Нова къща, нов късмет

Нова година, нова къща, нов късмет :)

Този път живея страшно близо до Яна и Божката. О, Божката… вече почти ходи и косата му е започнала да се къдри. Усмихва се с поодбието си на зъб и дава мило и драго да те прегази и да те оскубе здраво, докато гледаш „Старгейт“. Още си мечтае за своя собствена халба бира, но сега е пораснал и тежи колкото 19 халби :) Има си собствена стая и не го е страх от тъмното.

Така и аз. Имам си нова стая. Още по-цветна от преди. По-голяма. По-моя (най-накрая живея на място с врати!). Някой ден даже ще си украся стените. Засега само се упражнявам в спане и решаване на кръстословица. Хубаво е почти като това да ти работи компютърът и да имаш Интернет.

Имам си и нови съквартиранти. И планове за домашен белот другата седмица. И бележка на вратата :)

ТУК СЕ ЧУКА. ЧУКАЙ!

Глобусчето (съквартирантът от Дървената къща, който ме издържа най-дълго) ми подари печка, така че… в момента живея в един почти-рай. Почти, защото още чакам Деничеро да мине да ми измие прозорците, пък и защото още не съм накичила рисунките си. Имам си фурна, значи съм щастлива. И батко си имам, значи съм много щастлива. Е, и изпити имам следващите две седмици, ама от мен да мине… обещавам да опитам да ги взема.

Единственото лошо в цялата работа е, че под прозореца ми работят деца.

Не обикновени проститутки/труженички/каки, а деца. По-малки са от Малкото зло и много им се ядосвам. Нямам нищо против професията им. Ако ще и непълнолетни коминочистачи да бяха, пак щях да се ядосвам. Не ми е жал, защото се държат така, сякаш им харесва това, което вършат. Обаче дали им е хрумвало, че губят нещо съществено? По-голяма съм от тях и продължавам да рисувам с водни обички, в шкафа има тебешири (бе то май цяла канцелария има – стики ноутс, гланцово блокче, пластелин, пастели…), от време – на време си припявам и няма да откажа един пикник+пускане на хвърчило. Не е задължително и те да са деца като мен, обаче се обзалагам, че някой ден ще им липсва. Сигурно не могат да се сетят откога не са скачали на леглото, откога не са гледали анимация… Някой им е отнел всичко това. Срещу него роптая. Срещу оня с таксито, който ги стоварва в седем на тротоара и ги оставя цяла нощ на студа.

Неговите деца сигурно са си вкъщи и спят спокойно. Той също. Нали има кой да му работи. Да му изкарва паричките. Нали затова е всичко?! За ония финикийските работи! Щото не ти стигат 500те лева на стругаря, искаш 1000та на използвача. Щото не ти хрумва, че утре може да се спънеш, и гътнеш и някой да вербува децата ти. Щото си толкова мазен, че чак очите ти са помътнели и не виждаш, че това, което правиш, е лошо. Доставя ти удоволствие да имаш власт над някого и да можеш да почерпиш цялата кръчма, нали? Никога не си се замислял дали трите момиченца на плочките са щастливи. Щом ти си щастлив, няма причина те да не са. Светът се върти около теб и ти заслужаваш даже много повече от това. Заслужаваш да ти се кланяме, заслужаваш да не се обадя в полицията, заслужаваш да ти завиждам дори.

Така де, нова къща, нов късмет. От Квартала на богатите се преместих в Квартала, където се забавляват богатите. Да ви кажа… и отвън и отвътре… все са си мърша. Все мирише.

Аз съм си щастлива между своите стени.

***** **, даже и те струват пари!

И всяка вечер се качвам на своето такси, за да поработя. На трудов договор. И на добра воля.

И пак се ядосвам. Абе, родители мили, пирберете си децата. Научете ги на нещо. На криеница, на скрабъл, на шах. Дайте им по една читанка в ръката. Може пък да решат, че има и други професии. Сигурна съм, че знаете къде са момичетата, когато започват Късните новини. Бъдете родители, а. Може да е малко трудничко, ама опитайте, де. Мазньо да ходи да си потърси други!

И така, де… аз съм едно мило и красиво същество. И ви пращам много поздрави от един почти-рай!

–––––––––––––

И цяла нощ слушам така любимия си Джоуви

Advertisements

7 Коментари on “Нова къща, нов късмет”

  1. Deneb_50 каза:

    ей,Кактусчето-честита ти нова саксия :-)
    Не знам това дали има връзка с публикацията ти,ама нещо ме кара да го постна,макар,че не е така обло като мен,а ъгловато.Дори още заглавие нямам.

    Вино и любов,ревност и омраза:
    Кое ли да избера?
    Трезвеник не съм и омразата не е
    в моята кръвна група.
    Да,когато се налага мога и да мразя,
    но предпочитам да обичам,дори
    и тези които не заслужават.
    Бих искал да изпия поне чаша вино,
    дори с тези които се опитват за ме газят ©

  2. deni4ero каза:

    ай, честита да ти е новата къща, новата година и баткото да ти е честит! И умната!

  3. kalina каза:

    Честито и от мен. И да ми подариш една от твоите картинки преди да си ги закачила всичките. :)

  4. вили каза:

    Честито!!!!!!!!! Бъди щастлива в нея! ;)

  5. 8ctipe каза:

    mersi

  6. Svetlina каза:

    Ако не се гътна под някое такси, със сигурност ще ме затриете от смях :)
    Рошави индивиди такива!

    Калинкааааааааааааа, да ти кажа, че шишето-крава е централна фигура в новата ми стая :) И също така да кажа, че за неделя следобед ми трябва един човек за белот. Ако дойдете повече, ще трябва да ви пея :)

  7. Svetlina каза:

    И мерси за честитото :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s