New resolutions

Благодаря.

Благодаря, мило другарче, което никога не ми звъниш. Което ми връзваш тенекия на всеки 3 месеца. Което виждам на всеки 13.

Което пак не ме заведе на палатка. Знаеш ли? Взех я. Взех я пустата отпуска. И палатка си купих.

Не знам защо продължавам да ти звъня. За да покажа, че съм по-добрата приятелка? За да покажа, че държа на миналото ни? За да докажа на всички какъв голям оптимист съм? За да се чувствам отново на 17?

Ти имаш ли идея защо никога не ме търсиш? Защо не ме заговаряш в Скайп? Казах ли ти? От месеци имам ново момче. Повишиха ме. Опитвам се да уча две години за една. Казах ли ти как се чувствам изморена, оглупяла, какъв мързел ме е налегнал? Разказах ли ти за месеците, когато се бях изплашила от възрастта си и ту пишех оди колко съм голяма, ту възхвалявах младостта и безгрижието? Казах ли ти как избягах чак при Дамян? Как ме нахапаха комарите, как се изрусих, как напълнях, как вече сама мога да си купувам книги…

Дали си се чудила защо продължавам да те търся? Лесно ли ти беше да вдигнеш телефона и да ми кажеш, че пак няма да ми сбъднеш мечтата за палатка в птичи резерват? Щеше ли да заболи да ми кажеш някое оправдание? Да ме поканиш за друг път? Да ме попиташ как съм…

Обичам те. Винаги съм. Толкова години седяхме заедно, тежахме еднакво, бяхме еднакво високи, ходехме на родителските срещи на брат ти и сестра ми. И пеехме. Помниш ли как целият клас ни слушаше, докато се деряхме да пеем щурчовата „Бяла тишина“? И как оня път изкара най-високата оценка по история?

Хайде да оставим нещата така. Днес ще съм по-малко оптимист, по малко борбена, по-малко на 17, по-малко наивна. Нека не разваляме хубавите спомени. Аз няма да те карам да даваш повече фалшиви обещания. И ти никога повече няма да ми кажеш „Ами… няма да стане палатката“.

Изобщо не ми е лесно. Не си първата, с която все по-рядко общувам. Но ще си първата, с която го правя съзнателно. И все пак ще се радвам някой ден да заведем децата си на къмпинг и да им разкажем как сме се возили на една седалка в автобуса, как си пъхахме главите под градинската чешма, как се напихме на онзи първи юни, как в час по руски падна под чина от смях.

Ти ще си моята капсула на времето. Ще ме запомниш такава, каквато никога повече няма да бъда. И аз ще съм твоята. И няма да се натискам да ме приемеш такава, каквато съм сега.

Чао, ** ** ***

(да, знам, че всеки път като те нарека така, следва шамарче, но не мога да се спра :))

ПС: ай лав ю


18 коментара on “New resolutions”

  1. Lady Frost казва:

    Обаждаш й се, търсиш я поради същата онази причина, поради, която и аз продължавам да си мисля за Ж. и да копнея за компанията й.

    Но и причините, поради които слагаш точката са същите, поради които не й се обаждам вече…

    Има изречения, на които е крайно време да сложим препинателния знак за край. В повечето случаи – окончателен. Ще ми се да е въпросителна или многоточие. Копнея за обещание за продължение… Но това е обещание, което всички даваме, но знаем, че няма да изпълним… По-добре да не се самозалъгваме.

    Хората се променят, при това безвъзвратно. Те са наши приятели въпреки всичко и все още. Но са други хора, както и ние сме други хора вече. Може би трябва да се научим да ги обичаме такива каквито са. Може би им го дължим, защото все още ги обичаме… Въпреки, че може би повече никога няма да ги потърсим…

  2. Bain казва:

    Отново сантиментално-жалния-аз-съм-силна-личност-стил? Оу, към он! Всеки е сам в този живот, би трябвало да си свикнала с това. Рано или късно всички връзки със съученици, приятели, докато си била млада, ще изчезнат. Някой ден когато си на 35 или нещо подобно, ще осъзнаеш, че с мъжа ти не се сещате за някой, който да поканите на вечеря, и вместо това ще седнете пред телевизора, ще ядете пуканки и ще гледате „Господари на Ефира“ с вече застарелите Зуек И Рачков. И ти би трябвало вече да знаеш това. Всички връзки рано или късно изчезват, всичките ти приятели рано или късно ще изчезнат в небитието. Което може би включва Лейди Фрост, примерно.

