Моля

Искам да ме прегръщат.

Не искам да се оплаквам, просто искам да ми е топло.  Да лежиш до мен и да чувам как дишаш. Да чувам как не дишаш, чудейки се дали да ме целунеш. Изморена съм. Да. Дори аз имам умора. Това ми е диагнозата . Чиста умора. Виждаш го. Не може да не виждаш как ми се менят настроенията. И стига се самообвинява. Достатъчен си ми. Съвършен си дори. Нямаш нищо общо с умората ми. Освен, че знаеш как да я премахваш.

И ти обещах. Няма да позволя да ме видиш плачеща. Достатъчно ми е, че по никое време хващам такси към вас без да те предупредя и се мятам в леглото, неспособна да заспя. Неспособна да спра да мисля. За глупости. За работа. За всички онези неща, които не заслужават да са в нашето легло.

И не искам да ти тежа. Моят начин да обявя война на умората е да тръгна на път. Ще се смажа от пътуване. Ще съм инкогнито, ще стоя заключена в квартирата и ще си пиша домашното. И ще чета книжка, естествено. И ще се напия с Дамян. И ще го прегръщам. И ще съм отново на 15, когато най-големият враг е мама, а най-страшното предизвикателство – контролното по география.

Отказвам да те превърна в своя жертва. Тази си  депресия ще я победя сама. Виждам как те нагрубявам. И как все по-малко ме разбираш. Не, не съм самотна, не им липсва нищо. Там е работата. Всичко е прекалено… много. Прекалено пъстро. Прекалено хубаво. Прекалено високо. И страшно.

И се изморявам. От това да очакват от мен неща. От това да съм голяма. От това да съм с теб. Странно е. Обаче да ми кажеш, че ти е хубаво с мен, значи много. Защото винаги мога да те разочаровам. Познавам се. Мога го много добре. Разбира се, умората от теб и тази от офиса са различни.

Обожавам дългите нощи, когато ми говореше. И сутрините, когато се чувствах потопена в мед, сутрините когато седях в офиса с мисълта, че някъде там ти спиш. И си красив. Имам те сниман. Не знам защо ми е. По всяко време мога да те нарисувам. Стотиците пози, които заемаш в огромното си легло. Хилядите опити да се наместиш в моето.

Уморена съм, все едно дълго съм гледала под вода. Щастлива, с изгорели рамене, чорлава. И много сънена.

Нали ще ме пуснеш? Два дни. Само толкова искам.

Време да постоя сама във влака. Да избягам от всичко и от всички. Да си спра телефона. И главата. Но не и да избягам от себе си. Искам да хвана за ушите онази изморена Светлина и да я нашамаря! Искам да й припомня, че е силна. И че е страшно красива, когато се смее. И че няма нищо страшно в това да е до теб.

Обещавам неделя вечерта да се върна. В София. В офиса. При теб. И да не ме боли нищо. И да не мрънкам. И да ти се извиня. Моля те. Ще трябва да ме пуснеш. Нямам идея как иначе да скрия сълзите си. Помогни ми да си сдържа обещанието.

Помогни ми и този път.

Иначе ще се самоунищожа. Ще унищожа и нас. Нещото, което най-малко искам.

Има едни места и едни часове, когато не трябва да те виждам. И когато не трябва да ми звъниш. Опитай. I`m begging you. И не се страхувай. Ще се върна такава, каквато и двамата искаме да бъда. И няма да ти спомена нищо за кайсиев пай :)


5 коментара on “Моля”

  1. keklanka казва:

    Ам… адашката, приятно преболедуване на депресията. Приятен път, приятно напиване :)

  2. apieceofme казва:

    Прочетох го на един дъх просто :)

    Малко почивка е здравословна, но после с главата напред :) Любовта е дасе живее на пълни обороти ;-)

  3. вили казва:

    Е, не! Време ти е за почивка! Стига работа, изпити и любов. При мама е най-сладко да се почива! ,)

  4. Svetlina казва:

    Ох :)
    Звъннах на Дамян. Всичко е уредено :) Утре по това време ще съм във влакчето.
    Кекле, аз бира не пия, ама все ще намеря какво да надигна за твое здраве :) Хе, Парченце-от-мене-си, живея си аз в карусел, обаче ей на, даже мое величество се умори. Ти макай да се върна, да видиш какви урагани ще спретна :) НОдушвам как бързо-бързо ще се презаредя :)
    Сливили :) :) :) При мама ще се ходи другата седмица – ще има панаир и захарен памук :))))

  5. […] се с Дамян. Много е хубаво. Спомних си какво е да си имаш свои […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s