Млечна киселина

Имам мускулна треска. И портокали.
Разбирате ли? Не! Щастлива съм! Аз! Имате нещо против? Благодаря.
Преживях успешно първата отпуска през живота си. Беше невероятно. Закусвах с коктейли, подхвърлях Божидар, стоях на пейка, докато лятото ръмеше по декоративните дървета, гледах сапунките на маминка, обиколих два пъти града, в който оставих тийнейджърските си години, прегръщах Дамян, закусвах с коктейли, подхвърлях Божидар, провалих се в една нова рецепта, закусвах с коктейли, подхвърлях Божидар, писах писма, сестра ми ми правеше модни ревюта, лягах в 11 и ставах в 9.
Поплаках си на изпращането й. Пих сок от прясно изцедени ябълки. Във влака стара приятелка спа в скута ми.
Запознах се с поредния си съквартирант. Направих си пролетното почистване. Хубаво е да се върнеш към нещо старо, към нещо свое. Хубаво е да си стоиш вкъщи и да не правиш нищо. Хубаво е Калоян да ти даде подарък. Хубаво е.
Прекрасно е да хванеш мускулна треска още на първия си работен ден. Да идеш до офиса от съпричастност към колегите (поводът – поверителен), да подкрепиш приятел в опита му да сбъдне своя мечта, да се почувстваш отново голям, гледайки финалите на Феймлаб, да тичаш след трамваи. Невероятно е чувството още на първата ти нощна смяна всичко да се обърка и да трябва за час да вършиш раобтата на целия отдел, в пет сутринта да стоиш на терасата, бъбрейки с приятелка. Хубаво е да се счупиш от работа и недоспиване, знаейки че така помагаш на приятели в нужда, да спиш два часа, защото мама и тати се нуждаят спешно от твоята помощ.

И имам мускулна треска :) Болят ме крака, дупе, крака. Цялото ми тяло е пълно с млечна киселина и смятам да си остане така поне до сряда. Утре ще правя аржентински сладки след работното време, защото отказвам да приема, че в неделя някакъв си дъжд ще им развали пикника. Къщата е пълна с портокали, с новата лятна екипировка, с портокали, с аромата на новата пералня и прах за пране… Лилави потници и тениски на точки се разхождат из стаята ми, а аз седя пред скайп и се чудя дали да мина не-инкогнито.

Нали пак ще дойде някой да ми каже, че нямам право да съм щастлива, щото той бил нещастен. Ако пък се размрънкам, ще ми се обясни колко съм нищожна и егоистична и как неговите проблеми са по-големи.  Вече ме е страх да заговарям хората. В чат, де. Животът извън скайп е много по… жив. Там не ме питат коя съм и колко съм висока (я аз, я самочувствието ми). Там никой не може да ми гооври, докато не съм в стаята и после да се сърди що, аджеба, не съм показала сърдечност. Моля прожекторите да се насочат към всички нуждаещи се от помощ, състрадание, съпричастност и препарат против комари. Моето щастие не бива да го дават В телевизора.

Приятел ме разочарова. Разгневи ме. Обиди ме. Простих. Отговорът? Някаква бета версия на ситуацията се разнася по кабелите и сега аз съм черанта овца. Е, ако това кара някого да се чувства добре, може, разрешавам.

Близък е болен? Да съм пазела тайна? Е, не, не може. Не мога. И вместо да тревожа всички, аз си споделих с когото трябва, съжалихме, помрънкахме, гугълнахме болестта, мръннахме по-силно, после попитах запознати. И какво? Какво се очаква от мен? Да си посипя главата с пепел? Или вероятно да ида да му порева на рамото, белким му мине. Или пък да разказвам вицове? Някой знае ли правилната реакция в такъв случай? Когато нещо голямо и лошо те остави без думи? Когато знаеш, че не можеш нищо да направиш, когато знаеш, че човекът от другата страна е силен, че никога не е искал помощ, че винаги се е присмивал на трудностите в живота?

Живот. Това  му е цаката. Всичко, което можеш да направиш на тая Земя, е да живееш. Понякога може и да е гадно, но това е положението. Има точно един начин да избягаш от живота. Болен си? Живей. Приятел е болен? Живей. Искат ти обяснения защо не си направила изцелителна магия? Живей. Дишай дълбоко. Нали помниш? Щастлива си. И имаш мускулна треска. И портокали. А в неделя ще направиш много хора щастливи и ще раздаваш целувки, котешки езичета, алфахорес, прегръдки, усмивки, боза. Помниш ли? Живот се казваше. Айде, бягай да спиш, сега.

Advertisements

9 Коментари on “Млечна киселина”

  1. Калоян каза:

    Не че искам да те четкам, но смятам, че заслужаваш да ти го кажа. Ако вече не са ти го казвали. Ама и аз искам ти го кажа.

    „Всичко, което можеш да направиш на тая Земя, е да живееш“ и целия последен параграф.

    Даваш страхотен пример на хората, показваш им как се гледа положително на живота, въпреки проблемите.
    Ехооо ТИ си носител на Светлината. А такива хора са малко, или недостатъчно грамотни.
    Жалко че нямам възможност да дойда на пикника убеден съм, че ще е много весело.

  2. Mari-ana каза:

    съобщението беше премахнато от автора на болга, поради съдържанието му на лична информация, чието място не е в Интернет

    ..
    Поздрави,
    Светлина

  3. Ани каза:

    Нещо ми бягат думите напоследък. Нетипично за мен, но не мога да изразя добре това, което чувствам, четейки този постинг. Накратко, солидарност.

  4. Lady Frost каза:

    Гордея се с теб! :)

  5. Bain каза:

    На мен ми се струва, че правиш глупостите, на които са склонни хората с прекалено много свободно време, образно казано. Ако пък нямаш толкова свободно време, нямаш и оправдание в очите ми. Говоря разбира се затова, че придаваш прекалено много внимание на неща, които всъщност не си заслужават. Така само губиш нервни клетки, време в разсъждаване, тревожиш се, и най-вече, пак губиш време в писане на публикации.
    Ако бях на твое място, щях да съм „Мех… чудо голямо.“ И спираш да обръщаш внимание на всичките тези идиотщини. Пробвай да си тананикаш нещо. Препоръчвам Within Temptation. По-малко стресово е.

    И това за черната овца… Абе, наистина, какво ти пука?

    Поздрави, Бейн Хартайм

  6. Svetlina каза:

    Поздрав приет, тиририрам :)

  7. geronimo каза:

    Интерсно какво е алфахорес?

  8. Svetlina каза:

    Здрасти :)
    Това са: http://nojivilichka.wordpress.com/2009/03/16/alfajores/
    Общо взето… пухкави курабийки със сок от портокал, слепени с изключително сладък млечен крем, като традицията е да бъдат заляти с марципан и да са с диаметър поне 15см. Съществуват различни „диалекти“ на алфахорес (alfajores в Испания и Аржентина) – могат да бъдат с кафе, какао, различни размери, различни глазури.
    А най-важното е, че са ужасно вкусни :))))

  9. […] направих онези невероятни алфахорес миналата година, все ми се искаше да опитам още нещо. И съвсем случайно […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s