    Истината е, че не можеш да се пребориш с това. Имаш няколко варианта – отречи думите ми, продължи в същия дух, и рано или късно ще пишеш още по-сантиментално-жални статии защото ще се окажа прав. Другия вариант е да се съгласиш с мен, колкото и болезнено ще е да признаеш, че Бейн е прав, и да си подготвена психически за когато следващата приятелка спре да ти се обажда. Третия, и честно казано, най-забавен според мен вариант е варианта „Бейн“. Скъсай още отсега с всички връзки, спри ти да им се обаждаш, накратко, не чакай агонията по-късно, а си стой сама вкъщи и сама гледай „Господари на Ефира“. Да, може да е малко самотно, но е гот да знаеш, че те са тези, които ще пишат жално-сантиментални неща в дневниците си примерно…

  3. Svetlina казва:

    Хихиих :)
    Бейн – върл враг на сантименталността :)
    Ето… Яна и Кекла са почти на 35 :-Р Да видим те какво ще ти кажат. Аз пък си мисля, че не говориш правилно. Като Дакота от „Дакота Скай“, която твърди, че рано или късно ще оплеска нещо, така че нямало нужда да се старае в каквото и да е.
    Според мен… няма нужда да си купувам телевизор, нито пък да набуча приятелите си с шило за лед, просто защото евентуално някой от нас можело да стане на 35. Или пък за всеки случай. Това си е бягство, мили ми Малчо.

  4. Bain казва:

    Бягство, да, разбира се. Всъщност, единственото което ме притеснява мен, е че ще започна да се жалвам публично затова, че не съм бил подготвен за изключително леките удари, които може да ми нанесе живота. Знаеш, че съм прав. Ако желаеш, затваряй си очите, не ми пречиш. И впрочем, и Яна, и Кекла, са на под 30 години, има МНОГО време до 35. Просто бъди подготвена. Не пречи аз да греша, разбира се, но ако гледаш от моята гледна точка, няма да загубиш нищо. Нали знаеш едно от правилата преди битка – „Готви се за най-лошото и се надявай на най-доброто.“

    Бейн Хартайм

    П.п. Драго големо-око създание, мили ми Малчо звучи почти толкова зле колкото „Драги ми Смехурко.“ Съкрати някоя от думите.

  5. Klim казва:

    Бейн, правиш класическата грешка на раннопораснал – повярвал си си, че си такъв, а всъщност си си бебе. :Р Самотата е cool до един момент, изведнъж обаче не е такъв купон. Другото са приказки…
    Хора, които искат да поддържат връзка, ще го направят независимо от разстоянието и времето.
    И ще ти издам 1 тайна: Жените обожават сантименталността. Почти колкото обувките.

  6. risto казва:

    Байн, що не намериш батковците които са те тормозили в гимназията и не им надраскаш нещо обидно на колите или не им изпратиш заплашително писмо с букви, изрязани от списание, а вместо тва се правиш тука на мъдър и си демонстрираш комплексите? тва че ти си се надупил на живота да те оправи не значи че всеки така трябва да направи. хайде пускай си пак WOW-там може да впечатлиш някой себеподобен с тия мъдрости и с тоя печален образ.

  7. Bain казва:

    Пише си Бейн, учтиви господине. Сантименталността е нещо хубаво, когато е привидно. И предполагам, че е въпрос на избор. А що се отнася до различните пътища, не е въпрос на ако, а на кога. Всеки знае това. И моя образ не е печален, аз не страдам от решенията си, никога не съм съжалявал за взето решение, всъщност, за каквото и да е. Също така, препоръчвам, господин risto, използване на главни букви в началото на изреченията, интервали преди и след тире-та, при съкращение на дума да се използва апостроф (пример: т’ва) и също така, използване на правилни думи без екстри (пише си „тук“, а не „тука“). Нямам най-добрия правопис, не искам от останалите да имат, но все пак, можете да се постараете, нали?

    Също така препоръчвам учтив език, поне в интернет. В реалния живот можете да си изпросите боя с вашата неучтивост, но тук просто ще ви игнорират, лично според мен, второто ще ви се отрази по-зле на тъй и тъй нужното самочувствие.

