Ден на работниците от леката промишленост

Забърквам се. Много се забърквам. Засега ми харесва, де.

Лекция по физика. Слушаш за някакви интегрирания и дискретизации, за корпоскулновълнови свойства, във всяко изречение се споменава „светлина“ и ти стреснато подскачаш. Няма начин да свикнеш. Винаги си се дразнела от този раздел на физиката. Невъзможно ти е да стоиш в помещение, където толкова често споменавт името ти. Особено когато само шепа от намиращите се там изобщо се интересуват от истинската природа на светлината.

А днес има  и друго. Не искаш да прекъсват мислите ти. Искаш да продължиш да си мислиш за него. Да си спомняш гласа му, да галиш с поглед спящото му тяло, да кроиш планове как ще го прегърнеш когато се върне.

Толкова си разсеяна. Дали от лекционнната умора, от безсънието, от жегата, от възрастта… важното е, че си разсеяна. Харесва ти. Този път почти не се дразниш на колегите си. Те са просто някакви си там резки, малки нелепи и задължителни пукнатини в твоето щастие. Толкова малки и бледи, незначителни в своята себепоглъщаща злоба. Вече можеш да си говориш с тях за времето. И за преподаватели. Изумителна е способноста им да знаят кой доцент кога колко души е скъсал, какво пие, дали изисква присъствие; способността да плюят някого без изобщо да са карали часове с него или пък да му знаят името; да се отвращават от предмети, още преди първия час; да се смеят на един и същи виц по 14 пъти; всеки ден да ядат едни и същи пици; да спят следобедния си сън в колите си. И най-вече специалното им умение дружно да мразят и да се усмихват едновременно. И на мен се усмихват даже.

Изобщо не им хрумва, че вече съм недостъпна. Имам за кого да си мисля. Колко часове прекарах в размисъл какво да му купя! За мен рождения ден е нещо много важно. Нещо голямо. И хубаво. И той е голям и хубав, и специален, и много обичан.

И може още да не знае, но съм му взела съвършения подарък. Не е нито стол, нито сувенир, нито книга. Няма да го заведа никъде, няма да е нещо, което другите ще разберат. Ще съм в новата бяла рокля. Рокля, избрана с мисълта за него. Ще дойде да ме вземе от къщи. Ще съм малко смешна със сложна прическа, къса рокличка, бели сандалки и раница :) И той ще е смешен – с такси :)

Обещал ми е свещи. Аз пък сто пъти му казах, че ще му подаря рокля. Някакси пропуснах да спомена, че съм му взела цял аквариум с оранжеви риби и смешна фигурка октопод. От вчера вкъщи подскачат двата рибока и си чакат истинския стопанин. Надявам се да не ги уморя до довечера. Изобщо не харесвам рибите като домашни любимци. И на риба ходя, за да се вра по трънаците да гоня пеперуди или пък да шляпам боса по плитките места и да си събирам камъчета. Обаче харесвам Калоян. Много.

В раницата ще скрия жълтия термос. Черешката на тортата е една рисувана порцеланова чаша за чай във формата на пагода. Преди време му подарих любимия му чай. Сега ще си има и гейша, от която да си го пие.

И бяла рокля ще си има.

За пръв път днес се тествах. Резултатът е положителен.

Любить тебя так…. приятно
Ты стеснительна. Я не всегда тебя понимаю, но ты такая интересная. Тебя нужно добиваться и любить! Разве это не счастье?
Пройти тест

Отивам да мисля надпис за картичката. Не че уравнението на Айнщайн няма да е подходящо, де. В крайна сметка масата наистина може да се превръща в енергия. Особено днес. Нали е денят на работниците от леката промишленост.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Най-накрая някой роди момиченце. Вили, Емо, хора, зверове, камъни и дърве, радвам се :) Имаме си ново бебе. 3,50 килограма. Голяма, голяма да порасне. И умна. И красива. И много любопитна. Минимум професор по физика!

Advertisements

3 Коментари on “Ден на работниците от леката промишленост”

  1. вили каза:

    Честито за новото бебе! :D :D
    А този положителен тест трябва ли да ме кара да се замислям, че бялата рокля е свързана с него? ;)
    Хубаво е да си влюбен и обичан!
    Честит РД на Калоян! Да те обича и да те радва!

  2. Калоян каза:

    „да се смеят на един и същи виц по 14 пъти;“
    „всеки ден да ядат едни и същи пици;“
    :D „да спят следобедния си сън в колите си.“

    Каква наблюдателност браво.
    Вече имам ясни критерии по които да разпознавам задочниците.

  3. Svetlina каза:

    Хехе, това не са задочниците, а избягалите от забавачниците :)
    Вили, недей така, че ще уплашиш момчето :) Първо къса бяла рокличка, после дългата, после и тестовете… по ядрена физика ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s