С аромат на рози…

Отдавна се каня да разкажа за нея. И все не намирам думичките. Трудно е да опишеш нещо едноверменно толкова битово и толкова магическо. Тайната градина. Кътчето, което знае кога се нуждаеш от нов цвят, от малка усмивка, от припомнен полъх, от танцуващ слънчев лъч. Специална е тази градина. Крие се. Не всеки може да я види, да я усети. Ако я търсиш, непременно няма да я намериш. Странно е. Да. Съществува нещо, което успешно се бори с моето любопитство и ме кара да го чакам, чак докато го забравя и/или отново се нуждая от присъствието му. Съществува нещо, за което дори аз нямам думи.

Моята градина.

През януари беше калното място, което избягвах. Един ден се прибирах и открих, че ме чака алея от зюмбюли. Ей така. Насред пустошта и градските купчинки прах бяха изникнали уханни едри зюмбюли. Постепенно се скриха и пак навлязох в релсите. Този път на излизане видях момина сълза. Много! После се разкри и на съквартирантката ми. Погледна през прозореца и видя огромно дърво, цъфнало в бяло. Цял ден минаваше през стаята ми, само за да си го погледа. Поне милион пъти ми обясни как иска да го снима. На следващия ден дървото вече не беше нито огромно, нито бяло. Никой друг не го беше видял.


Зеленото на тревата все по-често се изпъстряше от жълтурчетата с ей толоква дълги дръжки. После дойдоха трите червени лалета, по-късно двете жълти. Една вечер Боби се прибра с подарък за мен – широко разцъфнала червена роза. Твърдеше, че целият двор е  пълен с такива рози и че ухае като в приказка. Не повярвах и проверих. Да! Насред буренака цъфтяха рози. Даже не цъфтяха, а бяха цъфнали. Ей така – под носа ми и аз нищо не съм забелязала. Разказахме на Яна, но тя така и не успя да ги види. Тайната градина затова е тайна.

Един ден стоях отегчена на прозореца… и Тя отново ме изненада. Оказа се, че семейството градински котки се е увеличило. Едно малко бяло пухче подскачаше из трева, три пъти по-висока от него. Малкото чудо беше толкова неопитно, чисто, толкова не на място. Вървеше по тясно бордюрче и плетеше крака, за малко да падне в една дупка, прегази майка си, прегази баща си, пак за малко да падне в дупката… Чист, искрен смях. Невероятно удоволствие. Облекчение, че все още има с какво да бъда изненадана приятно. Това и още много е за мен Тайната градина.

Днес  видях зелени сливи, но никой няма да повярва. Убедена съм. Това са си моите сливи. Надали някой друг изобщо може да ги види. Точно както само аз съм виждала котките, качени на покрива на бараката. Неописуемо е.

Малкото изоставено дворче ражда… нищо особено. То просто си съществува. Не се натрапва на никого. Няма да направи света по-добър. Само мен. По своя си начин ми напомня, че съм жива, че светът out there все още е красив, че малките неща понякога са много по-важни. Казва ми да отделям пет минути дневно, за да се оглеждам, да вдишвам, да мълча.





5 коментара on “С аромат на рози…”

  1. вили казва:

    Тайната градина! И аз не съм я виждала, а само съм чувала, че я има. Щастливка си ти! ;)
    И аз видях днес зелени сливи. Две циганки ги ядяха и плюеха костилките на тротоара до един подлез. Но те не се броят защото и други ги видяха :)

  2. strannikyt казва:

    Благодаря

  3. Svetlina казва:

    Хихи, моля :-D

  4. sonic producer review казва:

    I was having difficulty not thinking of some business opportunities, so I started looking for some unusual blogs. I enjoyed your blog and it helped me relax.

  5. make beats online казва:

    These kind of post are always inspiring and I prefer to read quality content so I happy to find many good point here in the post, writing is simply great, thank you for the post