Пише ми се

Не. Не си сбъркал нищо. Не те презирам. Не ти се смея.

Глупавата излязох аз. Да се вържа. На мечтите си. Отново.

Да повярвам, че да, има смисъл. Да повярвам, че всяко чакане си струва.

Да се оставя дотолкова на удоволствието да ти доставям удоволствия, че да загубя себе си по пътя.

Поставям високи изисквания. Вече!

От утре искам мъж! Истински мъж. Такъв, който иска деца, салата и вечери пред телевизора. Или пък мъж, който би ме хванал за косата в момента, в който ми хрумне да си тръгна от него. Или мъж, който застава по средата на офиса, целува ме и казва на колегите си, че съм неговото момиче.

Като цяло искам когато майка ми ни види на улицата, да може да познае, че сме заедно. Искам хората да разпознават в мен неговата приятелка, искам да се чувствам обгрижвана, искам да бъда специална, искам да имам достъп до всяко парченце от неговото аз. Да знам защо не му се пише. Защо не е спал. Как е изглеждал на 5. Какво иска да прави в сряда.

А ако може, ама само ако може… всичко това да не му коства усилия. Поне не много. Би било наиситна хубаво да имаше човек, на когото отвътре да му идва да ме обича. Да не му е трудно да бъде с мен. Да не изглежда, сякаш бъбренето ми по тротоарите го измъчва, сякаш аз съм виновна, че трябва да става рано, сякаш моето съществуване само усилва болките му във врата.

Боли. Силничко боли. Да виждам, че ти е трудно да ме разбираш. Че вече си се отказал да ме разбираш. Да виждам как преобърнах нещата. Как се занемарих. Как те разглезих. Как забравих, че достойнството е важно, как ме нараниха миналата година, как се заричах следващият да не ме ползва за потушаване на личните си проблеми.

Питаше ме дали си ми достатъчен. Да. Тогава ми беше. Нощем. В онова голямо легло. Когато прегръдките ти бяха за мен целия свят. Когато знаех, че само аз им се радвам. Когато не ме интересуваше дали си ме целунал за лека нощ, дали си сменил водата на рибите, дали имах някакви задължения за следващия ден. Когато аз и ти изчерпвахме целия свят.

Обаче на сутринта нещата са различни, нали? Когато погледнех през прозореца и видех съседите ти отсреща. Едните са възрастни и всеки ден си пият кафето заедно. Другите двама все се карат, все имат да вършат нещо и все го вършат заедно. Не си представям единият да иде на казино и да не вземе другия. Не си представям взаимно да се държат гладни. Не си представям тя да нарича неговия филм глупав и да моли да го спрат. На сутринта. Когато излезем на улицата и вървим с различен темп. Когато стигаме светофара и нямаш какво да ми кажеш за чао. Когато излезем някъде да хапваме и отново нямаш какво да ми кажеш. Когато не осъзнаваш колко много харесвам гласа ти. Трапчинката ти. Погледа ти. Как се нуждая от тях. На сутринта.

Отказвам да мисля повече по повода. Признавам се за виновна. Не знам начин да спра да се доверявам на хората. Не знам дали е хубаво да спра да се доверявам на мечтите си. На себе си.

Едно е ясно. Другия път първо ще се запитам с мъж ли си имам работа. Защото с мен момчета явно не могат да се оправят. Тъжно, но факт. И мама ми го каза хиляда пъти :) Имам труден характер :) И прекалено много страхове. Нуждая се от толкова много. За да спя спокойно.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Там на моя остров в океана бял…


17 коментара on “Пише ми се”

  1. Bain казва:

    Ясно, скъсала си с гаждето си, понеже не е готов за зряла връзка. Чудо голямо, случва се непрекъснато. Стегни се, удари някой в стомаха, и ще ти мине. А после кажи кога да ти дойда на гости за да взема телефона на мацката, дето работи пред вас през нощта.
    Впрочем, погледни на раздялата от добрата страна. Първо, печелиш опит и няма да се повтори със следващия. Второ, тоя меланхоличен стил дето беше почнала да го пускаш насам-натам започваше да става досаден, така че ИЕЕЕЕС, най-после се отървахме. Трето, сега нищо не ти пречи да го накараш да страда за всичко, което ти е било досадно по време на връзката.
    Предлагам него да го удариш в стомаха.
    Идеите ми стават все по-гениални. Трябва да взема да ги публикувам.

  2. batpep казва:

    е аз за съжаление съм зает, иначе щехме да те урЕдиме с мъж :mrgreen:

    мъж искала… е откъде да ти го намерим тоя мъж, ти да не мислиш, че мъжете растат по дърветата!?

