Знам и не знам

Просто не знам отъкде да започна тая публикация. Има-няма 10 дни я мисля :)

А то е толкова лесно :) Пак на добрия стар принцип Раз-Два ще е :)

Раз-два, аз знам да говоря за:

  • прекрасността на отпуските;
  • себе си като бедствие;
  • добрия войник Швейк;
  • човека-пътешественик, човека-пътешествие и човека-пристан;
  • живота със съкваритрантка;
  • ролерите като форма на щастие;
  • динята като физкултурен уред;
  • пердето-синекдоха на жилището и метонимия на собственото Аз.

Три-Четири, аз не знам да говоря за:

  • скоростта на растеж на бебетата;
  • Еврофутбол;
  • физика2, физикохимия, ел. измервания и каквито и да е инженерни предмети;
  • видовете кандидат-съквартиранти;
  • новия си шеф и заповедтта му да присъствам на едно място;
  • G точката като географски край на думата shoppinG;
  • българите, които пишат статии как българите са мързеливи, безславни, нещастни и без талант;
  • лакирането на нокти и ползването на гербен.

И така де… завърнах се :) Малка, егоистична, пъстра, пърхаща, понякога глупаво-тъжна, понякога само глупава, тичаща, викаща, пееща. И ядох сладоледена торта за пръв път.

Драго ми е :)

Та… прекрасно е да си в отпуска. Не ваканция, не почивка, а отпуска. Да се чекаутнеш на машината за последно, да свалиш табелката с името си, да вземеш такси и да знаеш, че можеш да му кажеш която посока си искаш. Да висиш във ваната, да висиш на прозореца, на телефона, в магазина. Да набуташ в раницата не най-новите си дрехи, а дрехите за планина и роклята за из къщи. Да пуснеш радиото и да си пренаредиш кутията с ластичките за коса. Да кажеш на хиляда човека, че заминаваш, а да не знаеш нито кога, нито къде, нито защо. Да отвориш книга с убеждението, че ще имаш време и сили да я прочетеш. Да се излегнеш във влака и да видиш щъркели. Да се усмихваш. Да спиш. Много да спиш. Да редуваш паркове и търкаляне в леглото. И много смях. Да седиш на обърната кофа. Оранжева. И да си говориш с водните кончета.

Иначе съм си все същото бедствие :) Последния път като ходих в Бузовград, спря водата за няколко дни. Тоя път се размина само с два. И ако някога намислят да ме водят на планина, нещо все ще се обърка и ще трябв ада правим друго. Ако реша да гледам Картуун нетуърк вместо да уча по физика, просто излиза буря, размества сателитната чиния и намокря цялата гора, проваляйки и разходката. Така де, хубаво е да се знае, че на смета има още едно бедствие. Бебе Теди събере ли се с мен, не можеш да я спреш/настигнеш/накараш да млъкне :) Дай ни на нас да тичаме, да се люлеем на люлки, да ядем тебешири и да се надвикваме. Плюс това сме ненадминати в гледането на „Покахонтас“. И във Вършец се проявих като бедствие. Едно момиче се заслуша в приказките ми и си изтърва сладоледа. А кучето-пеленаче на братовчед ми се скри под казана и спря да е бяло. И тати каза, че е още малко за къпане и ще трябва да си го гледаме черничко :)

Откривам все повече сходства между себе си и добрия войник Швейк, когото така упорито прелиствахме аз, Божката, аз, Теди, аз, аз, аз, аз… Имаме страхотно чувство за хумор. Имаме добродушен вид. Не ни прави впечатление какви дрехи сме облекли. Можем да гооврим без почивка. МОжем да караме шефовете си да бягат от нас. Можем да докарваме главоболие само изнасяйки кратък рапорт за свършеното през деня. И обичаме кучета :) Още нещо… Хашек е прототип не само на Швейк, но и на няколко от вторичните герои в книгата. Така и аз. В мен има материали за много разкази и други разкази в тях. И скромност имам. Май.

Защото съм човек-пътешествие. Засега още не съм човек-пристан. Имам още път да извървя, още боб да ям, още да ме тъпчат, още да прекланям глава, още да прегръщам и да ме прегръщат. И страшно много ми отива. ТИчам, скачам, купих си ролери, за които предимно говоря, а като си взема диня, първо я разхождам минимум 34 часа и чак тогава пирстъпвам към консумация. Предполагам, че си е приключение да си с мен, да се опитваш да ме изучиш, да се опитваш да ис в крак с мислите ми. Едно излишно усилие. МОже просот да се остаиш да те грабна на вълната си. И без това самотата не ми е любимото състояние. Да. Не съм пристан. Не можеш спокойно да се облегнеш на мен и да чакаш да те напече слънцето. Обаче ако се държиш здраво, вероятно ще ни е много хубаво. Нали, миличък ЕП ИТ К 8?

