13 сантиметра по-близо до върха

Така де!

И това преживях! Луди три седмици! Усетила съм точно всеки от 130те милиметра! Понякога пръстите ми се схващаха, понякога заспивах, понякога трябваше да ме побутват, но изобщо не съжалявам.

Моят януари!

Срещнах поредната мечка и със зъби и нокти я преборих. Научих се да спя по три часа, научих се да преодолявам хорската злоба, научих, че всичко ни се случва с някакъв замисъл. Всичките 150 страници, 13те сантиметра изписан графит, двата калкулатора… сама си ги пожелах, предизвиках, а после и преборих.

Няма да скромнича. Беше ужасно. Още първия ден се питах защо изобщо искам да съм студентка. На втория се сърдех на себе си, че правя опити да взема двете години за една. На третия заспах по време на лекция.

През това време осъзнах и каква съм късметлийка. Страхотно е да харесваш работата си. Часовете ми за почивка бяха часовете на работното място. Колко пъти ме пускаха по-рано, аз да съм навреме за упражнение, колко пъти ме оставяха да спя на стол-два, колко се радваха, когато си направих графиките по ел. измервания, как всеки ми даваше съвети по електротехника (не че съм довършила курсовата, ама поне опитаха ;) )… И не е само заради колегите. Наистина ми харесва това, което правя.

Един ден за малко да тръгна за офиса по пижама :) За мен най-естественото нещо на света е да скоча от таксито, да нахълтам в сградата с лек тръс, да поздравя 10-20 човека и да седна пред монитора. Компания ми парвеше една единствена песен. Тя даде ритъм на всяка моя нощ. Обещавам никога да не я забравям, да не забравям какви усилия съм положила за образованието си, да не забравям къде е границата на възможностите ми (честна дума – никога не съм била по-близо до нея!).

Помня предупреждението на Маги, че след пет години ще се учудвам на двайсетгодишната Светлина и не бих посмяла да направя и половината от сегашните глупости. Помня и как един батко от Одит спря да се заяжда с мен, когато изкарах 3 часа преди работното си време, наведена над курсовата по електротехника, твърдо решена да се преборя с нея.

Изобщо нямам намерение да забравя и как приятелите ми бяха до мен. Дадох си страхотен урок! Мога много, не съм сама, трябва само много, много силно да искам да се сбъдне и да дам цялото си сърце за каузата! Също така мога да се дoверя на няколко човека. Мога да си мрънкам, мога да се смея неистово по телефона, мога да подскачам от радост, мога да прегръщам, мога даже шамари да раздавам.

Засега 1:0 за мен :) Процеси и апарати е предметът, който първи падна пред машината, наречена Съншайн :)




Advertisements

4 Коментари on “13 сантиметра по-близо до върха”

  1. Lady Frost каза:

    Just DO IT!!!

  2. deni4ero каза:

    или както пишеше на една блузка: Just DID it :D

  3. вили каза:

    Браво! Ти си чудесна!

  4. astilar каза:

    Е, не след 5, но след 15 години ще се замислиш преди да го направиш. :) След 25 вероятно няма да го направиш без изобщо да се замислиш. :)
    В това също има много очарование. :)
    Следвай стъпките на дивата котка. ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s