Империята отвръща на удара

Червеното…

Вплитаме червена нишка, за да се предпазим от болест, за да е силна кръвта ни, за да ни пази от уроки, а според някои легенди и като символ, че сме готови да дадем живота си за българщината.

В останалата част на Европа…

Червеният цвят поражда широк кръг от асоциации… Енергия, топло, сила, импулс, динамика, активност, възбуда, смелост, любов, страст, доминиращо начало, въстание, агресия, война, насилие, сексуалност, проституция.

Другаде по света…

пурпурният – война
червеният – богатство

Бялото…

Закичваме бял конец за щастие, за мир. Пак според същата легенда бялото може да се тълкува и като символ на чистата сестринска обич, на грижа за ближния.

Из Европа…

Бялото е символ на примирие, на невинност, на чистота. Символ на високото.

Другаде…

Светлината, мъжа, щастието, доброто, живото начало.

Зеленото… плодородие. Синьото… късмет. Черното пази от зли сили.

Вълната… това е връзката със земята, с нишката на живота, с прабългарсикте богове.

Паричката… имане.

Дървените елементи… връзката с гората, със славянските божества.

Металните звънчета… прогонват злите сили.

Плеткта, плитката, възелът… пожелание за дълъг живот.

Никъде, ама точно никъде ги няма нашите вярвания, нашите традиции, нашата народопсихология. Никой, ама точно никой няма право да се срамува, че е българин или пък че носи мартеница. Разбирате ли? Уникални сме. Невероятни сме. Важни сме. Силни сме. Горди сме. Или поне сме такива в миналото.

Все още сме тук. Все още се кичим с пискюлите, топчетата, Пижовците, щъркелите, слънцата… Хайде сега всички да си поемем дълбоко дъх и да опитаме да се гордеем с това. После всички да си помислят как сме невероятни, уникални, важни. Направете по 3 клякания и повторете по 7 пъти, че сме силни и горди. Подскочете. Сега всеки да ми донесе по един портокал.

А видяхте ли колко малко мартеници има по ръцете, с които ви дирижирам? Видяхте ли колко ми е неприятно да се обозначавам като българка? Видяхте ли как ми се гади от това, че празнувам женския месец? А видяхте ли как се крия и вътрешно се мразя? Презирам българите с техните глупави традиции. Аз ще стана един благоприличен гражданин на глобалното село и ще си азкича значка с кечист, ама ще махна досадните червени и бели конци, които висят от нея. И ще науча така и децата си.

Млъкнах.

А материалите са взети от ТУК и ТУК.

–––––––––––––––––

:)

Advertisements

5 Коментари on “Империята отвръща на удара”

  1. Mari-ana каза:

    А задрасканото от къде го взе?

  2. Svetlina каза:

    Раздават го по подлезите и автобусните спирки…

  3. вили каза:

    Клекнах, скочих и дори лицеви опори правих! И станах още по-важна!!! ;)

  4. Svetlina каза:

    Честито!

  5. Mari-ana каза:

    Радвам ме. Аз реших, че са твои мисли. :) Сори за грешката. ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s