Ето на. Боби. Съквартирантката. Вече над половин година оцелява с мен. И аз с нея. Много сме забавни. Можем 30 минути да се караме за различните степени на замръзналост на яйцата, можем да си откраднем количка от Билла, можем да си пребоядисаме едната стая, можем да завиваме Божката с туника, можем да снимаме паяка от коридора, можем да обиколим цяла София за по един дюнер, можем да говорим едновременно и можем да спим от 10 сутринта до 2 през нощта :) Невероятна комбиан сме. Случваме се ядосани винаги в един и същи момент. И летят светкавици. И препукват леки гръмотевични бурички. А веднъж се случи да не ни мързи и да си направим закуска. Забърках тестото и тя направи гофрети :) Вечерта случайно се прибрах от работа и намерих бележкарИзяж ме, а под нея – гофретка. Отстрани кутия течен шоколад гласеше И мен, и мен :)

Като нищо и тя да е единственият човек, който ще ме види на ролери. Предвид че само вкъщи се сещам да ги обуя :) Засега съм много добра в стоенето права с ролери. Не мога да ги търкалям по маниера на бебе Теди, но пък съвсем сама се научих да си ги закопчавам. И само три пъти се разкопчаха. За една вечер. Много ми харесва да си мисля за тях. За оная педиатърка от оня филм :) Която носеше дълга червена карирана пола тип прегърни-ме и вързана на две опашки караше ролери, прибирайки сина си от училище. Обичам да си мисля как ще търча за работа и ще ми се вее косата, а в раницата на гърба ще съм скътала и книжка, която да чета навръщане. А най-обичам да си мисля за чорапите, с които ще си ползвам ролерите и да си планирам кога и как ще се уча да падам с тях. Даже Лайчо ми подари наколенки и налакътници. Готова съм за всичко и на всичко заради ролерите си :)

Примерно онзи ден щях да се уча да карам след работа. Шефът разреши да свърша два часа по-рано, заръча да не се посинявам цялата, Калоян ме заведе в парка. Седнахме на пейка и до тук с идеята за каране :) Купихме си грозде и го занесохме у нас. тами имаше и диня. Нея пък откъде бях влачила… После я носих към тях. После я забравих там. После я носих в офиса. От там – вкъщи. Може и да съм пообъркала реда, но пък поне направих мускули. За това няма как да се спори :) Калоян ми е свидетел!

Единственото, което не знае за мен, е, че съм си везла оранжева завеса с ресни за новата стая. И че ще си везма още една. Е, не знае само частта с ресните и цвета :) И как щях да се пребия, докато я слагах. Дам . Имам нова стая. И нова квартира. Беше забавно местенето. И огледите. С рошавия брокер с розовата тениска. Много ни е хубаво сега. Новото вкъщи е в жилищен квартал и е така разположено, че ми е най-лесно да вървя – кеф ми към Яна, кеф ми към Калоян или пък за работа. И имам паркове и люлки. А другия месец ще си купя пералня и бюро. Лично мои си. Защото съм голяма :) Прекрасно е да си имаш перде. Прави стаите живи. И с него някакси заспиваш по-хубаво. Сутрин вятърът пак си свири, но по-нежно, защото се е заплел в ресните. А уличната лампа и светулките само могат да гадаят в коя книжка си се зачела тая вечер.

Не знам как растат бебетата. Толкова бързо се случва, че не успявам да го отбележа подобаващо. Ето. Божката вече може да говори и да тича офроуд. Знае да казва „айди, Мами“, „али, Тати“, „тата, Тети“ <– ей тука вече започвам силно да се гордея :) Може да хапе с многото си зъби, може да ме съблича и да разглобява телефони. Ако някой го нарече бебе, вместо дете, сам може да си го набие :)))) Теди също е голяма. Има два дълги крака и им гризе ноктите. Тича като вятър. Бъбри като буря. И може и да не знае, но аз смело твърдя, че ме нарича Бъзибъзи. И тя не е бебе. Деца са. Мънички човечета. С джинси и сандалки. Размахващи вилици и прибиращи храна между страниците на телефонния указател. И да :) Обичам ги :)

