Избягах

Е, не е като оня път на 15. Не се качих на покрива на блока. Не правих плаж и не решавах задачи по геометрия. Избягах по истинския начин. Грабнах сака и сименса и се качих на влака.

Можеше ли да остана още? Можеше. Можех ли да стисна зъби? Можех. А исках ли?

Не. Когато се върнеш след дълго пътуване, нормално е нещата да не са според очакванията. Или според спомените. Но всичко си има граници. Може всеки да е минал през този момент. Може. Обаче това не го прави по-малко болезнен.

Да се върнеш вкъщи и да се почувстваш чужд. Вкъщи, в хола!

Избягах.

Advertisements

15 Коментари on “Избягах”

  1. Lady Frost каза:

    Тц, ти не избяга!
    Просто се прибра у дома! :) Не плачи много… В кранйа сметка, ние спечелихме! :)

  2. Svetlina каза:

    Е, вероятно сме изгубили и това-онова, но да… няма какво да се плаче повече по темата.

  3. Калоян каза:

    „няма какво да се плаче повече по темата“ не и когато става въпрос за вкъщи.

  4. Bain каза:

    Надушвам драма. Знаете, че обичам да си бутам носа в чужди работи, така че, моля ви се, споделете историята? Всъщност, мисля, че ми е ясно какво е станало, но все пак, интересно ми е.
    *много хора викат едновременно „Искаме история! Искаме история! Искаме история!“

  5. Svetlina каза:

    О, нищо особено… В града разни хора забравят да те поздравят, бебето, дето си бутала с количка, сега рита топка и не може да те познае, а вкъщи се оказва, че са забравили да ти кажат толкова много неща… Редно е да знаеш, когато в семейството има двама болни, редно е да те предупредят, че ще караш Великден сама, такива ми ти работи…

  6. Lady Frost каза:

    Чак пък драма… То тия неща за нас двете със СветлинА са си съвсем обичайни! :) Даже не ни изненадват!

  7. Bain каза:

    E, да, но аз обичам драмата. Освен това, както се забавлявам в подобни случаи… Примерно, имам едни познати, двойка, които се скарват на всеки няколко дена и се депресират сериозно. Харесва ми като отида при тях и им кажа „В света има умиращи от ужасни болести хора. Има гладуващи деца. Има какви ли не хора, които преживяват самия ад. И ме има мен, което е по-зле от останалите взети заедно. А вие се депресирате и ядосвате защото той е закъснял с 20 минути…“

    *Хихика*

  8. Svetlina каза:

    И какво сега? Айде да наложим същото правило и за усмивките, а? Никой да не се усмихва в неделя, щото атка или иначе аз ще бъда по-щастлива от него!!!

  9. Mari-ana каза:

    Очаквания – почти винаги те са по-големи и по-хубави от действителността. Едва ли сега узнаваш тази истина. Да избягаш е лесно, трудното е да останеш, въпреки и защото. „Нормално е“ и „Редно е“ е субективна гледна точка. Ще получиш обективна, когато събереш няколко субективни. Дотогава е достатъчно да казваш простичко „Така поисках, защото се чувствам по-добре“.

  10. Lady Frost каза:

    @Bain, малко не си прав! Може да има милиони гладни или умиращи, но първо – това не е мой проблем, второ – сега и аз ли да стоя гладна и болна заради тях?! Всеки човек се сблъсква с различни изпитания. И никой няма право да омаловажава чувствата ни. Защото нещо, което за мен е елементарно, за друг човек е изключителон сложно и объркващо… На мен нещо може да ми носи радост и удволетворение, а за друг да е непоносима тежест…

    @Mari-ana, има компромиси, които не трябва да правим и това са компромисите със самите себе си. Никой няма право да ги изисква от нас, особено родителите ни… Родителите са длъжни да правят компромисите, да бъдат търпеливите и всепрощаващите. А ние като деца имаме право да сме несигурни, нетърпеливи, непокорни… и да не парвим компромиси със себе си… Защото имаме път да вървим, път, който не търпи подобно пренебрежение към собствената личност…

  11. Svetlina каза:

    Трудният път не винаги е правилният път, да не споменавам, че правилният път не винаги е моят път. Но моят път винаги е този, който трябва да извървя сама. Без подадени ръце, без жокери, иначе ще се наложи да се връщам отново и отново по същите алеи и да изисквам още и още ръце и съвети. Обещавам да си кажа, когато ми потрябва помощ. Дотогава… айде да си мрънкаме, а?

  12. Mari-ana каза:

    Става! :D Мрън, мрън, обади ми се и ще ти кажа останалото от мрънкането. ;)
    П.П. Нали помниш, че имам изключително услужлива памет, дето помни всичко, включително и дадени обещания.

  13. Bain каза:

    Че за какви подадени ръце става дума, бе? Аз съм дошъл да гледам сеир. Колкото повече, толкова повече.
    По принцип… Всяко нещо е толкова сериозно, колкото значение му отдаваме. Правете си изводите.
    *смях в залата*

  14. Svetlina каза:

    Бейн, мили, млади, зелени… по твоите думи излиза, че си голям несериозник :-P

  15. deni4ero каза:

    ей тва е отношението, бейн, само така :D


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s