ходих в Стара Загора да си събирам коледните подаръци.

Аз: Не можеш да ме хванеш, имам дълги уши и летя високо.
Тя: Слез долу и ще те хвана.

Тя: Ти си грозна.

Тя: А мама  какво прави? – сочейки книжката за Матилда с мама-вещица на корицата.
***
Кратък сигнал по телефона и пиколото се явява. Книжки подарява. Рошавее.
Искам пак.
***
Ако Астилар спре да купува фолио и целофани, цялата опаковъчна индустрия в България ще загине. Продължавай в същия дух, жено! Да преизпълним петолетката за две есени и една пролет, във всяка къща крава, на всеки сандвич – мечка, мандарина и чифт чорапи!
***
Имам обещано шоу на сенките, куклен театър и песенен конкурс.
В един надупчен град имам обещана пързалка и гледане на „Тайнствените златни градове“. И чемшир.
***
Да са живи и здрави тия от БДЖ, дето решиха в 6 сутринта да ме таксуват двойно!
***
Всеки ден се ражда минимум едно слънце. Коледата е постоянна. Само дето забравяме.

Advertisements

3 Коментари on “Вървях един следобед… небето къс коприна… лети, лети, лети…”

  1. astilar каза:

    :D Това „како“ не съм го чула. Обичам обръщенията по име, на което се опитвам да науча и Кремена, а защо е друга история. За да се върнем на темата – „Чети ми книжката, която подари иеиата (лелята)!“, „Дай патето и йебеда (лебеда), които иеиата ми направи!“ Това слушам тези дни!
    Обещаното си е обещано! :) Ама следващия път.

  2. вили каза:

    Първите две песнички не ми са познати, ама текстът е прекрасен. ще запееш ли малко от тях? А Креми обича ли шоколад? ;)

  3. astilar каза:

    Вили, обича шоколад, яде шоколад. :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s