Не знам нищо и за Еврофутбол. Нищо че един таксиджия за цели 4 минути беше убеден в противното. Знам обаче мъницко теория на вероятностите и една идея повече комбинаторика. Обещавам да пробвам да науча и статистиката тия дни ;) Пуф… ще се наложи здраво да уча тая есен, защото ме чакат неща като електротехника, физикохимия и производствена безопасност :( Вероятно това ще стане по простата причина, че колкото и да съм отвикнала да уча, все съм по-умна и целеустремена от бившия си съквартирант, както и от голяма част от колегите си от ХТИ (е, тези от моята група поне :)). Изобщо.. аз не съм тоя, дето ще тръгне да говори хубави неща за хората, търсещи си съквартиранти по обяви във вестника :)

Не искам повече да си имам работа с хора, които влизат в кухнята ми с обувки, отварят всички шкафове и след това заявяват, че ако се поизчисти, могат и да живеят там. Не искам да си спомням как някакъв чичко ми обяснява, че би искал да си води приятелки. Това са му много добрите приятелки, които са свръх интелигентни и той ги уважава като хора. Изглеждам напреднала и сигурно няма как да се съглася, че сексът е нещо обикновено и направо задължително между приятели. Изобщо…. не смейте да ми напомняте, че някога съм пускала обява във вестник!

Разбира се, не това е причината да протестирам срещу поредната идея на шефа. Да сме идели на пътуване. Цялата фирма. На две части. Мдам. Представям си как HR-ката и помощник HR-ът сън не са спали да ми направят график – в 7 ще се усмихва, в 8 ще се събуди, в 10 ще плува, в 20 ще танцува. Очаква се  не само да присъствам, ами и да се забавлявам. Омръзна ми да обяснявам, че ще е хубаво по единствената причина, че шефът ме заплаши с уволнение ако не присъствам. Аз! Лично аз ще направя престоя си в Банско съвършен. Ничий план не може да е по-добър от моя. Рядко знам какво искам. Още по-ряддко друг го знае. Тъй че… пикник с две колежчици, книжна сбирка с друга и надпиване с мъжката част :) И си имам party outfit – жълто потниче с черешки и къдрички :)

Мдам. Напоследък все повече се убеждавам, че и моята G точка се намира в края на думата shopping :) Старая се да не давам много за нещо, което не ми трябва и рядко да взимам неща, които не ми трябват. И май не успявам много-много :))) Поне съм добра в това да намирам подаръци за другите :) Огромно удоволствие ми доставя да разглеждам мънички дрешки за бебе Еси или Божковски къси панталонки. А веднъж намерих и тениска с портрет на една моя колежчица :)

Което автоматично опровергава урода, който рита и псува рода си. Аз вярвам, че българите всъщност сме добри. Колкото и наивно да звучи. Вярвам, че лелята от първия етаж ще ми даде захар, че ако замръкна на непознато място,  ще ме приютят и ще ме нахранят. Убедена съм, че има трудолюбиви българи. Такива, които успяват да охдят на работа, да поддържат дом, да възпитат някакви ценности у децата си. Вярвам, че някой ден моите собствени деца ще имат достатъчно българи за пример и няма да ми се налага да им разказвам приказки за Мистър Мусколо, Супермен или Дамайянти. Познавах Крали Марко, Белчо и Сивушка, Айя, Ането, Смехурко и Хубава Яна далеч преди любопитството на първокласника да ме заведат в градската библиотека. Обаче аз не разбирам. Статистики. Политика. Възрастни, непостигнали мечтите си. Аз не разбирам. И съвсем погрешно защитавам българите като нация. Така че ще си помълча.

Сега да не си помислите, че през тази дълга липса съм станала по-сериозна? Улегнала? Сресана? Това, че три пъти се лакирах през август и че си взех даже още един цвят лак, не значи нищо! Все същата пикла съм си! И все така влюбена. Във вятъра, във себе си, във Божката, във Калоян, във обичането, във картофените кюфтета, във маргаритките, във щъркелите и гроздето.

Advertisements

One Comment on “Знам и не знам”

  1. Svetlina каза:

    Айде сега някой да ми каже що ми трябваше да препрочитам това. Може и да не си личи, но това е писано в един от онези моменти, когато се чудех как да си повдигна духа. И ядох грозде за целта. Малко жалка изглеждам :)
    Нищо, де… утре ще ида да купя подарък за рождения ден на сестрата…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s