  8. Svetlina казва:

    Малки мой, сантименталността била хубава, когато е привидна. Тогава искаш да кажеш, че истинската сантименталност е… грозна? Не знам как може нещо истинско да е грозно. Ето, дори пагубният гняв на Ахил е красив и възхваляван. Сега, не съм чак пък толкова наивна и не смятам, че нещата трябва да са винаги истински, но пък… не знам неща, които са по-хубави от истинските.
    Никой не може да говори за своя образ! Поне не вярно. За да се създаде една реалност, трябват двама, които виждат еднакво. Сам си точно нищо. Да ми дойде тука някой филосф, да се пробва да ме убеди, че сме си самодостатъчни, че да види тогава гибелен гняв!
    И ако не вярваш в моя Бог, в любовта, в някой бог, повярвай на Дарвин. Разгледай маймуните. Живеем на стада/общества. Нуждаем се от някой, който да ни пощи. Нуждаем се от конкуренция, от предизвикателства, от общуане, от оценка, нуждаем се и от авторитети.
    Правилно е да се казва „никога досега“. „Никога“ звучи пожелателно, но не и познавателно, нали? Твърдиш, че никога досега не си съжалявал? Ами твърди си, не ти преча :) Но няма как да ме убедиш, че никога няма да съжаляваш, няма да страдаш от решенията си.
    „Също така“ може да е linking word в английския и да е препоръчителна за техните литературни текстове, но не и за българските. При нас е паразитен израз. И ако ще са раздават съвети за писане в моя блог, настоявам да ги раздавам аз.
    Сега да се върнем на темата за приятелството. Когато се запознаваш с някого, вие сте на своите си там духовни равнища. Минава време и не е изненадващо ако поне единият от вас попромени своето. Това не би трябвало да ви задължи да си поддържате приятелството. Напротив. Би могло да е единствено причина да се запознаете отново. И ако не го направите, продължавате напред.
    поздрави, аз :)

  9. Bain казва:

    Чудесно. Това вероятно е последното ми мнение по темата, най-малкото утре заминавам рано сутринта. Сигурен съм, че всички ми желаете приятен път, или поне да падна на релсите, но и двете няма да се случат – влака закъснява, защото минава през Пловдив, а пък винаги се държа на разстояние от влака, докато спре на перона.

    Вярвам в Бог, честно казано. Има един добър цитат за него от Кинг. Там дъщеря пита баща си „Татко, мислиш ли, че има Бог който ни пази?“, а той отговаря „И да, и не. Мисля, че има Бог, но мисля, че отдавна ни е обърнал гръб още след като положихме на онези гадости сина му.“
    Цитата ми се стори много добър. Също така вярвам, че не всичко в Библията е съвсем точно, защото, все пак, е писана от човек. Вярвам, че няма нужда от дявол, защото бог си е достатъчен, и е справедлив. Не добър. Справедлив.

    Не вярвам в емоциите. Смятам ги за безполезни. Вярвам в мизантропията. Не вярвам в общество, чиито членове са или слаби, или чудовища. И в двата вида имат своите слаби страни, всъщност. Не ми харесва хората как по своя воля унищожават себе си, своята планета, пък и своят живот, отдавайки се на емоциите си. Те не са от материала, който би трябвало да са хората. Кажете ми, защо да се примирявам с хора, които унищожават всичко? Предпочитам да бъде леко нихилистичен и да се надявам на край на апокалипсис, благодаря много.

    Аз продължавам напред каквото и да стане. Аз не се топя в изминали моменти, колкото и забавно да изглежда отстрани. Аз влизам в битка след битка, била интелектуална, психическа, или физическа, като в момента в този блог например. Моя път отрича оставянето на неща, контролирани от ума, да контролират този ум и тялото. Моя път отрича емоциите, защото те са просто нещо, плод на самовнушение. Човек може да е щастлив, нещастен, раздразнен, развеселен, по своя воля. Същото мнение имам и за любовта – поредното самовнушение. Поредната зависимост.

