И когато се ядосам…

Е, не! То бива да си глупав, бива да си шеф, ама изобщо не бива с мен да се заяждаш!

Да обясним нещата подробно. Аз много обичам да обяснявам. И го правя ужасно професионално.

Това беше ситуацията във фирмата, когато започвах:

дъ вери бигининВ превод… аз съм скромна синя точка, имам си страхотен олив шеф, а някъде там съществува някакво червено кръгче, чието име не знам.

Взеха, че повишиха червеничкия и той стана шеф, ама един такъв… страничен – хем над мен, хем маааалко по-натам :)

млпо

После моят олив шеф го повишиха, а на негово място пратиха друг, обаче понеже тъй като защото той седи в същия стол, цветът му се запазва. На това отгоре ни разделиха на отбори (ляв и десен).  Аз – наляво към зеленото шефче,  десният отбор – надясно към червеното петно.

разцепнициСтига толкова увод. Малко факти сега.

Зеленото шефче излиза отпуска за седмица и оставя за заместнизци червената напаст и една блондинка. Аленото чудовище успява да смени точно две правила и успява да се размине с намеренията ми да му откъсна врата, щото аз докато съм в офиса и му изпълнявам повелите, той спи. Нищо,  че е 10 сутринта.

Върна се Моят Шеф.  И какво? Снощи виждам в пощата си, че господин КойЕПоЧервенОтМен е измислил ново правило, което е в разрез с всички наши вярвания и разбирания, пък и ни лишава от всеки шанс да вземем бонус към заплатата. На какво основание? Били сме допускали грешки и това щяло да ги пpeдотврати. Виждате ли… вие сте некадърници и сега ще ви слoжа още правила и те ще ви вкарат в правия път. Вие трябва да ми благодарите, че се грижа за вашия професионален успех.

Само дето не знае колко гневен е гневът на Ахил!  Сядам и написвам писмо от три изречения до целия отдел, всички шефове и червената грешка на природата, обяснявайки, че мен той не ми е шеф и че тази нощ левият отбор няма да му цепи басма. Е, сигурно съм го казала малко по-мило, но смисълът се запазва.

Днес съм почивка, утре обаче ще бъда привикана на разговор с началството. Без значение какво ще се случи с мен, мога до последно да твърдя, че съм правата и че правилото му е глупаво, че дори и умно да беше, нямам прaво да го изпълнявам и че всъщност левият отбор е пъти по-добър от десния и че ние нямаме нужда от корекции.

Да виждате корабче в големите ми детски очи? Аз няма повече да си играя на шикалки с тоя индивид! Той на моя стол никога не е седял, той не познава клиентите ни, той не познава процедурите на левия отбор, не ни знае имената, никога не е ставал в 6 за първа смяна. Никога не ни е давал добър професионален съвет.

Утре моята логика и аз като личност ще се изправим срещу него като личност и религиозна принадлежност. Нека по-рошавият победи!

–––––––––––––––––––––––––

Никога не спори с таксиджии на социални теми. Ще те драг-нат на техия левъл и ще те бийт-нат с икспириънс.

Advertisements

9 Коментари on “И когато се ядосам…”

  1. Klim каза:

    Уцелваш ме точно в момент в който съм яхнал метлата и ще си те насмотам. Откога пък почна да се връзваш не глупави решения „отгоре“? При все, че изхода е повече от ясен. Основна черта във фирмата е текучеството, няма незаменими хора. И не ми казвай, че някой от по-горните се интересува много от имената на всички в екипа, па камо ли от клиенти. Принципа е прост: ако шефа е евреин, слушаш, мрънкаш и си налягаш парцалите. Ако не е ще се разминеш с мъмрене. И бонус оттук нататък и двамата знаем, че няма да видиш. Иначе борбата за чест и достойнство е прекрасна. За жалост една от страничните реакции е търсене на нова работа…

  2. Поля каза:

    тук става въпрос за достонство може и да няма резултат но трябра да се реагира.
    Ехоооооооооо аман от примирени душици. :)
    Не искам да обидя никой.

  3. Svetlina каза:

    Е, Клим, уцели в десятката :) Всичките шефове в момента са евреи :) И бонус и преди не съм виждала :)
    Слушах, мрънках и си налягах парцалите. Обаче в случая говорим за такова голямо и глупаво правило, че щеше на всички да ни се наложи да търсим нова работа :-D

    Аз пък си мисля, че моят шеф не би ме уважавал, ако си пасях тревата кротко. Или поне би ме уважавал повече, ако се държах като Човек.

  4. kanew каза:

    Аджеба, да не сте държавни служители? Какво друго да си помисля- зелен шеф, друг шеф КойПоЧервенОтМен, евреин, блондинка, нови правила, ляв отбор, Ахил и т.н

  5. Klim каза:

    Просто е безсмислено да се влиза в конфликти. Винаги има начин да ги изработиш и по-къде-къде по-лесен начин. Докато бях там всяко глупаво правило се отменяше след доста майли и неколкократно бааавно обясняване защо нещо е безсмислено, неколкократно използване на фразата „а не може ли така…“. И да се оправят нещата и да не се получи, не ставаш „черната офца“ за шефа-парашутист. Иначе си вкарваш кофти автогол. Пък може и при мен да е било така де, все пак мен всички ме харесват, май беше нещо заради очите ;)

    @kanew … фирмата си я представи като голям семеен бизнес на приятелски семейства от еврейски произход. Шанса за развитие на служителите е нулев, в даден момент приемаш всичко за временно положение и рано или късно напускаш. Иначе поне заплащането е прилично като за студенти.

    @поли Ако ставаше въпрос за достойнство… честно казано учуден съм, че Светлина се задържа толкова там. Been there, done that както се казва. Това, с което започва да се сблъсква тя е ежедневие. Дано поне всичко е приключило благополучно.

    @Свет: Поздрав с немска наденичка и помахване с ръка. А да, имам нов бг номер,но затова като се прибера в Бг :)

  6. Svetlina каза:

    Здравейте, разтревожени данъкоплатци :)
    Първи май беше и се свърши :) Никакво мъмрене, никакво привикване, никакви мейли с предуперждение за уволнение. Правилото не е отменено, но благодарение на мен и блондинката е наполовина смекчено. А, да, и няколко души дойдоха да ми стиснат ръката :)
    Клим, тоя новият номер… яде ли пастички? И знаеш ли… не ми пречи на достойнството да работя във фирмата. Пречи ми само работата за някои хора ;)

  7. Mari-ana каза:

    Тая вятърна мелница я победи, но внимавай за следващата. Може да е по-голяма и по-лоша. Може и охрана да има. :) Просто си отваряй очите широко и използвай ума си с пълно КПД при следващата битка. ;)

  8. Svetlina каза:

    Е, сега също не е било празно КПД-то, я виж как с хубав подбор на думите в писмото съм се измъкнала по тънкия лед :)

  9. astilar каза:

    „- Ах, господарю – отговори разплакан Санчо, – не умирайте, ваша милост, а чуйте съвета ми и живейте още много години! Защото най-голямата лудост, която може да направи човек е да се остави да умре ей тъй, за нищо, само от тъга, без някой да го убие, без чужди ръце да му скъсят дните. … Освен това ваша милост знае от рицарските книги, че е нещо обикновено рицар да събори противника си, а победеният днес да бъде утре победител.“


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s