  3. keklanka казва:

    Да бе, и аз това казвам. Вдигай си критериите докато е време и никакви компромиси, когато сте още на ниво изпитни сесии :) Щот виж я кака си до къде я докара, ине смей да казваш пак,че искаш като нея да станеш, пепел ти на езика!

  4. apieceofme казва:

    Аз съм последния човек да дава съвети от типа на горе главата :) Но, наистина… Лято е, забавлявай се, а останалото все ще се нареди.

    Радвай се, че го е имало. Чувството. Спомена. По-добре така, отколкото без нищо, нали?

    И следващият път ще е като приказка :) И пак ще пишеш меланхолично, което на мен си ми харесваше много даже :)

  5. Svetlina казва:

    Споко бе хора :)
    Толкова ли смазана звучах? А на мен ми е хууууууууууубаво и лееееееко. Трудно ми е да забравя, че съм на 20, че съществуват няколко хиляди места, които искам да посетя, няколко милиона неща, които искам да направя и към милиард вкусотии, които да изям.
    Никого няма да удрям в стомаха. Вчера Божката реши, че ставам за батут, после пък ме ръгна в стомаха с всичките си десет кила и малко. Тц. Не е приятно.
    Мили бате, много се надявах да са по дърветата, щото съм много сръчна в катеренето. Иначе съм убедена, че пасваш поне на „Такъв, който иска деца, салата и вечери пред телевизора“. Поживем, увидим :)
    Парченцеотменеси, аз и сега мога да пиша меланхолично :) За разлика от повечето ми раздели тази не успя да вземе нищо от мен. Нищичко не загубих. Освен може би време. Но аз от него и така си имам повечко :)
    Мдам. Добре ми е.

  6. batpep казва:

    хаха, чеки да ти отпрАвим една оферта, пък дано те развеселя още повече:
    – много обичам деца, щото те са страшно красиви и свежи, и кви лафове ръсят само – не е истина. обаче ако може да не са мои и съответно ако може някой друг да се грижи за тях :)
    – салати хич не обичам, ама виж, ако има ракия…
    – а едно от нещата, които искрено ненавиждам, е телевизора. e те туй нящо требе да се забрани със закон!

    кък е, ставам ли за ново гадже :mrgreen:

  7. Svetlina казва:

    Хахаха :) Ако избараш още една-две такива оферти, Блу ще вземе да си помисли, че ставаш и за бивше гадже :)

  8. kanew казва:

    ..В онова голямо легло.
    Доколкото си спомням, ех миналиса толкова години, това е мястото за отхвърляне на съмненията в душата на човек. :-)

  9. Калоян казва:

    Моля те престани с глупостите. От кога е проблем да си намериш някои.Проблема е че свестните са малко ,а несмотаняците още по-малко. Но ги има … :).

  10. Bain казва:

    Смотаняк в общество в което за най-готин се признава типа, който е изпил най-много в долнопробна дискотека, си е чисто признание.
    Идея си нямам защо разясних това.
    Трябва да си намеря някакво хоби.
    Светлинке, айде да ходим да закачаме феички и да бием хора в стомаха?

  11. Графът казва:

    От всеки свестен без проблеми става чудесен смотаняк!
    Всяка жаба се превръща с целувка в принцеса…с кайма и кашкавал.
    Въпрос на асортимент. И на пасване вкусовете на смотаняка с принцесата. Не губете надежда… :)
    (това за принцесата го прочетох в новопоявил се блог!) :)

  12. aha казва:

    Бих ви помолил за малко тишина.
    Благодаря :)

    ……

    Преведено на български от автора на блога.

  13. kristincross казва:

    Пишеш прекрасно.

  14. гравитон казва:

    Предупреждавам, нищо лично, но Джером К.Джером казва „Само глупавите избират много, защото не знаят какво искат“! Така, че смело и „безотговорно“ напред. Достатъчно е да решиш какво искаш!

  15. deni4ero казва:

    какво да ти кажа, жълтур … тъжно е, но, имаш предимството – трупаш опит :) Смей се в лицето на трудността :)

  16. вили казва:

    Чудех се какво да ти пиша. Ама то си е ясно – трябва да продължиш да търсиш и ще намериш. Който търси – намира, а опитът който се трупа – помага в много случаи! Усмихни се и продължавай! ;)

  17. Svetlina казва:

    И какво излезе :)
    Гравитонска му работа :) Пак неговата стана :)
    Аз пак щастлив! И пак с Калоян. Държа да отбележа. С един много различен Калоян. Но който все още прегръща вълшебно. И който още е малък.
    Той пък е с една по-различна Светлина. Която още не спира да бъбри. И която пребори още едно късче от страховете си.
    Мдам. Крачка по крачка раста си :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s