Спят ли жълтурчетата

:D

:D

:D

Незнайно защо ми се отспа. Седя си на компютъра, чета си за изпита, говоря си с моето момче и с най-добрия татко на света. Слушам любимата си музика. Силно. Припявам :oops:

Нещо се присетих да си ровна из архивите. Там, между купищата лекции, подарените ми уроци по хералдика и опитите на сестра ми в Пейнт стоят и любимите ми две снимки. Не снимки на любимо дърво, на любим човек, на красива уличка, на усмихнато дете.

Мои снимки. Където съм щастлива. Които значат много за мен. Веднага ги пратих и на двамата. Не е честно само аз да се хиля :)

the one

p1020098

Знам :) Смешно е да слагам себе си насам-натам. Особено когато вече съм публикувала тея снимки :)

Обаче ме направиха толкова щастлива. И ето :) Отварям пощата, за да ги пратя на израелското момче и… намирам писмо от Молифчето :) Искала да ми дава подаръци. Спонтанно и градинско :) Не ме интересува, че не мога да отида. Стига ми доброто намерение. Днес искам да съм щастлива и съм!

Ани, мерси за поканата, друг път ще наваксаме. Надявам се да си изкарате добре и после да разглеждам ухилените ви снимки :)

Клаудио каза, че не разбира идеята на втората снимка. Обаче знаел защо първата ми е любима. Тя е вече на 11 месеца и още когато я видях за пръв път, получи името си. Дъ уан. Не обичам да ме снимат. Надали някога ще ме запечатат толкова щастлива. Това си помислих тогава. А другата му я обясних така:

my blog
it is called after this flower
the name of the flower means THE_SMALL_AND_YELLOW_ONE
and the photo is taken in the woods near my native town

Щастлива съм. И кашлям нещо. Утре Яна ще занесе бонбони от бял шоколад на маминка. Обичам да изненадвам и да ме изненадват. И да стоя до късно/рано сама с радиото. Даже се страхувам, че ще изгоня бъдещия си мъж :) Не мога да живея без някоя и друга мързелива нощ сама със себе си. Когато Яна се върне, имам обещана момичешка нощ. Ще си четем книжките и ще ни е мълчаливо. В началото ;)

И така. Вместо да уча информационните технологии в управлението и да блесна със знания на изпита, информационните технологии ме заслепиха с щастливи спомени и красиви планове.

Не. Ще спя. Много е сладко да спиш в моето легло. Няма нищо, ама нищо,  по-хубаво от вкъщи.

И от приятелите.

когато си мислиш, че никой не те обича...

Advertisements

7 Коментари on “Спят ли жълтурчетата”

  1. Ани каза:

    :-) Сладка… снимките са много хубави пък. И поне аз ги виждам сега за първи път. Бъдещия мъж няма да изгониш, той ще е готин и разбиращ. ;-)

  2. Svetlina каза:

    :) Или ще е вякой английски лорд със собствена спалня :)

  3. kanew каза:

    Обичам оптимистичните постове.
    Покрай тях и аз ставам оптимист :-)

  4. UZUMAKI каза:

    Оптимизмът е надценен.

  5. zory каза:

    Винаги, когато ми е облачно, отварям твоя блог и ми става толкова жълто, топло, слънчево :)

  6. Svetlina каза:

    :)
    Оптимизмът най-често се надценява от пресметливи хора ;) В смисъл… на мен никога не би ми хрумнало да меря и оценявам качества.
    А и в случая не съм оптимист, а щастлив реалист :)
    Зори, не се прави, знам аз колко често е облачно и колко често се нуждаеш от изкуствени слънца във Варна. Шматка :)

  7. zory каза:

    Светличе, права си :) Ще ми е много по-слънчево, ако си побъбря с теб извън Нет-а :) След месец-два ще се метна до СФ. Гледай ти да ме изпревариш и да долетиш до морето по-рано :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s