    Към Клим – самотата не е нещо лошо. Пътя, който човек върви, си го решава сам. Сериозно, опитвал съм да се социализирам, наистина. Опитвам да съм с хора, интимно и не толкова, и просто не ми се получава. Не ми допада. Близостта очевидно не е моя тип нещо. Предполагам, че просто не съм правилния човек за модерното общество, но пък и никога не съм бил „team player“, така че какво да се учудвам? Презирам обществото с неговите „норми“, с разглезеността му, с липсата на всякакъв истински морал и справедливост, без адекватни хора, или поне такива, които да имат чувство за чест. Защо обяснявам това ли? Защо обяснявам, че съм различен? Ами, по ясни причини. Когато човек не иска да е различен, рано или късно спира да е такъв. Аз съм различен и искам да съм различен. Точно това ме прави „различен“.

    Човек има три избора с емоциите. Да ги представим като ферма, робовладелец и роби.
    В първия вариант, робовладелеца тормози робите си, държи ги под строг контрол, крещи им, ругае ги, не ги уважава изобщо. Резултат? Един ден избухва бунт, робите нахлуват в къщата, убиват робовладелеца, изнасилват жена му, и така нататък.
    Във втория вариант, робовладелеца се държи прекалено меко с робите си, позволява им да кръшкат от работа, да си стоят до когато искат, да пият и ядат колкото желаят. В резултат? Робите нямат никакъв респект за него, нахлуват в къщата, убиват робовладелеца, изнасилват жена му, и така нататък.
    В третия, ПРАВИЛНИЯ, вариант, робовладелеца се държи добре с робите си, уважава ги, но никога не оставя грам съмнение кой е шефа. Така живее добре, отглежда добра реколта, и няма размирици.

    Ами аз? Аз пускам робите на свобода и се развеждам с жена си. Мога да си отглеждам сам нивата. Няма да е толкова богата реколта, няма да печеля много от нея, но все пак, е достатъчно за да живея. И това е добре за мен. Защото това е моя път. Може би малко саможиво? Да. Може би малко мизантропично? Да. Няма значение.

    Аз не приемам вашата гледна точка, и няма да я приема. Но я разбирам. Очаквам вие да направите същото.

    Бейн Хартайм

  10. Ена казва:

    Аз не съм толкова далече от 35 и споделям възгледа на Лейди Фрост. Хората се променят, променяме се и ние самите и някъде по пътя може да се разделим със стари приятели, но намираме и нови. Възгледът на Бейн, според мен, е поетична психоза.

    Без да давам себе си за пример, защото съм от бавно-съзряващите, към трийсет започнах да разбирам, че бивши добри пирятели, които решават да тръгнат по свой си път, не го правят, непременно защото съм сбъркала нещо, за защото се борят със свои си възторзи и демони, в които ме припознават. Както и аз тях.

    Светлина, според скромния ми, непредставителен опит, решението, за което пишеш в постинга, е добро.

  11. xxx казва:

    „Да ми дойде тука някой филосф, да се пробва да ме убеди, че сме си самодостатъчни, че да види тогава гибелен гняв!“

    Идвам. И професионално-благоразумно се оттеглям.

  12. Svetlina казва:

    И аз вярвам, че решението е добро. Бъдещето ще покаже, де.
    А несамодостатъчният ми отговор ще бъде написан скоро. :)
    Не днес, за съжаление, защото след работа отивам да уча с един колега.

  13. Lady Frost казва:

    Бейн, миличиък, вместо само да обясняваш наляво-надясно колко си пораснал, колко знаеш, колко можеш и т.н. вземи го покажи на практика… думите са нищо, особено когато са празни от съдържание и без покритие…

  14. Bain казва:

    Стига бе, сигурно се шегуваш. Написвам цял коментар, дълга повече от страница голям формат теза, която явно не може да бъде оборена, защото единственото, което ти казваш, е че трябва да спра да обяснявам, че съм пораснал, без честно казано, да съм го правил никъде. Стига бе, само това ли можеш да кажеш? Нито дума над тезата ми? Мислех те за по-добра. Явно съм те надценил. Нищо, Лейди Фрост. Хората наоколо ми обясниха, че няма проблем да следвам моя път, докато не вредя по никакъв начин на хората, вървящи по различен такъв. Така че, прекарай оставащото си време приятно и както на теб ти харесва, няма да ти се бъркам. Все пак, бих препоръчал яденето на по-малко сладки работи. Вредни са за сърцето. Това се препоръчва за всички, впрочем. Също както и яденето на една скилидка чесън на ден. Предпазва от сърдечен удар.

  15. Klim казва:

    Цялата ти тирада можеше да се съкрати до 1 виртуално тупване с крак и протяжно „Няма пъъък!“. Тъй като не разбираш от намеци, ще ти направя услуга и ще ти разясня някои неща:
    1. Говориш твърде много. Да имаш последната дума не винаги плюс е наложително.
    2. Може да си мислиш, че винаги си прав. Не си. Житейски урок номер 2.
    3. Лесно е да пречупваш нещата през собствената си призма на тийнейджър и да обясняваш на света колко си пораснал. Само че, както каза кака ти Фрост, още не си постигнал нещо в тоя живот сам. Толкова сам колкото настояваш, че си. Малък си още и тепърва имаш да учиш и да се доказваш.
    4. Сремейки да си истински „true“ различен изпадаш в абсолютни крайности. Смешно е.
    5. Патетичността е за театъра. Колкото по-рано я изоставиш толкова по-добре. И с тия подписи след всеки пост… не си герой от книгите на Ран Босилек.
    6. Замислял ли си се, че невъзможността да общуваш с момиче, за която сподели по-горе, може би се корени в самия теб? И че със самоизолация само влошаваш нещата.
    Многословен станах, ще приключвам. No hard feelings, тресе те пубертета, държиш да те забелязват, разбирам те отчасти.
    Толкова от мен, дано поне чуеш част от това, което ти написах.
    П.с. Спри да спориш с жени. В спора те са силния пол ;)

  16. Bain казва:

    Ето това желаех. Написах коментар в рамките на една страница, а после мис Фрост ми написва коментар в три реда. Това е неуважение и е невъзпитано. Такива неща заслужават наказание, но аз го спестих донякъде. Затова, мистър Клим, искам да ви благодаря, че проявихте уважението да ми отговорите по начина, по който отговорих аз – с дълъг и изчерпателен пост. Това е вече възпитано и правилно като маниер, мисля, че Лейди Фрост трябва да вземе пример от вас. Затова нея не я уважавам, но уважавам вас с Жълтурчето – вие оценявате усилието, дадено от другата страна.

    Вашия коментар е покровителствен в стил „Големия Батко“, което, честно казано, е доста забавно. Но мисля, че би било грешка от ваша страна да смятате, че всеки принадлежи на стереотипите за тези около него. Аз не се осмелявам да ви подценя, затова само предполагам, че би било грешка да подцените мен. Аз непрекъснато съм истински true. Моето съществуване е просто, а точно в момента не се опитвам да го прикривам с лъжи или маски. Аз съм най-простия човек на света – не крия това какъв съм. Между другото, аз нямам проблем с момичетата. Просто имам доста тежки критерии. Но, както обикновено, ако не желаеш някой да ти повярва, кажи му истината. Ето, сега, ако обясня, че всъщност съм имал тежко детство и затова ми липсва обич и приятели, поради което вътрешно съм само едно меченце, имащо нужда от прегръдка, всички ще ми повярвате и ще изразите съчувствие.

    Има и още нещо. Аз изразявам несъгласие с авторката на поста, като единствения хейтър в дадената тема, и като такъв, върху мен трябва да се излеят всички негативни емоции. Прощавам ви. Разбирам ви. Нямам проблем с това да съм черната овца, защото мога да го понеса, за разлика от повечето хора. Също така, господин Клим, вече се забеляза вашата страна в спора. Няма нужда да се подмазвате на целия женски пол, обяснявайки, че те са прави в спора. Няма значение дали са прави, или не, и без това винаги го печелят, нали така?

    Моля, заповядайте да обсъдим повече този въпрос в скайп. Каквото и да си мислите, не желая внимание, а тук направихме прекалено много спам вече.
    В скайп също съм

    Bain Hardtime

    П.п. Светлинке, изтрий последните постове. В крайна сметка, we are stealing your thunder. After all, you had a very tragic loss of really crappy friend.

    С.п.п. Мистър Клим, аз не си позволявам да ви говоря на „ти“, отнасям се учтиво и ви говоря на „вие“, все още не се познаваме достатъчно добре, за да можете да си позволявате вие да ми говорите на „ти“. Достатъчно разбираемо ли е това?

  17. Svetlina казва:

    С позволението на целия женски пол приключвам коментарите по темата.

  18. […] някого. Завинаги. Безусловно. Не виждам нищо нередно в това по някое време двама души да се разминат – в […]